О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
София, 23.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 19.03.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1256/2014 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от [фирма],гр.С. и „Търговия на едро-СС”,гр.С.,против решение №94/31.10.2013г. на Силистренски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№205/2013г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №156/14.05.2013г. постановено по гр.д.№9/2013г. по описа на Силистренски районен съд- за признаване за установено по отношение на [фирма],С. и „Л. СИС”,ЕООД,С.,че [фирма],С. е собственик на описания в решението недвижим имот,който е предмет на договора за продажба,сключен с нот.акт №66,т.І,рег. №639,д.№21/2011г. по описа на нотариус Р.Т.,между „Търговия на едро СС”,ЕООД,С. в качеството на продавач и [фирма],С. в качеството на купувач.
В изложението си приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че се налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,съгласно член 280,ал.1,т.3 от ГПК.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел за установено от изложените фактически обстоятелства и представените писмени доказателства,че правата на ищеца-„П. 92 Т.”,ЕООД,С.,произтичат от сключения на 22.06.2011г., договор за продажба,съгласно който е закупил от [фирма],предприятието на ЕТ,ведно с притежаваното движимо и недвижимо имущество,което включва и процесния имот.Съдът е посочил,че праводателят на ищеца-ЕТ,е придобил правото на собственост върху процесния имот с участие в публична продан на 21.01.2011г. по изп.д.№201007670401397,с постановление за възлагане от същата дата от ЧСИ,с рег.№767,с район на действие СОС,влязло в сила на 18.03.2013г.,като междувременно,няколко дни преди постановлението за възлагане на ЧСИ- на 17.01.2011г. е изповядана атакуваната сделка,с която длъжникът по горното изпълнително дело- [фирма] е продало на [фирма],процесния недвижим имот,която сделка е извършена след налагане възбрана върху имота,вписана на 08.11.2010г.,поради което ищецът счита сделката за недействителна.В резултат на това,въззивният съд е стигнал до извода,че прехвърлителната сделка между двете ответни дружества,като извършена след наложената възбрана върху имотите, е недействителна спрямо приобретателя от публичната продан на имота-ЕТ,праводател на ищеца.Във връзка с възраженията на ответниците,съдът е приел,че не е необходимо да се предявяват искове или възражения ,нито по реда на член 452 ГПК,нито по реда на член 496 ГПК,за да е налице настоящата хипотеза,а именно поради недействителността на продажбата,правото на собственост не е преминало върху [фирма],поради което не е налице пречка приобретателят от публичната продан- [фирма] впоследствие да се разпореди с имота си,като го прехвърли на ищцовото дружество,като част от предприятието си.Във връзка с неколкократните искания за изменения на исковата претенция по член 124,ал.1 ГПК,съдът е посочил че същите са свързани с уточняване описанието на процесния имот,не са въвеждани успоредно с това нови фактически обстоятелства и като такива, съобразени с разпоредбата на член 214 от ГПК са напълно законосъобразни и допустими.Наред с това съдът е приел за несъстоятелни възраженията на ответниците за връзка между придобитите от ищеца права и изхода от исковото производство между кредитора по изпълнителното дело/ОББ/ и длъжника- [фирма],като те не рефлектират върху придобитите от публичната продан права преди спиране на изпълнението,евентуално отхвърляне на иска по чл.422 ГПК.
В изложението си по член 284,ал.3,г.1 ГПК,касаторът формулира следното/цитирам/:
„ПЪРВО
По време на исковото производство оспорихме правата на ищеца като непротивопоставими на [фирма],защото сделката на ищеца е вписана след придобивната сделка на този ответник.
Съдът не съобрази това оспорване,позовавайки се на член 452,ал.2 ГПК и на член 496,ал.2,изр.2 ГПК,като дори прие,че не е необходим специален иск по тези текстове.
Във връзка с това,моля на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК да допуснете касационно обжалване по въпроса:”Кой има право да реши,че правата на трето лице не са противопоставими на взискателя в случая по чл.496,ал.2 изр.2 ГПК и може ли правоприемник на купувача от публична продан да се ползва от това решение и по какъв ред?Могат ли правата на взискателя по чл.496 ал.2 изр.2 ГПК да са ясни преди приключване с влязло в сила решение на производство по чл.422 ГПК?”,защото настоящите въпроси са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.”
С тази първа част от изложението си,касаторът не е формулирал правен въпрос,който е от значение за изхода на делото и е обусловил правните изводи на съда,съгласно приетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Касационното обжалване в хипотезата на член 280,ал.1,т.3 от ГПК,на която се позовава касатора е налице,когато разглеждането на правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена,предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени/т.4 на ТР №1/2009г./
Както е видно от цитираното изцяло по-горе изложението в тази му част,липсва фомулиран правен въпрос,в посочения в ТР №1/2009г.смисъл, а посочения въпрос от касатора е неотносим към решаващите мотиви на въззивното решение.Всъщност, касаторът иска от касационния съд да се произнесе по въпрос, зададен от него във връзка възражението му,направено по делото,като се навеждат касационни оплаквания за неправилни изводи на съда,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.2 ГПК.
В точка втора от изложението си касаторът моли на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК/цитирам/:
„да допуснете касационно обжалване по въпроса:”По иск на правоприемник на купувач от публична продан с основание чл.124,ал.1 ГПК допустима ли е проверка,вкл.за нищожност на постановлението за възлагане или за определени негови части при отказана преди това съдебна проверка по реда на обжалването.”
Така посочения въпрос е неотносим към решаващите мотиви на въззивния съд,изложени по-горе, и освен това касационното обжалване,съгласно член 280,ал.1 ГПК се допуска при формулиран точно и ясно от касатора,правен въпрос,от значение за изхода на делото и обусловил правните изводи на съда,и който въпрос е разрешен с обжалваното въззивно решение,а не както се иска от касатора касационния съд „да допусне касационно обжалване по въпроса”.
В третата част отново се посочва/цитирам/:
„моля да допуснете на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК касационно обжалване за отговор на въпроса”При спор за собственост,преминаването от отрицателен към положителен установителен иск без съгласието на ответника не е ли отказ от претенциите на ищеца за липса на качеството на собственик за ответника и този отказ изключва ли възможността за признаване от съда на положителния установителен иск за основателен?”
Освен,че така зададения от касатора въпрос е неотносим към решаващите мотиви на въззивния съд,не може в настоящото производство по член 288 от ГПК,касационния съд да дава отговор на въпроси,зададени по същество от касатора,които въпроси се разрешават във всеки конкретен случай с оглед събраните по делото доказателства и тяхната преценка от съда.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №94/31.10.2013г. на Силистренски окръжен съд,ГК,постановено по в.гр.д.№205/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: