4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
София, 25.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4420 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. И. М. срещу решение № ІІІ -88 от 30.07.18г.по в.гр.дело № 893/18г.на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 437 от 16.03.18г.по гр.дело № 1464/17г.на Бургаския районен съд.С него са ограничени родителските права на М. И. М. по отношение на децата И. М. М., [дата на раждане] и С. М. М., [дата на раждане] от прекратения му граждански брак с майката Е. С. С. ; изменен е определения режим на лични отношения с решение № 35 от 12.06.15г.по брачно дело № 406/15г.на Районен съд –Мездра, като бащата следва да се вижда с децата в работно време на Центъра за обществена подкрепа при [община], в присъствието на социални работници и в отсъствието на майката Е. С. С. или на упълномощено от нея лице, веднъж месечно в периода от 1-во до 10-то число на всеки месец,извън почивните и празнични дни на периода, телефонни обаждания два пъти месечно на 15-то и 30-то число на месеца, извън училищната ангажираност на децата, винаги с писма, по инициатива на бащата или на децата.
В приложеното изложение се заявяват основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните въпроси: 1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и да даде отговор на всички доводи и възражения, наведени с въззивната жалба, длъжен ли е да обсъди всички доказателства по делото, да формира собствени правни изводи, да събира служебно доказателства, когато е задължение да следи за интереса на някоя от страните – в случая интересите на децата; 2.Кои са материално- правните предпоставки за уважаване на иск с правно основание чл.131 СК и следва ли да са налице в тяхната кумулативна даденост.Поддържа се и основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК – очевидна неправилност.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата Е. С. С. счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Въпросът: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и да даде отговор на всички доводи и възражения, наведени с въззивната жалба, длъжен ли е да обсъди всички доказателства по делото, да формира собствени правни изводи, да събира служебно доказателства, когато е задължение да следи за интереса на някоя от страните – в случая интересите на децата, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. В решение № 232 от 15.07.15г.по гр.дело № 6692/14г.на ІV г.о. на ВКС е посочено,че съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, а по допустимостта – в обжалваната му част; по останалите въпроси той е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Следователно, в качеството си на втора по ред съдебна инстанция по съществото на материалноправния спор по делото, въззивният съд има правомощието – едновременно правото и задължението да обсъди и отговори на всички наведени с въззивната жалба оплаквания и доводи на въззивника относно правилността и допустимостта /само в обжалваната част/ и валидността /във всички случаи изцяло/ на първоинстанционното решение.Освен това съдът е длъжен да съблюдава императивните разпоредби, независимо дали страните са се позовали на тях или не,тъй като в противен случай няма как да приложи точно закона, разрешавайки материалноправния спор /чл. 5 ГПК/. Във всички останали случаи, въззивният съд е обвързан от обективните и субективни предели на въззивната жалба и изложените в нея конкретни оплаквания, като не може да ги заменя, нито да въвежда нови факти и обстоятелства в предмета на иска и в предмета на въззивното производство.
В т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.13г.по т.д.№ 1/2013г.е дадено разяснение,че въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения,издръжката на децата и ползването на семейното жилище.
В разглеждания случай въззивният съд изчерпателно е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства по делото, в т.ч. социалните доклади на АСП – М. и от ЦОП към [община], съдебно- психологичната експертиза, обясненията на майката и на бащата,както и изслушаните на основание чл.15 ал.1 от Закона за защита на детето обяснения на децата,и въз основа на установените факти е изложил правни съображения,като е обосновал интереса на децата от търсената с иска защита.
Отговор на въпроса : Кои са материално- правните предпоставки за уважаване на иск с правно основание чл.131 СК и следва ли да са налице в тяхната кумулативна даденост, е даден в решение № 199 от 5.11.14г.по гр.дело № 480/14г.на ІІІ г.о. на ВКС.Прието е,че материалноправните предпоставки на чл. 131, ал. 1 СК за ограничаване на родителските права са следните: 1) поведение на родителя (действие или бездействие); 2) създадена опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето; 3) причинно-следствена връзка между поведението и опасността; 4) вина на родителя и 5) случаят да не е особено тежък. За решението, с което съдът ограничава родителските права, е необходимо осъществяването на всяка от кумулативните предпоставки. Основанията за ограничаване или за отнемане на родителските права (чл. 131 и чл. 132 СК) и съдебното установяване на основанията (чл. 133 – 136 СК) са една от мерките за закрила на детето, които Българската държава е предприела съгласно предвиденото в чл. 14 от Конституцията на Република България (КРБ) и чл. 3 от Конвенцията за правата на детето. В съдебното производство съдът е длъжен да следи служебно за висшите интереси на детето. Тези интереси не изключват, а изискват наличието на всички кумулативни предпоставки на чл. 131, ал. 1 СК за съдебното решение, с което се ограничава конкретно родителско право.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с цитираната практика.В съответствие с чл.131 ал.1 СК въззивният съд е направил извод за дефицит на родителски капацитет на бащата, чието виновно поведение представлява заплаха за личността,з дравето и възпитанието на децата.Според съда описаните от децата действия на баща им, по време на престоя им в [населено място], изразяващи се в заключването им на терасата с белезници, отнемане на телефоните им, изкарването им голи на снега и заключването на тавана,за да не осъществяват контакти с майка им, не могат да бъдат счетени за съответстващи на дължимата му като родител грижа за правилното им отглеждане и възпитание.Изложени са съображения,че с това си поведение бащата е създал сериозна опасност децата на преживеят силен стрес и да им причини психична травма,които са в състояние да ги увредят емоционално и психически. Освен това е прието за установено, че при упражняване на определения от съда режим на лични отношения бащата е задържал децата и са върнати на майката с намесата на съдебен изпълнител, както и че със съдебно решение спрямо децата И. и С. са наложени мерки за защита от домашно насилие, извършено на 14.04.16г.при предаването им на майката със съдействието на съдебен изпълнител,изразяващи се в задължаването на бащата да се въздържа от извършването на такова, забрана да се доближава до тях на по-малко от 100 м,както и определяне на временно местоживеене на децата при майка им в [населено място].
В разглеждания случай, в съответствие със задължителната практика въззивният съд е приел,че интересите на двете деца са били сериозно накърнени от страна на бащата,поради което ограничаването на родителските му права е адекватна мярка за закрилата им.
Върховният касационен съд намира, че релевираното от касатора основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е.съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност,която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.Доводите в касационната жалба съставляват оплаквания за неправилна интерпретация на доказателствата при формиране на вътрешното убеждение на съда и за необоснованост, които подлежат на проверка по чл.281 т.3 ГПК, но само след допусната касация.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Разноски не следва да се присъждат в полза на ответницата по жалбата,тъй като такива не са поискани с отговора за касационната жалба и няма данни такива да са направени пред касационната инстанция.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ -88 от 30.07.18г.по гр.дело № 893/18г.на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.