3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
София, 25.03.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 301/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
К. Й. К. и Й. Г. К. са обжалвали въззивното решение от 04.08.2014 г. по в. гр. д. № 289/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 90/14.02.2014 г. по гр. д. № 920/2008 г. на Районния съд [населено място] в частта за изнасяне на публична продан на сграда с идентификатор № 65365.601.608.2 по кадастрална карта на града, със застроена площ 7 кв. м., построена в поземлен имот № 65365.601.608, на стойност 1 010 лева; касаторите са осъдени да заплатят на Е. Г. Кметска – първият 5 416.67 лева, а втората – 3 250 лева, представляващи 5/12, съответно 3/12 от сумата, с която се е увеличила стойността на жилищна сграда с идентификатор № 65365.601.608.4 в резултат на извършени подобрения в периода 2006 и 2007 г., и са присъдени 500 лева разноски за въззивната инстанция.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима.
Ответницата по Е. Г. Кметска е подала писмен отговор със становище, че не следва да се допуска касационно обжалване.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Предмет на делбата са дворно място и построените в него жилищна сграда със застроена площ 54 кв. м., две селскостопански сгради от 44 и 33 кв. м., както и сграда със застроена площ 7 кв. м., описана с решението за допускане на делбата с идентификатор 65365.601.608.2. В касационната жалба се твърди, че последната от изброените сгради не е самостоятелен обект, а е остъклена външна стълбищна площадка. От нея се осъществява достъпът до жилищна сграда, собственост на касаторите, която не е допусната до делба и с изнасянето на несамостоятелния обект на публична продан достъпът до нея ще стане проблемен. Изложени са оплаквания и за това, че претендираните от съделителката Е. Кметска подобрения не са били индивидуализирани, а това е сторено от вещото лице; присъдените подобрения не кореспондират със събраните доказателства, установени са разлики с показанията на свидетеля С. Ж., лично участвал в извършените ремонтни работи, като съдът по неясни за касаторите критерии намалил присъденото с 2 000 лева, без да посочи кои счита за извършени.
Във връзка с тези оплаквания касаторите са поставили следния правен въпрос, формулиран в касационната жалба и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК: може ли съдът /в правомощията ли е на съда/ да намалява размера на претендираните подобрения със сума по негова преценка, без да посочи кои подобрения не приема за извършени. Като основания за допускане на касационно обжалване поддържат чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че не са налице предпоставки за допускане касационната жалба за разглеждане по същество по следните съображения:
На първо място касаторите не са формулирали правен въпрос, имащ определящо значение за извършване на делбата на сградата с идентификатор 65365.601.608.2, а съгласно закона и разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, това е общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалването.
На второ място не се констатира да е налице противоречиво разрешаване на въпроса относно присъдените подобрения. Представеното с изложението копие от решение от 29.01.2013 г. по гр. д. № 642/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд не формира съдебна практика по противоречиво разрешаван въпрос, защото липсват данни същото да е влязло в сила. В този смисъл е т. 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Другото поддържано от касаторите основание е по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. То е налице при непоследователна или противоречива практика на Върховния касационен съд, или при необходимост от преодоляване на погрешна практика, или когато въобще липсва практика по принципен материалноправен или процесуалноправен въпрос. В случая касаторите са посочили това основание, но не са го обосновали с противоречива или неправилна практика, водеща до необходимост от тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на непълноти на правни разпоредби и до усъвършенстване на правоприлагането. Отделно от изложеното, така, както е формулиран, въпросът е фактически, а не правен по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Дали действията, извършени от предявилата претенцията съделителка, съставляват подобрения, какъв е техният обем и каква стойност следва да бъде присъдена, касае съществото на спора и се решава в зависимост и след преценка на събраните доказателства. В случая изводите са изградени въз основа на събраните по делото доказателства – свидетелски показания и съдебно-техническа експертиза, като в съответствие с разпоредбата на чл. 272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, който подробно е описал приетите за доказани подобрения: обособяване на кухня в сутерена, изграждане на тоалетна с баня, изграждане на парна инсталация с алуминиеви радиатори, полагане на ламинат в помещенията, смяна на дограма, ремонт на покрив, подмяна на улуци на покрива, изграждане на частична термоизолация на къщата, подмяна на ВИК и електроинсталация, полагане на мазилка на помещенията, полагане на гипсокартон в помещенията, боядисване на помещенията. Наличието на основание за присъждане на сума, по-ниска от приетата от съда, не може да бъде проверено в настоящото производство, което се занимава с основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 ГПК, а не проверява правилността на обжалваното решение.
На ответницата по касация Е. Кметска следва да се присъдят разноски за водене на делото във ВКС в размер на 500 лева по договор за правна защита и съдействие № 1/08.01.2015 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 04.08.2014 г. по в. гр. д. № 289/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд.
ОСЪЖДА К. Й. К. и Й. Г. К. да заплатят на Е. Г. Кметска разноски за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 500 /петстотин лв./ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: