3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
гр. София, 28.02. 2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 592 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 248 ГПК.
Подадена е молба от ответниците М. Н. Н. и А. М. Н., двамата от [населено място] и чрез процесуален представител адв. В. Волева с вх. № 6792/17.07.2018 г. за допълване на определение № 330 от 18.06.2018 г. по настоящото ч. т. дело № 592/2018 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, като частният жалбоподател „Банка Пиреос България“ АД бъде осъден да заплати на ответниците направените разноски по подадения отговор на частната касационна жалба в размер 4 000 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Ответникът по молбата по чл. 248 ГПК – частният жалбоподател „Банка Пиреос България“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Д. с молба вх. № 1893/25.02.2019г. оспорва молбата по чл. 248 ГПК с доводи за нейната недопустимост поради подаването й след предвидения преклузивен срок и липса на представен списък по чл. 80 ГПК, евентуално неоснователност поради това, че разноски за адвокатско възнаграждение не са направени. Релевира и евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като счита, че същото следва да се определи в размер 300 лв.
Съдът, като взе предвид данните от делото и обсъди становищата на страните, намира следното:
Молбата е подадена в преклузивния срок едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, предвид постановяване на определението, чието допълване се иска, на 18.06.2018 г. и подаване на молбата на 17.07.2018 г. във ВКС, Служба „Регистратура“ – 3, поради което е процесуално допустима.
Възражението на частния жалбоподател за недопустимост на молбата за допълване на определението поради непредставен списък по чл. 80 ГПК е неоснователно, тъй като липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на съдебния акт в частта му за разноските съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Правната последица, предвидена в чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на съдебния акт в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване.
Разгледана по същество, молбата по чл. 248 ГПК е частично основателна.
В папката по ч. гр. дело № 1115/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, от лист 47 до лист 52 вкл. са приложени: 1/ подаден от М. Н. Н. и А. М. Н. чрез процесуалния им представител адв. В. Волева писмен отговор с вх. № 15617/21.09.2017 г. на частна касационна жалба, подадена от „Банка Пиреос България“ АД срещу определение № 2246 от 10.07.2016г. по в. ч. гр. дело № 1115/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, в който е направено и искане за присъждане на направените разноски за производството – адвокатско възнаграждение, уговорено в договор за правна защита и съдействие от 18.09.2017 г.; 2/ списък на разноските по чл. 80 ГПК: – 4 000 лв. адвокатско възнаграждение; 3/ договор за правна защита и съдействие от 18.09.2017 г., в който е удостоверено плащане на уговореното адвокатско възнаграждение в размер 4 000 лв. в брой; 4/ пълномощно от 18.09.2017 г.
С определение № 330/18.06.2018 г.по ч. т. дело № 592/2018 г. на ВКС, ТК, Второ отделение не е допуснато касационно обжалване на определение № 2246 от 10.07.2016г. по в. ч. гр. дело № 1115/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав в обжалваните части. В посоченото определение съдебният състав на ВКС, ТК, Второ отделение не се е произнесъл по искането за присъждане на направените разноски за производството по частната касационна жалба. Видно от представените към писмения отговор документи, ответниците М. Н. Н. и А. М. Н. са заплатили на адв. В. Волева уговореното адвокатско възнаграждение в размер 4 000 лв. Вписването в двустранно подписания договор за правна защита и съдействие от 18.09.2017 г. за направеното плащане е достатъчно и има характер на разписка съобразно постановките в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът дали посочената сума е декларирана от процесуалния представител на ответниците пред НАП не може да обоснове извод, че адвокатското възнаграждение не е платено.
Основателно е обаче релевираното от ответника по молбата възражение за прекомерност на платеното от другата страна адвокатско възнаграждение. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, настоящият съдебен състав счита, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер 4 000 лв. е прекомерно. Предметът на частната касационна жалба е определение на въззивен съд в следните части: 1/ частта, с която е оставена без уважение частната жалба на „Банка Пиреос България“ АД срещу определение на Софийски градски съд в частта, с която е прекратено частично производството по иска, предявен от „Банка Пиреос България“ АД срещу М. Н. Н. и А. М. Н. по реда на чл. 422 ГПК – за установяване на дължимост на сума в размер над 16 854,48 лв. до 90 940,68 лв.; 2/ частта, с която е оставена без уважение частната жалба на „Банка Пиреос България“ АД срещу определение на Софийски градски съд, с което банката е осъдена да заплати на ответниците на основание чл. 78, ал. 4 ГПК разноски в размер 3 454,18 лв. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение по частната касационна жалба е в размер 917,53 лв. Предвид сложността на делото от фактическа и правна страна частният жалбоподател „Банка Пиреос България“ АД следва да бъде осъден да заплати на ответниците разноски за производството по частната касационна жалба в размер 1 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение, като за разликата до пълния размер на претендираните разноски молбата следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Л И :
ДОПЪЛВА определение № 330 от 18.06.2018 г. по настоящото ч. т. дело № 592/2018 г. на ВКС, ТК, Второ отделение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, като:
ОСЪЖДА „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], сграда Е да заплати на М. Н. Н. с ЕГН [ЕГН] и А. М. Н. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за производството по частната касационна жалба в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/ – платено адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Н. Н. и А. М. Н. за присъждане на разликата над 1 500 лв. до 4 000 лв. – адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.