О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
София, 03.04.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 548 по описа за 2017 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], представлявано от управителя М. Б. С., приподписана от дв. Д. Г., срещу определение № 787/31.10.2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 486/2016 г.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност.
Насрещната страна Н. А. Ч., чрез адв. Е. Р. Б., отговаря, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и, че частната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд взе предвид следното:
Въззивният Кюстендилски окръжен съд, като потвърдил определението на първостепенния Дупнишки районен съд, прекратил производството по делото – иск, предявен от [фирма], [населено място]“ против Н. А. Ч.по чл. 74 КТ, поради това, че исковата молба е депозирана след като е настъпила преклузията за възражение/предявяване на инцидентен установителен иск, в образуваното между същите страни производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Жалбоподателят обосновава допускане на касационно обжалване с въпросите: допустимо ли е недействителност на трудов договор да бъде предявен с отделен иск, поради противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 581/10.12.2010 г. по гр.д. № 869/2009 на IV г.о. и решени № 650/ по гр.д. № 1573/2009 г. на III г.о. на ВКС; преклудира ли се в срока за отговор на исковата молба възражението за нищожност, когато тя е очевидна и произтича пряко от договора – от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Въпросът за допустимостта на самостоятелен иск за нищожност на трудов договор първо е неотносим към постановеното от съда, който не е открекъл подобна възможност. Съображенията да приеме в случая иска по чл. 74 КТ за недопустим са други – интересът на ищеца – работодател, да го предяви, е противопоставяне на решението по чл. 74 КТ по висящото пред страните дело по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, което е недопустимо средство да се преодолеят преклузиите по чл. 133 ГПК и чл. 146, ал. 3 ГПК. Не се установява и противоречи с тълкуването на чл. 74 КТ и способите чрез които може да се направи довод за недействителност на трудово правоотношение, дадено в обжалваното определение и цитираната съдебна практика. Нещо повече, въззивният съд е съобразил и задължителната съдебна практика при действието на ГПК от 2008 г. относно допустимостта на самостоятелни искове относно преюдициални права и правоотношения, които не са били в срок въведени в предмета на делото по друг спор между страните – ТР № 5/08.10.2012 г. ОСГТК на ВКС, съображения към т. 1. Целта на преклузиите по чл. 133 и чл. 146, ал. 3 ГПК е да обезпечи разглеждането на делото в разумен срок ида стимулира страната да прояви процесуална активност и дисциплина. Поради това, изгубвайки процесуалното право да сезира съда с разглеждането на преюдициалния спор (под формата на възражение или инцидентен установителен иск) във висящия процес, страната губи правото да сезира съда с този преюдициален спор и чрез предявяването на самостоятелен иск.
Въпросът дали се преклудира в срока за отговор във всички случаи възражението за нищожност на договор, е ирелевантен за постановеното от съда в обжалваното определение – ако страната е направила възражение или правен довод по исковете с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, които не се преклудират, това е от значение за постановеното от съда, пред който е висящ спора относно законността на уволнението. Дори възражението на работодателя за нищожност на трудовото правоотношение да не е преклудирано, то това не променя извода за недопустимост на последващия иск по чл. 74 КТ – съдът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да го разгледа.
В заключение, не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
[фирма], [населено място] следва да заплати на насрещната страна сторените в производството пред ВКС съдебноделоводни разноски – 500 лв. заплатен адвокатски хонорар, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 787/31.10.2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 486/2016 г.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], представлявано от управителя М. Б. С. да заплати на Н. А. Ч. сторените в производството пред ВКС съдебноделоводни разноски – 500 лв. заплатен адвокатски хонорар, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: