О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№168
София, 04.10.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 3164 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 36405 от 20.03.2017 г. на С. Г. М. чрез пълномощника му адвокат В. К. против определение № 5516 от 24.02.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 14749 по описа за 2016 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 18.07.2016 г. по гр.д. № 53802/2013 г. на Софийски районен съд, 31 състав в частта, имаща характер на определение, за връщане на искова молба и прекратяване производството по делото по предявения от С. Г. М. против М. Г. Д. установителен иск за собственост за разликата от ? ид.ч. до 2/2 ид.ч.
Ответникът по частната касационна жалба М. Г. Д. не е подал писмен отговор по реда и в срока на чл.276, ал.1 ГПК.
За да прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Разглеждайки частна жалба, въззивният Софийски градски съд е констатирал, че С. Г. М. е предявил установителен иск за собственост на недвижим имот, придобит по силата на земеделска реституция и наследяване от баща си Г. /Г./ М. Ч., като в хода на производството е установено, че имотът е съсобствен между ищеца и сестра му С. Г. П.. При тези констатации въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска само за идеалната част от имота, която твърди, че притежава. Изложил е съображения, че съсобствениците нямат качеството на необходими другари и общото предявяване на иск от всички съсобственици не е условие за допустимост на процеса. За частта от имота, собственост на сестрата на ищеца искът е недопустим, тай като се касае за предявяване на чужди права.
С. Г. М. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:
– за конституиране на страните съдът следи ли служебно и трябва ли ако установи, че ищецът е пропуснал да поиска конституиране като страна по делото на съсобственици на процесния имот, съдът служебно да напъти ищеца да поиска такова конституиране или служебно да конституира всички заинтересовани страни в процеса;
– при установяване на нередовности в исковата молба, а именно неосъответствието между титула на исковата молба, където е посочен един ищеца и петитума, където се иска признаване на повече от едно лице за собственици на процесния имот и отмяна изцяло на нотариалния акт, съдът трябва ли да укаже на ищеца да отстрани нередовностите в исковата молба в определен срок, като в случай на неотстраняването им, исковата молба ще бъде върната.
Въпросите са обосновани с тезата на жалбоподателя, че в исковата молба е допусната техническа грешка, като не е било посочено името на сестра му С. Г. П. като ищца, макар в петитума на исковата молба да е употребено множествено число /“да признаете, че сме собствевници/, а и в случая е налице хипотеза на необходимо другарство.
В практиката на ВКС – напр. решение № 171 от 10.04.2012 г. по гр.д. № 1328/2010 г. на ВКС, I г.о., решение № 44 от 18.02.2016 г. по гр.д. № 4198/2014 г., I г.о. – е дадено тълкуване, че предявяването на иск за собственост от един от съсобствениците е действие на обикновено управление на съсобствената вещ, поради което съсобствениците са обикновени, а не необходими другари. При посоченото тълкуване първият поставен въпрос се явява неотносим.
Неотносим към данните по делото се явява и вторият поставен въпрос. В съответствие с изискванията на чл.127, ал.1, т.2 и т.6 ГПК в исковата молба е посочено името на С. Г. М. като ищец и същата е подписана само от него. Неправилната граматична употреба на множествено число при формулиране на петитума не може да бъде свързана с нередовност на исковата молба, която да подлежи на отстраняване по реда на чл.129 ГПК.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното определение.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5516 от 24.02.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 14749 по описа за 2016 г. на Софийски градски съд в атакуваната му част, с която е потвърдено решение от 18.07.2016 г. по гр.д. № 53802/2013 г. на Софийски районен съд, 31 състав в частта, имаща характер на определение, за връщане на искова молба и прекратяване производството по делото по предявения от С. Г. М. против М. Г. Д. установителен иск за собственост за разликата от ? ид.ч. до 2/2 ид.ч.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: