2
определение по гр.д.№ 37 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
София, 05.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 37 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. В. против решение № 280 от 18.10.2011 г. по в.гр.д.№ 235 от 2011 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е отменено решение № 51 от 04.05.2011 г. по гр.д.№ 1904 от 2010 г. на Кърджалийския районен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от Н. В. В. срещу Р. Г. К., Р. Д. В. и С. Д. В. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението на 1/2 ид.ч. от гараж с площ от 35,32 кв.м., построен към източната част на двуетажната жилищна постройка, намираща се в УПИ IV-635 от кв.27 по плана на [населено място].
В касационната жалба се твърди, че решението на Кърджалийския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- противоречие на обжалваното решение с незадължителна практика на ВКС /решение № 598 от 12.06.1991 г. по гр.д.№ 362 от 1991 г на ВКС, Първо г.о и решение № 1123 от 08.06.2002 г. по гр.д.№ 1210 от 2000 г. на ВКС, Четвърто г.о./ по въпроса: как се решава въпросът за собствеността върху незаконен строеж, построен в съсобствен имот и има ли значение за решаването на този въпрос обстоятелството кой и със какви средства е изградил строежа.
В писмен отговор от 09.12.2011 г. ответниците по касационната жалба Р. Г. К., Р. Д. В. и С. Д. В. оспорват същата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимосттта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за отхвърляне на предявения иск за собственост, въззивният съд е приел, че процесният гараж е придобит от ответниците на основание давностно владение, осъществявано от тях необезпокоявано, явно и непрекъснато в периода от 1986 г. до снабдяването им с констативен нотариален акт през 2006 г.
С оглед на тези мотиви на съда за отхвърляне на иска за собственост, поставеният от касатора правен въпрос /как се решава въпросът за собствеността върху незаконен строеж, построен в съсобствен имот и има ли значение за решаването на този въпрос обстоятелството кой и със какви средства е изградил строежа/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, който може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване, тъй като този въпрос не е обусловил правните изводи на въззивния съд при разрешаване на спора по конкретното дело /в този смисъл т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС/.
Поради това и тъй като касаторът не е посочил други правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, а касационният съд няма право сам да поставя за разглеждане такива въпроси /извън въпросите, касаещи допустимостта на решението/, касационното обжалване на решението на Кърджалийския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 във връзка с чл.78 от ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените от тях разноски за делото пред ВКС в размер на 200 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 280 от 18.10.2011 г. по в.гр.д.№ 235 от 2011 г. на Кърджалийския окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. В. В.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на Р. Г. К., Р. Д. В. и С. Д. В. и тримата от [населено място], [улица] на основание чл.78 от ГПК разноски по делото пред ВКС в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.