4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
София, 06.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1045/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№6540/26.7.2012 г., от адвокат П. А. – процесуален представител на ответника по исковата молба П. г. по о. и т. “Х. Б.” – П., против въззивно решение №264/27.6.2012 г. по гр.д.№323/2012 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г.о., І-ви граждански състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №277-V/28.02.2012 г. по гр.д.№1377/2011 г. по описа на Плевенския районен съд, V-ти граждански състав, в частта, с която са уважени предявените от М. А. Н. от [населено място] против П. г. по о. и т. “Х. Б.” – П., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ за сумата 2606,86 лева. Със същото решение е отменено горепосоченото решение в частта по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ за разликата от 2606,86 лева до 4196,40 лева, или за сумата 1589,54 лева, и искът за този размер е уважен. В останалата част решението по оценяемия иск е оставено в сила.
Решаващият извод на въззивната инстанция за незаконосъобразност на процесното уволнение е за нарушение на чл.329 КТ, изразяващо се в това, че при извършването на подбора не са участвали всички лица, заемащи длъжността “учител по учебна практика-шевна”, като са споделени изцяло изводите на първата инстанция за това. Прието е, че в подбора освен ищцата, Д. Х. и Л. Х., е следвало да бъде включена и Г. А., с която трудовият договор е изменен за длъжността “старши учител практическо обучение-фризьорство”, на 03.9.2011 г., считано от 15.9.2011 г. Досежно последната съдът е стигнал до извод, че към момента на извършване на подбора – 08.9.2011 г., тя е заемала щатна бройка от длъжността, която са заемали горепосочените три учителки.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че въззивната инстанция е постановила решение по съществен, обуславящ изхода на делото въпрос, което не е съобразено с практика на ВКС по чл.329, ал.1 КТ относно провеждането на подбор и по-конкретно – включването в задължителния подбор на всички необходими участници, т.е. всички работници или служители, които заемат еднакви, еднородни или сходни длъжности. Сочи се, че решението е постановено в противоречие с ТР №3/2011 г. от 16.01.2012 г. по тълк.д.№3/2011 г. на ВКС ОСГК. По нататък в изложението се преразказват изводите на съда относно задължителното включване в подбора на учителката Г. А., за която се твърди, че към момента е заемала друга длъжност, която не е еднородна или сходна с длъжността на ищцата, тъй като за нея се изисква друга квалификация и други умения, различни от шевната практика.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация М. А. Н., посредством процесулания си представител – адв. Х. Т., е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация намира, че не са налице основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието на изложението може да се направи извод, че не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. В изложението изобщо липсва въпрос. По естеството си изложението представлява повтаряне изводите на въззивната инстанция относно подбора и се правят касационни оплаквания във връзка с тях. Освен изложеното следва да се посочи, че Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Релевантния за спора въпрос във връзка с решаващият извод на Плевенския окръжен съд следва да бъде формулиран по следния начин: “Следва ли при извършването на подбора по чл.329 КТ да бъде включвано лице, заемащо идентична, еднородна или сходна длъжност, с което работодателят е сключил допълнително споразумение за друга длъжност, на която това лице ще встъпи на по-късна дата от тази, на която е извършен подбора ?”. Такъв въпрос обаче касационният жалбоподател не е формулирал.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация направените от последната разноски за настоящото производство в размер на 300 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №264/27.6.2012 г. по гр.д.№323/2012 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г.о., І-ви граждански състав, по касационна жалба, вх.№6540/26.7.2012 г., подадена от адвокат П. А. – процесуален представител на ответника по исковата молба П. г. по о. и т. “Х. Б.” – П..
ОСЪЖДА Професионална гимназия по облекло и текстил “Х. Б.” – П., да заплати на М. А. Н., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], ул.-“Б.” №, ет., ап., деловодни разноски в размер на 300/триста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: