О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
гр.София, 06.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3331 по описа за 2018 г., приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. И. против решение № 2931 от 10.05.2018 г., постановено по гражданско дело № 12607 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, ГО, IV “Б” въззивен състав, с което е отменено решението от 26.01.2017 г. по гр. д. № 18505 по описа за 2015 г. на Софийския районен съд, Г. О., 59 състав, с което на основание чл. 225, ал. 1 от ЗСВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. И. И. сумата от 38 426,08 лв., представляваща обезщетение в размер на 7 брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 02.04.2015 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, и е постановено друго решение за отхвърляне на предявения иск.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и противоречие между въззивното решение и ППВС № 2/1967 г., ППВС № 6/1978 г. и цитираната от него практика на ВКС по въпроса следва ли съдът да обсъди изложените от страните доводи и всички доказателства. Желае да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по следните въпроси:
1. Може ли съдът да приеме обратно действие на правна норма, без то да е предвидено в нормативен акт?
2. Може ли стаж на оперативен работник да се приравнява на магистратски стаж?
3. Може ли да се приеме, че стаж на служител, който не е придобил юридическа правоспособност, представлява магистратски стаж?
4. Може ли изводите на съда да се обосноват с цитиране на бланкетна и препращаща норма /чл. 68 от Закона за МВР от 1991 г./, без да се отчете правната норма, която действително регулира спорно правоотношение?
5. Може ли съдът да се съобразява с административен акт, издаден в нарушение на закона?
Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Република България не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът А. И. е работил в МВР в периода от 18.03.1977 г. до 31.12.1994 г. на различни длъжности, последната от които е заместник началник на следствен отдел-Варна. Поради обособяването на Националната следствена служба като самостоятелно юридическо лице в съдебната власт, считано от 01.01.1995 г. с влизане в сила на ЗСВ(отм.), следователите от системата на МВР са преминали към системата на съдебната власт и правоотношенията им с МВР са се прекратили. Със Заповеди от 09.01.1995 г. на Министъра на МВР и на Директора на Националната следствена служба е разпоредено на уволнените служители от МВР да бъде изплатено еднократно парично обезщетение по чл. 68 от ЗМВР (от 1991 г., отм.). Ищецът е получил обезщетение за уволнението му в размер на 148 512 неденоминирани лева, представляваща 8 брутни заплати, определени с оглед общия му стаж в МРВ от 17 години, 9 месеца и 3 дни.
Съдът е приел, че от 01.01.1995 г. ищецът А. И. е започнал работа в системата на съдебната власт, като първоначално е бил следовател в Окръжен следствен отдел- Варна при Окръжна прокуратура- Варна, а считано от 03.06.2013 г. до 30.01.2014 г. – следовател в Националната следствена служба, когато на основание чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗСВ е освободен от длъжност поради навършване на 65-годишна възраст. За изчисляване на дължимото на ищеца съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗСВ еднократно парично обезщетение за освобождаването му от длъжността следовател в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20, са взети предвид общият му трудов стаж в органите на Националната следствена служба от 19 години, 2 месеца и 29 дни и размера на последното му брутно месечно възнаграждение от 5489,44 лв., като на основание чл. 225, ал. 4 от ЗСВ е приспаднато заплатеното на ищеца парично обезщетение по чл. 68 от ЗМВР (от 1991 г., отм.) в размер на 8 заплати. Определеното по този начин обезщетение в размер на 12 брутни месечни възнаграждения е изплатено на ищеца съгласно Заповед № ЛС- 1626/13.05.2014 г. на Главния прокурор.
Ищецът е оспорил размера на платеното му обезщетение по чл. 225, ал. 1 от ЗСВ, като на 06.02.2015 г. е подал молба до Главния прокурор за заплащане на още 7 брутни месечни възнаграждения предвид общия му стаж от над 19 години в системата на съдебната власт. С писмо от 05.03.2015 г. от администрацията на Главния прокурор са уведомили ищеца, че молбата му е неоснователна. Затова той е завел иск срещу Прокуратурата на Република България за претендираните от него като обезщетение по чл. 225, ал. 1 от ЗСВ седем брутни месечни възнаграждения.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск, въззивният съд е счел, че полученото от ищеца като следовател при освобождаването му от системата на МВР еднократно парично обезщетение по чл. 68, ал. 1 от ЗМВР от 1991 г. (отм.), съставлява обезщетение по смисъла на чл. 139г от ЗСВ (отм.), която разпоредба е аналогична на действащата норма на чл. 225, ал. 4 от ЗСВ и следва да се приспадне от определеното по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗСВ обезщетение за прекратяване на правоотношението му с Националната следствена служба. Позовавайки се на разпоредбите на § 4, ал. 2 от ЗСВ (отм.), съдът е приел, че с влизане в сила на ЗСВ (отм.) следователите са преминали от системата на МВР към съдебната система, като са запазили досегашните си права относно категорията на труд, паричните добавки за прослужени години и звания, добиване право на пенсия, както и размера и реда за получаване на обезщетения при прекратяването на трудовия договор. При повторно освобождаване на същия следовател от длъжност в органите на съдебната власт на него се дължи обезщетение в размер на остатъка до 20 брутни заплати, ако има право на това. Приспадат се съответният брой платени брутни заплати, а не сумите по тези заплати, тъй като с получаването им правото да се претендира обезщетение и за тях вече е погасено. Въззивният съд е приел за неоснователни възраженията на ищеца, че изплатеното му за уволнението от МВР обезщетение е за стаж, придобит без да е имал юридическа правоспособност. Посочил е, че последните 12 години в МВР ищецът е бил на същата длъжност, на която е работил и в системата на съдебната власт- следовател. Формирал е извод, че следва да се извърши приспадане между изплатените обезщетения поради това, че с ищеца са прекратени правоотношения, по които страната е била на една и съща длъжност и е осъществявала едни и същи функции, с оглед на което е без значение структурното звено, в което следователят е работил.
Въззивният съд детайлно е обсъдил фактическата обстановка и по този начин е достигнал до различни от първоинстанционния съд правни изводи. Не е допуснал нарушение на задължението си да обсъди всички възражения и доводи на страните и да изведе от доказателствата по делото заключенията си. Съдът е анализирал целия събран по делото доказателствен материал, включително посочената от касатора в изложението му Заповед № ЛС- 1626/13.05.2014 г. на Главния прокурор. Изложил е подробни съображения за правното действие на нормата на чл. 225 от ЗСВ аналогична на разпоредбата на чл. 139г от ЗСВ (отм.), като се е позовал и на константната съдебна практика на ВКС по приложението им/ решения № 167 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1372/2012 г., № 1043 от 1.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1795/2006 г. на III Г. О. на ВКС и др./. Затова по първия повдигнат от касатора въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд отговорите на втория, третия, четвъртия и петия въпрос на касатора не са относими към спора. Софийският градски съд правилно е квалифицирал претенцията на ищеца по чл. 225, ал. 4 от ЗСВ, без да е придал обратно действие на тази норма. Съдът е приел, че платеното на ищеца обезщетение по чл. 68 от ЗМВР (от 1991 г., отм.) в размер на 8 заплати следва да се приспадне от дължимото му при освобождаването от Националната следствена служба обезщетение по чл. 225, ал. 4 от ЗСВ, тъй като последните 12 години в МВР ищецът е работил като следовател, на която длъжност е бил и в системата на съдебната власт. За да приравни работата на ищеца по двете правоотношения в различните структурни звена, в които той е осъществявал едни и същи функции, Софийският градски съд е съобразил разпоредбата на § 4, ал. 2 от ЗСВ (отм.), съгласно която при преминаването на следователите от системата на МВР към съдебната система, те са запазили досегашните си права относно размера и реда за получаване на обезщетения при прекратяването на трудовия договор. При формиране на решаващите си мотиви съдът не е взел предвид момента на придобиването на юридическа правоспособност от ищеца, нито първоначалната работа на ищеца в системата на МВР като оперативен работник. Тези правни изводи на въззивния съд не са направени въз основа на административен акт, за който ищецът твърди, че е незаконен- Заповед № ЛС- 1626/13.05.2014 г. на Главния прокурор, а на базата на цялостния анализ на събраните по делото доказателства и след обсъждане на всички възражения и доводи на страните.
След като правните изводи във въззивното решение почиват на събраните по делото доказателства, съответстват на приложимата правна норма и на практиката на ВКС, това решение не може да се квалифицира като очевидно неправилно, както твърди касаторът. Следователно не може да се допусне касационно обжалване и на това основание.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2931 от 10.05.2018 г., постановено по гражданско дело № 12607 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, ГО, IV “Б” въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: