1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
[населено място], 07.03.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №2558 /2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор К. Ш., процесуалния представител юрисконсулт В. Н. срещу решение №128 от 21.03.2013г.1 постановено по в.гр.дело №152/2013г. на Врачанския окръжен съд, гражданско отделение. С това решение, след отмяна на решението на първоинстанционния съд, е уважен иск на В и К О. [населено място] срещу [фирма] общо за сумата от 20 006.03лв. – представляваща главница и лихви по фактури №00001211011 от 8.09.2010г. и № [ЕГН] от 8.10.2010г., ведно със законната лихва, считано от 19.09.2012г. до окончателното заплащане на сумата и разноски 1400.36лв., за неизплатена услуга за отвеждане и причистване на отпадни води. Жалбоподателят излага оплаквания за необоснованост и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касатора съдът неправилно не е приложил разпоредбата на чл.36, ал.2 от Наредба №4 за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, при положение, че за процесния период от време има монтирано измервателно устройство за търговско мерене. До приключване на делото пред въззивната инстанция ищецът не е доказал количеството на пречистената и отведена отпадна вода, исковите претенции са формирани на базата на произволни количества на отведени води. Към касационната жалба е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] / [фирма]/, чрез юрисконсулт А. в писмен отговор излага съображения, че касаторът не е посочил и мотивирал убедително нито едно от съдържащите се в закона основания за достъп до касация. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или абсолютна предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/или процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
По изложението по чл.280, ал.1 ГПК:
В т. 1 и в т.2 на изложението касаторът задава въпроси: допуснал ли е решаващия съд процесуално нарушение и разпределил ли е неправилно доказателствената тежест на страните в процеса в нарушение на чл.154, ал.1 ГПК като е приел, че предвид оспорения частен документ, че протокола от 1.10.2010г. е подписан от оператора на В. О. и при липса на конкретизация в какво се състои оспорването на документ настъпила ли е процесуална преклузия за страната да конкретизира за първи път пред въззивния съд, предвид ограничението на чл.266 ГПК. Така зададените към ВКС въпроси не изпълняват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК – въпросите да са от значение за изхода на спора по конкретното дело. Съгласно даденото в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС тълкуване материалноправен и/или процесуално правен въпрос е този, който е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая, в изложението си касаторът излага съображения за неправилност на решението, поради допуснато от съда нарушение на процесуални норми по разпределение на доказателствената тежест в процеса и оспорване на документ, основания които имат отношение към касиране на решението като неправилно по чл.281, т.3 пр. второ ГПК. Въззивният съд е извършил преценка, в рамките на правомощията му на инстанция по същество на спора, на протокола от 10.10.2010г. като документ, който не е сключен по силата на чл.16, ал.2 от договора, поради това, че няма изразена воля на В. О. – В. за отчитане на отпадните води по монтирания измервателен уред – разходомер и поради това, че няма данни лицето, които участвувало като представител на това дружество е било упълномощено да подписва протокола с горната значимост, а е подписала протокола за стари и нови показания, без да бъде индивидуализиран уреда въз основа на който са вписани данните в протокола. Решаващият извод на съда да не приеме показанията по протокола е обоснован с факта, че дружеството В. О. не е подписало протокол – съгласие отчитането на отпадните води да става чрез измервателно средство, поради което е приложил уредения в чл.16, ал.1 от договора начин на отчитане на отпадните води. От горното следва, че въпросите не обосновават основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от цитираното ТР на ОСГТК.
Т.3 на изложението съдържа доводи за неправилност, поради допуснато от съда процесуално нарушение, поради което също не обосновава основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В т.4 и т.5 също съдържа доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, касационно основание за касиране на неправилното решение по чл.281, т.3, пр. последно ГПК. Изводите на съда дали отчитането на отпадните води трябва да се извърши по методиката на ал.1 или ал.2 на чл.36 от Наредба №4 от 14.09.2004г. са изцяло обусловени от преценката на доказателствата по делото – имали монтирано измервателно средство за отчитане на отпадните води и подписан ли е протокола за монтирането му от представител на В. О., само в който случай показанията на измервателното устройство са задължителни за двете страни по договора.
По тези въпроси не е налице допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото само се подвържа, че “липсва практика на ВКС и които въпроси следва да се разрешават от съответния състав на ВКС чрез тълкуване, с което да се преодолее неяснотата на правната норма”. Касаторът не излага аргументи съобразно критериите по т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС по тълкуването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Позоваването само на закона, не е достатъчно основание да се обоснове допълнителния критерий, както многократно е посочвал в своята практика ВКС, ТК.
В раздел ІІІ на изложението касаторът поддържа противоречие на обжалвания съдебен акт с четири решения на Врачанския районен съд и Врачанския окръжен съд по въпроса за приложението на чл.16, ал.1 от договора, възпроизведен в чл.36, ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004г. Както се посочи по – горе въпросът по коя методика трябва да се изчисляват отпадните води от дейността на касатора е изцяло фактологично обоснован от приетите за установени от съда факти въз основа на доказателствата по делото. Независимо от това, не е налице допълнителния критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК – противоречиво разрешаван правен въпрос от съдилищата. С решение № 1066 постановено по гр.д. № 3274/2010г., потвърдено с решение №151 от 28.03.2011г. по гр.д. № 61/2011г. на Врачанския окръжен съд е отхвърлен установителен иск по чл.422 ГПК, предявен от В. О. поради недоказаност на вземането по издадената заповед за изпълнение след оспорване на фактурите, въз основа на които е издадена заповедта за изпълнение, т.е. искът е отхвърлен при друга фактическа обстановка. С решението от 28.02.2012г., постановено по гр.дело №5142/2011г. на Врачанския районен съд, потвърдено с решение №296 по в.гр.дело №321/2011г. на Врачанския окръжен съд е прието, че на първо място разходомера / измервателното устройство/ е отчитало само за три дни стойностните на отвежданите канални води от исковия период от време, за който се претендира заплащане на извършената от В. О. услуга и на второ място също са изложени съображения, че протокола за монтиране на измервателното устройство не е подписан от представител на В. О. , поради което трябва да бъде приложена нормата на чл.16, ал.1 от договора и чл.36, ал.1 от Наредба №4.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Искане за разноски не е направено от ответника, затова такива не се присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №128 от 21.03.2013г., постановено по в.гр.д. № 152/2013 г. на Врачанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: