3
гр. д. № 7333/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 168
София, 08.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 7333/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от Т. И. Б.-Д., Я. Д. Х., М. В., Н. Л., Д. М., А. Б., П. Б., С. Б. и В. Б., чрез пълномощника им адв. Н. А. от Пловдивска АК касационна жалба срещу решение № 366 от 28.02.2013 г. по гр. д. № 2347/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, V г. с-в, в частта с която всеки един от тях е осъден да заплати по 3025 лв. на ищеца, които суми представляват обезщетение за ползване на процесния имот за исковия период.
Постъпила е касационна жалба и от [фирма], [населено място] срещу решение № 696 от 18.04.2013 г. постановено по същото дело на Пловдивски окръжен съд в производство по чл. 247 ГПК, с което е оставено без уважение искането за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в основното решение при изчисляване на сумите, които всеки един от ответниците следва да заплати на ищеца и отразяването им в диспозитива на решението.
При проверка за допустимостта на касационните жалби настоящият съдебен състав на ВКС, І г. о. констатира следното:
Срещу касаторите са предяви при условията на субективно съединяване искове по чл. 73, ал. 1 ЗС за присъждане на обезщетение за ползване от тях на собствения на ищеца имот, съставляващ УПИ І-стопанска дейност, в кв. 5„Г” по плана на С. индустриална зона на [населено място] за времето от 09.07.2004 г. до 09.07.2009 г. Претендираното обезщетение от всеки един от касаторите е на стойност 4285. 78 лв., която сума представлява и размера на цената на всеки един от предявените искове съгласно чл. 69, ал.1, т. 1 ГПК.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК (изм. с ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска под 5000 лв. Установеното с нормата ограничение за касационна проверка е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно.
С оглед на този критерии касационата жалба на ответниците по иска е недопустима, което е основание да бъдат оставени без разглеждане като се прекрати образуваното производство по тях.
Недопустима е и касационната жалба подадена от ищеца в частта, с която се иска отмяна на решението, с което е отказано да се поправи очевидна фактическа грешка, допусната в основното решение. След като основното решение не подлежи на касационна проверка, по изложеното по горе съображение, то не подлежи на такава и това за поправянето му. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 247, ал. 4 ГПК.
Налице е основание съдът, постановил решението, по своя инициатива да поправи допусната очевидна фактическа грешка.
В мотивите на основното решението е посочено, че размерът на обезщетението за ползване на целия имот за исковия период възлиза на сумата 27231 лв., определена с приета икономическа експертиза. Тъй като не е било налице основание за солидарно осъждане на ответниците за заплащане на тази сума, съдът е приел, че тя се дължи разделно и по равно от ответниците, тъй като те не са установили друг начин на ползване на имота. Приел е също, че с друго решение е уважен иск за ревандикация на същия имот между същите страни с изключение на П. Б. В., Г. Б. и С. Г. Б., които са наследници на Г. Б.. Последният е бил ответник по иска за ревандикация на имота, но тъй като е починал през 2008 г., претенцията за обезщетение за ползване на имота е насочена към наследниците му и на това основание съдът е приел, че дължимото от наследодателя им обезщетение следва да се заплати от тях поравно. При тези изводи, вместо да раздели размерът на обезщетението за ползване на имота на седем, колкото е броят на лицата, ползвали имота и осъдени да го ревандикират, е разделил същото на девет, колкото е броя на конституираните ответници по иска за обезщетение като не е съобразил, че трима от тях встъпват в задължението на починалия Г. Б.. В резултат на това сборът на сумите, които са осъдени да заплатят всеки един от ответниците възлиза на 24 139 лв. или е по-малък от определената в мотивите от съда стойност на дължимото обезщетение – 27115 лв. В резултат на грешка в пресмятането е допуснато несъответствие между формираната воля на съда относно целия размер на дължимото обезщетение и частта от него, която всеки един от ищците следва да заплати.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба подадена от Т. И. Б.-Д., Я. Д. Х., М. В. В., Н. Х. Л., Д. Х. М., А. П. Б., П. В. Б., С. Г. Б. и В. Г. Б., чрез пълномощника им адв. Н. А. от Пловдивска АК срещу решение № 366 от 28.02.2013 г. по гр. д. № 2347/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, V г. с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от [фирма], [населено място] срещу решение № 696 от 18.04.2013 г. по гр. д. № 2347/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, V г. с-в.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 7333/2013 г. на ВКС, І г. о.
ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за произнасяне по реда на чл. 247 ГПК.
Определението, в частта за прекратяването, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: