О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
София, 09.03.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 3920/2017год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. С. М., чрез адв. Ю. О., против решение № 178/29.06.2017г., постановено от Добричкия окръжен съд по в.гр. д. № 151/2017г., с което е потвърдено решение № 171 от 24.02.2017г. /погрешно отразена в диспозитива дата 23.03.2017г./ на Добричкия районен съд, постановено по гр.д. № 1453/2016г., с което е отхвърлен предявеният от Й. С. М. срещу С. Г. М. иск за отмяна на извършеното с нотариален акт № 158, т. II, рег. № 3429, дело № 242/2008г. на нот. с рег. № 519 в НК дарение на недвижим имот, представляващ ? ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 72624.618.53 по КК на [населено място], целият с площ 339 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], ведно с построената еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 151 кв.м. с идентификатор 72624.618.53.1, поради отказ на надарения да дава на дарителя издръжка, от която се нуждае.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на материални и процесуални норми и необоснованост – основания по чл. 281, т.3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и уважаване на предявения иск.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържат основанията по чл.280 ал.1 т. 1- 3 ГПК по следните въпроси: 1.) „След като ответникът е изпращал ежемесечно издръжка в размер на 200 лв., колкото е заявено в исковата молба, веднага след получаването й, в продължение на шест месеца, следва ли този факт да се приеме като признание на иска?“, 2.) „Налице ли е непризнателност след като е установено демонстративно лошо и грубо отношение на надарения към дарителката и спада ли това поведение към категорията на „висока укорима непризнателност“?“, 3.) „Длъжен ли е съдът да даде указания за кои факти и обстоятелства страната следва да представи допълнителни доказателства за нововъзникналите такива, което да направи с докладването на жалбите и отговорите, в съответствие с разпоредбата на чл. 268, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 2 ГПК?“, 4.) „Когато по делото е установено, че доходите на дарителя са по-ниски от определения от държавата размер на линията на бедност, произтича ли от това безусловно задължение на съда да отмени договора за дарение?“, 5.) „Когато от данните по делото е установено, че дареният разполага с достатъчно средства – от заплати, от недвижими имоти и многобройни МПС – та и няма лица, които безусловно е длъжен да издържа, налице ли е непризнателност след като същият е преустановил даването на издръжка?“ Приложението на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК касаторът обосновава с противоречие на въззивното решение по поставените въпроси с решение № 473/20.12.2012г. по гр.д. № 263/2011г. на ВКС, IV г.о. по първия въпрос; с решение № 34/19.02.2016г. по гр.д. № 4981/2015г. на ВКС, III г.о., по втория въпрос, с решение № 432/22.01.2014г. по гр.д. № 3321/2013г. на ВКС, IV г.о. по четвъртия въпрос и с решение № 190/14.06.2016г. по гр.д. № 1478/2016г. на ВКС, IV г.о. по петия въпрос от изложението. Поддържа се, че третият формулиран въпрос е от значение за точното прилагане на закона, тъй като не е формирана съдебна практика на ВКС по него.
Ответната страна С. Г. М., в писмен отговор, чрез адв. Т., изразява становище за липса на основания за допускане до разглеждане на касационната жалба, а по същество за неоснователност на същата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. Същата е подадена преди влизане в сила на промените в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде разгледана по досегашния ред.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните :
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че чрез договор за дарение от 24.09.2008г., обективиран в нотариален акт № 158, т. II, рег. № 3429, дело № 242/2008г. на нот. с рег. № 519 в НК, ищцата е дарила на ответника собствеността върху недвижим имот, представляващ ? ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 72624.618.53 по КК на [населено място], целият с площ 339 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], ведно с построената еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 151 кв.м. с идентификатор 72624.618.53.1; че същата страда от хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност, последици от други и неуточнени мозъчносъдови болести, както и стенозиращ хроничен теносиновит на палеца на дясната ръка и увреждания на междупрешленните дискове; че е пенсионер с определена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с включена добавка за инвалидност в общ размер на 215. 11 лв.; че преди образуване на настоящото производство ищцата е притежавала две ниви, които била отдала под аренда, но се е разпоредила възмездно с тях 14 дни преди подаване на исковата молба; че ищцата била регистрирана като едноличен търговец с фирма „Й. – Й. М.” и до 2015г. е развивала търговска дейност при облагаем доход от 251.04 лв., но с декларация от 05.05.2016г. е декларирала прекъсване на дейността на едноличния търговец, считано от 01.05.2016 г.; че ответникът притежава право на собственост върху нива с площ от 5. 333 дка в землището на [населено място], [община], както и върху четири МПС, част от които се използват от [фирма] – дружеството, в което същият работи и чийто управител и едноличен собственик на капитала е съпругата му; че за 2015г. печалбата на дружеството е в размер на 15 570 лв.; че реализираните от ответника доходи са от трудово правоотношение и възлизат за периода м.06.2015 г. – м.05.2016 г. в средномесечен брутен размер от 252. 09 лв.; че ответникът има син, който през учебната 2016/ 2017 г. е записан студент в първи курс в редовна, платена форма на обучение; че след образуване на първоинстанционното производство ответникът е предоставил на ищцата средства за издръжка за периода м.06. – м. 11.2016 г. в размер на по 200 лв. месечно. Съдът е съобразил показанията на разпитаните по делото свидетели, според които ищцата имала заведение,което от около година – две не работело, а ответникът е развил бизнес – бутилиране на минерална вода; между ищцата и ответника и неговата съпруга съществувал конфликт, както и, че ищцата се е преместила да живее при свой нов приятел. Съдът се позовал на заключението на ССЕ, според което начисленото и неизплатено на ищцата арендно възнаграждение за стопанската 2015/ 2016 г. по договор за аренда на 25.842 дка земеделска земя било в размер на 1 808. 94 лв.; пазарната стойност на единия недвижим имот, с който ищцата се разпоредила – нива с площ от 4. 640 дка, към датата на сключване на договора за покупко-продажба била 6 380 лв. при посочена в нотариалния акт цена от 1 000 лв., а пазарната стойност на другия недвижим имот – нива с площ от 25.721 дка, към датата на сключване на договора за покупко – продажба била 39 353 лв., при посочена продажна цена в договора от 6 500 лв. Според заключението на основната и допълнителна СИЕ стойността на необходимите парични средства за живот на ищцата средно на месец, изчислена на база бюджети на домакинствата на пенсионери за 2015г., публикувани от НСИ, е в размер на 342 лв., включваща и разходите за лекарства от позитивния списък на НЗОК, потребителска такса за посещения при личния лекар по повод изписването на тези лекарства и санаториално лечение, а размерът на необходимите парични средства месечно за осигуряване средства за живот на работоспособно лице, което живее в домакинство от две лица, е в размер на 442 лв., като необходимите парични средства месечно за осигуряване средства за живот на пълнолетно лице – редовен студент, живеещ в различно населено място от родителите си, е в размер на 384 лв.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд споделил изводите на първоинстанционния, че ищцата е била в състояние да задоволява ежедневните си потребности и да се самообслужва, тъй като е разполагала със средства ежемесечно в размер на 365. 86 лв., от които 215.11 лв. – пенсия и арендно възнаграждение в размер 150. 75 лв. месечно, при определен от държавата размер на линия на бедност за 2016г. – 300 лева, а за 2017г. – 314 лв., като в разполагаемия от ищцата доход не са включени доходите й, реализирани от търговска дейност като едноличен търговец. Прието е, че към момента на образуване на исковото производство ищцата не е притежавала жилищна нужда, тъй като е живеела в имота, предмет на договора за дарение, като не се установило ответникът да я е изгонил от имота и така да я е принудил да закупи собствено жилище. Съобразени са обстоятелствата, че непосредствено преди иницииране на съдебното производство ищцата е предприела действия по прехвърляне на собствеността си на цени, значително по – ниски от пазарните, лишавайки се и от допълнителни доходи от рента, които са попълвали месечния й доход и е прекъснала дейността си като едноличен търговец около 20 дни преди предявяване на исковата молба в съда, с които действия сама се лишила от допълнителни доходи, за които ответникът не би могъл да бъде държан отговорен. Прието е, че ищцата не е отправяла покана преди предявяване на иска до ответника за заплащане на издръжка, но за такава се счита исковата молба и в отговор на нея ответникът започнал да й превежда сумата от 200 лв. месечно издръжка. Приети са за недоказани твърденията, че след приключване на първоинстанционното производство ответникът преустановил плащането на тази издръжка. В тази връзка е посочено, че макар да се касае за нововъзникнал факт, ищцата не е претендирала ответникът да представи доказателства за плащане. Обосновано е, че фактическият състав на чл. 227 ал. 1 б. „в“ ЗЗД предвижда отмяна на дарението когато дареният откаже да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Решаващият извод на съда е, че не е налице първата предпоставка за уважаване на претенцията – ищцата не е изпаднала в такава трайна нужда, която да предпоставя необходимостта от даване на издръжка от надарения, респективно от връщане на дареното имущество в нейния патримониум.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Същевременно касаторът следва да обоснове и наличието на поддържаната специфична предпоставка – дали правният въпрос е решен в противоречие със задължителната за съдилищата практика – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като в този случай следва да се позове на конкретни съдебни актове от обхвата на тази практика / Постановления на Пленума или Тълкувателни решения на ВКС, решения по чл.290 ГПК, определения по чл.274 ал.3 ГПК/ и обоснове в какво се състои твърдяното противоречие; дали правният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата – чл.280 ал.1 т.2 ГПК, в който случай следва да се позове на влезли в сила съдебни актове от обхвата на казуалната практика и обоснове твърдяното противоречие; дали разрешеният от съда правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като в този случай касаторът следва да обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.
С формулираните от касатора въпроси не се обосновава приложението на чл. 280, ал.1 ГПК. Първият, вторият, третият и петият въпрос касаят обстоятелството дали ответникът е заплащал издръжка на ищцата и проявил ли е непризнателност чрез неплащането й. Въззивният съд не е основал извода си за неоснователност на претенцията поради това, че ответникът е заплащал исканата издръжка, нито поради това, че не е непризнателен, а поради липса на първата предпоставка, визирана в нормата на чл. 227, б. „в“ ЗЗД – не е установено ищцата да има нужда от предоставянето на такава, поради което поставените въпроси не са обуславящи по смисъла на чл.280 ГПК. Какъвто и отговор да се даде на тези въпроси при отсъствие на доказана нужда от издръжка заявената претенция не може да се уважи – не би се променил крайният резултат по спора. Четвъртият формулиран въпрос също не е общо основание за достъп до касационно обжалване. Същият не съответства на фактическите изводи на съда относно съотношението между доходите на ищцата и определения от държавата размер на линия на бедност. Тойъ е привързан към становището на касатора за установените по делото факти, които съдът не е приел да следват от събраните доказателства. По делото е прието за установено, че месечният доход на ищцата, формиран от пенсия и арендно възнаграждение, без доходите й, реализирани от търговска дейност като едноличен търговец, е по-висок от определения от държавата размер на линия на бедност. Същевременно не се обосновава поддържаното специфично основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. С решение № 473/20.12.2012г. по гр.д. № 263/2011г. на ВКС, IV г.о. е дадено правно разрешение на въпроса „към кой момент и как се установява нуждата от издръжка на дарителя“, който е различен от въпроса кои действия на ответника могат да се приемат за признание на иска. С решение № 34/19.02.2016г. по гр.д. № 4981/2015г. на ВКС, III г.о. се разглежда въпросът „дали при преценката на нуждата от издръжка следва да се отчете обстоятелството, че единственият доход на дарителя е значително по-нисък от определения от държавата размер на линията на бедност“, каквато хипотеза не е налице в конкретния случай, а и позоваването на тази практика е обвързано с въпроса за наличието на непризнателност при демонстративно грубо отношение на надарения. В соченото решение преценката за непризнателност е извършена в контекста на отказа за даване на поискана издръжка, а не на личностни конфликти между страните. По изложените вече съображения не се установява и противоречие с решение № 432/22.01.2014г. по гр.д. № 3321/2013г. на ВКС, IV г.о., даващо правно разрешение на същия въпрос „дали при преценката на нуждата от издръжка следва да се отчете обстоятелството, че единственият доход на дарителя е значително по-нисък от определения от държавата размер на линията на бедност“. Соченото решение № 190/14.06.2016г. по гр.д. № 1478/2016г. на ВКС, IV г.о. е относимо към поставения пети въпрос, но същият, както се посочи, не е обуславящ решаващата воля на съда. Касаторът не обосновава и приложението на поддържаното основание по чл. 280, ал.1,т. 3 ГПК, а последното не е и налице, тъй като по същия е налице многобройна съдебна практика, в това число и задължителна за съдилищата, която не се нуждае от промяна или осъвременяване.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Съобразно този изход разноски за касатора не се следват. Ответната страна не е претендирала присъждането на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 178/29.06.2017г., постановено от Добричкия окръжен съд по гр. д. № 151/2017г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: