О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
София, 30.12.2008 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и девети декември, две хиляди и осма година в състав:
Председател: Надя Зяпкова
Членове: Любка Богданова
Марио Първанов
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.3100 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Д. К. и Ж. Д. Б. и двамата от гр. С. подадена от адв. М. Р. , и касационна жалба на З. Я. И. от гр. П., подадена от адв. П. К. срещу въззивно решение № 34 от 20.03.2008 год. по гр.д. № 776/2007 год. на Хасковския окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Свиленградския районен съд от 13.07.2007 г. по гр.д. № 187/2003 г. С това решение е признато за установено по отношение на З. Д. К., Ж. Д. Б. и З. Я. И. , че към датата на образуване на ТКЗС в гр. С. наследодателите на Велика Х. Б. , Б. Г. Б. , П. Г. А. и М. Г. А. са били собственици на следния недвижими имот: зеленчукова градина с площ от 1151 кв.м., находяща се в землището на гр. С., м.”Р”, представляваща имот пл. № 1* по кадастралния план на гр. С. от 1954 г., на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд по предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ въззивният съд е приел, че към момента на обобществяването на земеделските земи наследодателите на ищците- Б. В. Б. , починал на 14.10.1969 г. и Х. Г. Б. , починала на 11.09.1990 г. са били собственици на процесната зеленчукова градина. Приел е, че правния интерес на ищците от предявения установителен иск е обоснован от наличието на признато право на възстановяване на собствеността върху имот, попадащ във възстановени на ответниците земи, при която хипотеза следва да се установи принадлежността на правото на собственост върху него към момента на образуване на ТКЗС.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения за произнасяне в решението по съществен процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, установена в ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС. Счита се, че въззивния съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, касаещ допустимостта на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ в случай на постановен окончателен отказ на органа по земеделската реституция за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи.
Ответниците по касационната жалба в писмения отговор подаден от адв. В. О. изразяват становище, че не е налице посоченото от касаторите основание за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. при проверка допустимостта на касационното производство намира следното:
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
В случая допускането на касационното обжалване се обосновава с произнасянето с въззивното решение по съществен процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд изразена в цитиратоно ТР № 1 /1997 г. на ОСГК на ВКС. Касаторите поддържат, че предавения иск по чл.14, ал.4. ЗСПЗЗ е недопустим, поради отказ на ОбСЗГ да възстанови правото на собственост върху процесния земеделски имот в полза на ищците.
Предмет на установителните искове по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или другите селскостопански организации.
От цитираното в касационните жалби ТР № 1/1997 г. е видно, че според постоянната практика на ВКС оспорването на правото на собственост върху земеделска земя е обусловено от правен интерес. Такъв е налице при висящо административно производство по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ или възможността то да бъде образувано, както и при окончателно решение на ОбСЗГ за възстановяване собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл.10б ЗСПЗЗ. Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл.11 ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо.
В случая касаторите поддържат, че искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е недопустим, тъй като е налице окончателен отказ на ОбСЗГ за възстановяване правото на собственост. По делото липсват доказателства за постановен окончателен отказ на ОбСЗГ- С. за въстановяване на процесната земеделска земя, предмет на спора за материално право. Въззивният съд се е произнесъл по въпроса за допустимостта на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и в съгласие с доказателствата по делото и цитираната задължителна практика на ВКС е приел, че същия е процесуално допустим.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не е налице противоречие с практиката на ВКС по въпроса за допустимостта на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, поради което не е налице визираното в касационната жалба основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивно решение № 34 от 20.03.2008 год. по гр.д. № 776/2007 год. на Хасковския окръжен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 34 от 20.03.2008 год. по гр.д. № 776/2007 год. на Хасковския окръжен съд по подадените от З. Д. К. и Ж. Д. Б. и двамата от гр. С. чрез от адв. М. Р. , и З. Я. И. от гр. П. чрез адв. П. К. касационни жалби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :