О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
София, 06.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 5094 /2008 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. П. Ф., Б. И. П. и И. К. К. против решение № 1147/08.08.2008г., постановено по гр.д. № 423/2008г. на В. окръжен съд, с което е отменено решение № 4 от 14.04.2008г. по гр.д. № 438/2006г. и вместо това касаторите са осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението на “А” О. с. В. върху складово помещение /хамбар, или хангар/, представляващ едноетажна сграда с площ 720 кв.м., оградена от три страни с тухлени стени, находяща се в имот – държавна собственост с идентификационен номер 500152 по картата на възстановената собственост на землището на с. Р.,
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищцовото дружество се лигитимира като собственик на процесната сграда на основание покупко-продажба от Ц. И. , оформена с н.а. № 180/2006г. Праводателят му е придобил сградата от публична продан от публичния съдебен изпълнител. Съдът е приел, че ответниците /сега касатори/ не са собственици на сградата хамбар, тъй като фактурата, с която са изплатили имота на бившето ТКЗС № 22/22.09.1993г. чрез дялове на правоимащи не ги лигитимира като собственици, поради което констативен н.а. № 74/2004г., издаден на основание чл. 483, ал.1 от ГПК /отм/ не създава права за тях. Относно идентичността на сграда, за която претендира дружеството-ищец и която тримата ответници признават, че ползват, съдът се е позовал на обясненията на ответниците, дадени в с.з. пред въззивната инстанция на 20.06..2008г.
В изложението към касационната жалба е формулиран общо основен материално правен въпрос – относно предпоставките на ревандикационния иск. Конкретно се акцентира на това, че искът е предявен за хамбар, а съдът се е произнесъл неопределено за “хамбар” или “хангар” и тази неяснота е следвало да се изясни чрез тълкуване на всички доказателства.
Обосновават допускането до касационно разглеждане с основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, като считат, че въззивният съд е процедирал в противоречие с трайно установената съдебна практика. Позовават се на Р-2419-60-І на ВС и Р-1056-2007 на ІV гр.о. на ВКС.
Ответникът по касация “А” О. с. В. оспорва допускането до касационно обжалване на жалбата поради това, че не е формулиран основен материално правен въпрос, а приложените решения са неотносими към предмета на спора.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен правен въпрос не е ясно и точно конкретизиран. Позоваването на предпоставките на иска по чл. 108 от ЗС е общо, по него може да има множество конкретни материално правни и процесуални въпроси. От съдържанието на жалбата и изложението към нея може да се извлече, че касаторите имат предвид два въпроса – относно липсата на идентичност между сградата, която владеят и тази, за която се е произнесъл съда и относно въпроса за това ползват ли имота на правно основание, като владелци, установили фактическа власт още от 1993г.
Тези два въпроса са съществени, тъй като от разрешаването им зависи крайният изход от спора.
За разрешаването на първия въпрос, съдът се е позовал на обясненията на ксатора Ф. , дадени в с.з. на 20.06.2008г. пред въззивния съд, По делото е било безспорно, че в имот 500152 има една сграда с площ 720 кв.м., оградена с три стени. За другите две сгради в този имот, иска е оттеглен, решението е обезсилено, а производството е прекратено.. Без прано значение е за какво се ползва имота – като хамбар, или като хангар. В този смисъл въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със съдебната практика по този въпрос, поради което по него няма основание за допускане до касационно обжалване.
Вторият повдигнат с касационната жалба въпрос е ползват ли имота на правно основание, като владелци, установили фактическа власт още от 1993г. Този въпрос касае пасивната материално правна лигитимация. Ответниците не са спорели, че са във владение на спорната сграда. Спорно е било основанието за това. С влязло в сила решение по гр.д. № 1288/2006г. на ВКС е отхвърлен установителния иск по чл. 97, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 230 от ДПК, предявен от касаторите против ППЗК с.”Р” в ликвидация и ТП на НАП. По това дело тримата касатори са били ищци и са претендирали самостоятелни права върху имота, позовавайки се на покупко-продажба от ликвидационния съвет на бившето ТКЗС на 22.10.1993г., но съдът е приел, че на това основание не се лигитимират като собственици. По делото се установява, че на 04.09.1995г. същата сграда е купена от ППЗК с. Р., против която е било насочено публичното изпълнение за вземания за здравни осигуровки и за същата сграда са извършени изпълнителни действия. При тези данни ако ответниците /сега кататори/ са твърдели, че са собственици по покупко-продаяба, то те към този момент не са имали анимус за придобиване по давност, а и с извършваните изпълнителни действия по отношение на имота владението е смутено. Затова като е приел, че ответниците не се лигитимират като собственици и ползват имота без основание, въззивниея съд е постановил решение в съответствие със съдебната практика, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1147/08.08.2008г., постановено по гр.д. № 423/2008г. на В. окръжен съд по касационна жалба, подадена от Ц. П. Ф., Б. И. П. и И. К. К.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: