ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1687
София, 21.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова дело№ 1232/2009 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
М. М. М., със съдебен адрес в гр. К., е подал касационна жалба против решение на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 114/2009 г., която съдържа изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Ответникът по касация, ищец по делото. Етажната с. на блок Я. в гр. К., не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Хасковският районен съд с решение от 10. 1. 2009 г. по гр. д. № 1453/2007 г. е осъдил М. да заплати на ЕС на блок Я. , сумата 2330 лв.. Решението е оставено в сила от Хасковският окръжен съд с въззивно решение от 13. 5. 2009 г. по гр. д. № 114/2009 год.. Въззивният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд, че от 1. 5. 2002 г. до 1. 4. 2007 г. ответникът е ползвал без основание гараж в сградата на блок Я. , което помещение принадлежи на етажната с. , поради което дължи присъденото обезщетение, определено по заключение на вещо лице за средния пазарен наем.
Заявените от жалбоподателя основания за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, не са налице.
Съдът е постановил осъдителното си решение, на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД, като е приел, че след прекратяване на едногодишния наемен договор от 1997 г., въз основа на който М. е получил от етажната с.
ползването на помещението и въпреки отправените до него покани да го освободи, той е продължил да упражнява фактическа власт и за исковия период от време дължи обезщетение. Неоснователно жалбоподателят се позова на решение на състав на касационния съд по гр. д. № 972/2005 год., тъй-като с него е отхвърлена жалбата му срещу въззивно решение, с което е оставено без уважение възражението му за придобиване на имота по давност. Не е налице противоречиво произнасяне по предмета на спора по настоящото дело.. Относно искането за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, жалбоподателят твърди, че решаващият съд не е направил точен анализ на доказателствата по делото и конкретно на изпълнително дело, по което е установено, че е предал ползването на помещението на 23. 4. 2005 год.. Това твърдение не може да се разглежда като посочване на правен въпрос, от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй – като касае дейността на решаващия съд по оценка на доказателствата, която може да бъде проверявана при разглеждане на жалбата по същество, след като бъде допуснато касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд от 13. 5. 2009 г. по гр. д. № 114/2009 год. по жалбата на М. М. М. от гр. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: