О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1688
София, 22.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1319/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от В. Т. от гр. С. срещу решението на Софийския апелативен съд по гр. д. № 238/2009 год.. Към жалбата е приложено изложение на обстоятелства за допускане на касационно обжалване.
Ответникът „Ц” ЕООД, гр. С. счита за неоснователни искането за допускане на касационно обжалване и касационната жалба и моли да бъдат оставени без уважение.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд, с решение по гр. д. № 2826/2006 г. е отхвърлил предявения от В. Т. срещу „Ц” ЕООД /предишно наименование „П” ЕАД/, гр. С. и С. о. , при условията на солидарност, иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 14 001 лв., като неоснователен. С решението е отхвърлен предявеният от Т. срещу „Ц” ЕООД, иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 34 лв, като неоснователен. Софийският апелативен съд, с въззивно решение от 21. 4. 2009 г. по гр. д. № 238/2009 г. е оставил в сила решението на градския съд в частта за отхвърляне на исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. и за заплащане на сумата 34 лв.. С решението от 21. 4. 2009 г., апелативният съд е обезсилил решението на градския съд в частта, с която са отхвърлени исковете на Т. , както следва: иск за заплащане на сумата 10 001 лв., обезщетение за неимуществени вреди от деликт от 18. 8. 2006 г. – получаване на писмо от 14. 8. 2006 г. на представителя на „Ц” ЕООД; иск за сумата 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от деликт от 6. 10. 2006 г. – преместване на паркирания личен автомобил на ищеца без негово знание, и е прекратил производството по тези искове.
Искането на жалбоподателя Т. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, заявено по чл. 280, ал. 1 ГПК, фактически съдържа твърдения за незаконосъобразност на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон. В изложението е посочено, че решението противоречи на дългогодишната и трайна практика на ВКС относно разпределението на доказателствената тежест и по делата по чл. 45 ЗЗД. Заявено е също, че е налице съществен процесуалноправен въпрос относно степента, до която съдът следва да прилага служебното начало, като изхожда и от разпоредбите на ГПК в сила от 1. 3. 2008 г. или следва да се ограничи в рамките на твърденията на страните и ангажираните от тях доказателства. Изложените от жалбоподателя твърдения имат общо съдържание и не могат да бъдат отнесени към обжалваното съдебно решение. Не е посочена конкретната „дългогодишна и трайна” практика на ВКС, на която противоречи въззивното решение. В случая отхвърлянето на иска, е обосновано, с установения по делото факт, че преместването на 3. 8. 2006 г. на личния автомобил на ищеца, без негово знание, от мястото на което е бил паркиран в наказателен паркинг, е извършено въз основа на докладна записка на полицай от КАТ, с която е установено, че паркирането на автомобила е в нарушение на разпоредбите на Закона за движението по пътищата. При тези обстоятелства, решаващият съд е приел, че длъжностните лица на ответника „ за г. мобилност” ЕООД, не са действали самоволно и неправомерно, а са осъществили само изпълнителска дейност по фактическото преместване на автомобила, разпоредено от служителя на КАТ. Решаващият съд е посочил, че в закона – чл. 171 ЗДвП, е предвидена възможността за длъжностни лица от службите за контрол, определени от министъра на вътрешните работи, да нареждат преместването на неправилно паркираните превозни средства. Изводите на въззивния съд относно съществения въпрос за предмета на спора – наличието, съответно, липсата на неправомерно действие от страна на ответника, изразяващо се в техническо изпълнение на разпореденото от служител на КАТ преместването на личния ватобомил на ищеца, не са в противоречие на установената съдебна практика, както е видно от представените от ответника множество съдебни решения по идентични случаи. Изводите съответстват и на изискванията на материалния и процесуалния закон.
Не са налице основания за допускане на касация, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 21. 4. 2009 г. по гр. д. № 238/2009 г. на Софийския апелативен съд по касационната жалба на В. Я. Т. от гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: