2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
С., 01.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска
колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков
при секретаря
прокурора
и с участието на
като изслуша докладваното от съдията
3
Емил Марков търг. дело № 624 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2252/28.111.2011 г. на А. У. А. от [населено място], област В., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие против въззивното решение № 117 На Врачанския ОС, ГК, от 11.111.2011 г., постановено по гр. дело № 32/2011 г., с което – като неоснователен и недоказан – е бил отхвърлен неговият иск с правно основание по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че имал вземане в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/ срещу ответницата М. Г. Г. от [населено място], община-гр. Б. С., област В. по запис на заповед, издаден от последната на 13.ХП.2008 г., законна лихва върху горепосочената главница, считано от 7.1У.2009 г. и 100 лв. разноски, направени в хода на заповедното пр-во.
Оплакванията на касатора А. са за постановяване на атакуваното решение на Врачанския ОС при наличието на пороци, обективиращи приложението на всяко от трите отменителни основания, визирани в текста на т. 3 на чл. 281 ГПК. Поради това, инвокирайки довод, че съдебният акт на въззивния съд бил постановен по съществото на граждански спор, въведен иск с по чл. 422 ГПК, чиято цена е 5 000 лв., А. претендира касирането му и решаване на спора от настоящата инстанция, с акт, с който претенциите му да бъдат уважени изцяло в предявените по делото размери, вкл. ведно с присъждане на разноските за всички инстанции.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК А. У. А. от [населено място] обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото бил правният въпрос, по който Врачанският ОС се е произнесъл с обжалваното въззивно решение, а именно дали следвало при разглеждане на иск по чл. 422 ГПК – във вр. чл. 535 ТЗ първо да е бил отменен с влязло в сила съдебно решение нотариалния акт, материализиращ каузалната сделка и едва след това да се разгледа връзката й с процесната абстрактна сделка /запис на заповед/.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация М. Г. Г. от [населено място], общ. М., област В. писмено е възразила чрез процесуалния си представител по пълномощие от АК-В. срещу обжалваемостта на това въззивно решение – като постановено по иск с цена 5 000 лв., както и въобще по допустимостта на касационното обжалване, а също и по основателността на оплакванията на А. за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК /в случая от датата на постановяване на въззивното решение/ и да е подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Врачанския ОС, касационната жалба на А. У. А. от [населено място], област В. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без в случая да бъде обсъждано евентуалното наличие на приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в изменената редакция на текста към ДВ, бр. 100 от 21 декември 2010 г. и в сила от тази дата, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева — за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. В процесния случай предметът на спора между страните по делото е бил очертан от предявен от настоящия касатор срещу М. Г. Г. от [населено място] положителен установителен иск с правно основание по чл. 422 ГПК, чиято цена е била в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/, но във връзка с подписан от ответницата запис на заповед от 13.XII.2008 г. за същата сума. Врачанският ОС е посочил във финалната част от диспозитива на атакуваното от А. въззивно решение, че то не подлежи на обжалване пред ВКС, но без в мотивите си да е изложил съображения за това. Ето защо меродавният разграничителен критерий досежно обжалваемостта на атакуваното от А. въззивно решение представлява естеството на делото, по което то е било постановено: дали то е гражданско или търговско.
По аргумент от текста на чл. 365, т. 1 ГПК всеки иск с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, вкл. нейното сключване, тълкуване, валидност, изпълнение, неизпълнение или прекратяването й, както и последиците от последното, е годен да сложи началото на търговски спор, т.е. такъв, по който се образува търговско дело в широк смисъл. Съгласно чл. 286, ал. 2-във вр. чл. 1, ал. 1, т. 8, предл. 2-ро ТЗ записът на заповед е абсолютна търговска сделка – независимо от качеството на лицето емитент, т.е. налице е в процесния случай въззивно решение, постановено по търговско дело с предмет установителен иск относно абсолютна търговска сделка с цена под 10 000 лева. При това обжалваното от А. въззивно решение на врачанския ОС е било постановено след датата 21.Х11.2010 г. и затова с категоричност може да се констатира, че не е било заварено от ЗИДГПК /Обн. ДВ, бр. ЮО от 21.ХП.2010 г./ висящо въззивно пр-во, което да бъде довършвано по предходния процесуален ред.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. У. А. от [населено място], обл.В., с вх.№ 2252/28.03.2011 г., подадена против въззивното решение № 117 на Врачанския окръжен съд, ГК, от 11.03.2011 г., постановено по гр.д. № 32/2011 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.