О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
[населено място] , 12.03.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 893 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], против постановеното на 02.05.2011 год. решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение – 8 състав по гр.д.№ 844 / 2011 год., в частта в която е потвърдено решение на Софийски градски съд, І отд. – 4 състав по гр.д.№ 5269 / 2009 год., в осъдителната му част, с която са уважени предявените от Д. Й. А. и П. П. А. против [фирма] искове по чл.226 ал.1 от КЗ, съответно за 10 000 лева за първата и 50 000 лева – за втория – обезщетение за претърпени от ПТП неимуществени вреди, к а к т о и в частта, в която с въззивното решение е отменено първоинстанционното, в отхвърлителната му част, като са уважени исковете за допълнителни 5 000 лева – в полза на ищцата и 50 000 лева – в полза на ищеца . Касаторът навежда основания за неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД и чл.51 ал.2 ЗЗД , както и поради необоснованост . В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът формулира материалноправен въпрос, свързан с прилагане критерия за справедливост, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл.52 ЗЗД и съобразно приноса на увредения, на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД : Какви са релевантните , за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди , обстоятелства и предпоставките, при които би могло да се приеме наличие на принос на пострадалото лице ? Твърди се ,че досежно отговора на този въпрос въззивното решение е в противоречие с ППВС № 4 / 1968 год. за обобщаване практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, относно прилагане чл.52 от ЗЗД и ППВС 17 / 1963 год. / т.7 / за обобщаване практиката по някои въпроси за непозволеното увреждане, относно приложението на чл.51 ал.2 от ЗЗД , т.е. основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, като формално се навежда довод и за такова по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответните страни не са взели становище по допустимостта на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК, както и че атакуваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, намира следното :
Касационната жалба се основава на доводи за неправилност единствено с оглед определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, за всеки от ищците, вкл. с оглед формираните изводи за липса на съпричиняване от страна на ищцата . За да потвърди първоинстанционното решение, в частта в която предявените искове са били частично уважени и отмени частично в отхвърлителната му част, присъждайки допълнително обезщетение, въззивният състав е приел, че с оглед вида и степента на претърпените увреди от ПТП, периода на проявление и интензитета на търпимите болки и страдания, възрастта на пострадалите, тежката прогноза за в бъдеще относно възстановяването на детето П. А., а от друга страна – сравнително бързото възстановяване на Д. А., с по – леки последици занапред , съобразявайки и социално-икономическите условия в страната към момента на деликта , претендираните от всеки от ищците обезщетения от 20 000 лева – за Д. А. и 150 000 лева – за П. А. се явяват обосновани по размер . Непълното уважаване на исковете / за разлика от 5 000 лева за ищцата и за разлика от 50 000 лева за ищеца / е мотивирано с приспадане вече заплатеното доброволно от застрахователя – ответник . Липсата на съпричиняване от страна на ищцата, предвид придвижването й по пътното платно, въззивният съд е мотивирал с оглед конкретните пътни условия / липса на тротоар / и конкретните условия на придвижването й – ведно с бебешка количка, поради което е приел, че не би могло да й се вмени в задължение придвижване по тревните площи край пътя , съгласно чл.108 ал.2 т.1 предл. второ от Закона за движение по пътищата. Изложил е и съпътстващ довод, че с оглед конкретните условия – неограничена видимост за водача на МПС и временастъпване на ПТП в светлата част на деня , при установената от автотехническата експертиза скорост на автомобила е съществувала обективна възможност за водача на МПС да предотврати удара, която той дори не се е опитал да използва / липса на доказателства за спирачен път или поне за намаляване на скоростта /.
Съгласно т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК , е този , който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда . Формулираният е безспорно относим към решаващите изводи на съда за размера на обезщетението и липсата на съпричиняване от ищцата , но се явява фактологично обусловен от преценката на конкретни за спора обстоятелства и не предпоставя еднозначен отговор на съда . Не е насочен към правен аргумент на решаващия съд , относно прилагане на закона – чл.52 ЗЗД и чл.51 ал.2 от ЗЗД , явяващ се в противоречие с указанията в ППВС № 4 / 1968 год. и ППВС № 17 / 1963 год., а до конкретна преценка на фактите и обстоятелствата, относими към определяне размера на обезщетението, вкл. с оглед съпричиняване от ищцата. В ППВС № 4 / 1968 год. са дадени задължителни за съдилищата указания за мотивиране прилагането на критерия за справедливост, залегнал в чл.52 ЗЗД , с конкретни обстоятелства, а не като абстрактен такъв. Видно от горепосоченото , въззивният съд е изложил съображения относно разгледаните като релевантни за определяне размера на обезщетението обстоятелства, а и касаторът не твърди несъобразено в негов интерес такова , намирайки единствено размера за силно завишен . ППВС № 17 / 1963 год. / т.7 / предпоставя установяване на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат . В този смисъл е и постановена задължителна съдебна практика – решения на ВКС по чл. 290 ГПК / реш. № 45 от 15.04.2009 год. по т.д.№ 525 от 2008 год. на ІІ т.о. , реш.№ 206 от 12.03.2010 год. по т.д. № 35 / 2009 год. на ІІ т.о. , реш.№ 159 / 24.11.2010 год. по т.д.№ 1117 / 2009 год. на ІІ т.о. , реш. № 58 / 29.04.2011 год. по т.д.№ 623 / 2010 год. на ІІ т.о. , реш. № 154/ 31.10.2011год. по т.д.№ 977/ 2010 год. / , според която при „ съпричиняване „ следва да се отчита не само факта на извършено от пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата , но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Касаторът се обосновава с неразгледан от въззивната инстанция довод , който намира логически изводим от последиците от ПТП по отношение спътницата на ищцата / останала непострадала / , че ищцата не се е движела най-близо до лявата граница на пътното платно , т.е. се е движела в нарушение на чл.108 ал.2 от ЗДП , успоредно на спътницата си, а не пред или зад нея. Видно е, че релевантен довод за „съпричиняване „ в смисъла на горецитираната задължителна съдебна практика, касаторът не е навел и доказвал / а и се опровергава от събраните доказателства /. Във всички случаи,обаче, непроизнасянето на въззивния съд по този довод не съставлява извод в противоречие със задължителните указания на ППВС № 17 / 1963 год., тъй като не се касае за правни аргументи на съда по ирелевиране на причинната връзка между поведението на пострадалия и настъпилите вреди. Непроизнасянето по възражение на страната, относимо към правилността на решението , обуславя довод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, преценимо в производство по проверка правилността на решението, на основанията по чл.281 т.3 от ГПК. Именно в съответствие с т.7 ППВС № 17 / 1963 год., предвид липса на самостоятелно поведение от страна на пострадалия П. А. , макар в качеството му на малолетен / в момента на ПТП намиращ се в бебешка количка , придвижвана от ищцата, негова майка /, съпричиняване по отношение същия е неприложимо .
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 704 / 02.05.2011 год. по гр.д.№ 844 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение – 8 състав .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: