1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 14.04.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№972 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 ГПК.
С определение №20 от 16.01.15г. по гр.д.№43/15г. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, е оставена без разглеждане касационната жалба на Д. П. Д. и Е. Х. Д. срещу решение №293 от 26.09.14г. по в.гр.д.№449/14г. на Добричкия окръжен съд.
Съставът на ВКС е приел, че предмет на делото са четири иска – за унищожаване на пълномощно, с което се дава представителна власт за разпореждане с недвижим имот на представлявания; за прогласяване недействителност на извършената с това пълномощно продажба поради липса на представителна власт; за прогласяване нищожността на същата продажба поради договаряне във вреда на представлявания и по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението на имота, който е бил предмет на пълномощното и продажбата. Ищецът е посочил, че цените на предявените от него искове са съответно 1552,56лв.; 1600 лв., 1600лв. и 1552,56лв. Данъчната оценка на имота, находяща се на стр.34 от първоинстанционното производство, е 1552,56лв. В срока по чл.70, ал.1, изр.2 ГПК не е бил повдиган спор за цената на исковете. Тъй като цената на всеки един от предявените искове е под 5000лв., въззивното решение по тях не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.2 ГПК.
Частна жалба срещу преграждащото определение на ВКС е подадена от ответниците Д. П. Д. и Е. Х. Д.. Жалбоподателите поддържат, че спорният имот /земеделска земя/ нямал данъчна оценка, защото съгласно чл.10, ал.3 ЗМТД за него не се дължал данък. Затова цената на исковете следвало да се определи по пазарната оценка, но такава не била представена по делото и следователно съдът се произнесъл с решение по нередовна искова молба. Въззивното решение било недопустимо и затова касационната инстанция била длъжна да осъществи служебна проверка за наличието на този порок, по аргумент от т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Освен това, след като въззивният съд е приел, че касационната жалба е процесуално допустима и е извършил действия по администрирането и, тази негова преценка не подлежала на последващ контрол от ВКС.
Ответникът в производството С. С. П. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на тричленен състав на ВКС.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Невярно е твърдението на жалбоподателите, че по делото няма данъчна оценка на процесния имот. Данъчната оценка се намира на стр.34 от първоинстанционното производство, както правилно е констатирал и предходният тричленен състав на ВКС. Правилна е и констатацията, че размерът на данъчната оценка е 1552,56лв. Правилно, в съответствие с чл.69, ал.1, т.2 и т.4 и при съобразяване на чл.70, ал.1, изр.2 ГПК е определена цената на исковете и е приложена разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.
Неоснователно е позоваването от жалбоподателите на т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд може служебно да повдигне въпроса за валидността и допустимостта на въззивното решение само ако касационната жалба е допустима по критериите на чл.280, ал.2 ГПК. Когато въззивното решение не подлежи на разглеждане от ВКС поради въведения в чл.280, ал.2 ГПК праг на обжалваемост, дори то да е недопустимо, ВКС не може да разгледа жалбата срещу него и да го обезсили.
Не намира опора в закона и виждането на жалбоподателя, че след като въззивният съд е администрирал една касационна жалба, тя непременно трябва да бъде разгледана от ВКС. Критериите за допустимост на касационното обжалване са обективни и са заложени в закона. Преценката дали тези критерии са налице е на ВКС, а не на въззивния съд.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №20 от 16.01.2015г. по гр.д.№43/15г. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: