1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
ГР. София, 16.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.02.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №6409/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Русе по гр.д.№567/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] искове по чл.344, ал.1,т.1, 3 и 4 КТ, с които е оспорена законността на наложеното на ищеца със заповед от 8.05.13 г., връчена му на 15.05.13 г., дисциплинарно уволнение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Поставя като съществени за спора въпросите за правилното приложение на материалния закон – КТ, при преценка на законосъобразността на оспореното уволнение по чл.330, ал.2,т.6 КТ. Намира, че преди извършването на уволнението, тр. правоотношение е било вече прекратено едностранно от работника с предизвестие по чл.326, ал.1 КТ. Работодателят не може да се противопостави на желанието на работника за прекрати договора на избраното от него основание, като му наложи дисциплинарно уволнение, незачитайки направеното вече от работника волеизявление да прекрати тр. договор. Подробно се позовава на касационните основания по чл.281,т.3 ГПК и във връзка с тях цитира практика на ВКС.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице. На първо място не е формулиран ясно и точно правен въпрос от предмета на спора, за което е възразил и ответникът по жалба. Не са обосновани и специфичните допълнителни основания по чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК, според разясненията на ТР №1/19.02.10 г. В него и в ТР №2/11 г. ОСГТК е указано, че основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта, съдържанието и приложното поле на двете групи основания.
Въззивният съд е приел, че искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е погасен по давност, при направено от ответника възражение за това. Поради неоснователността на главния иск е отхвърлил и предявените акцесорни искове. При тези решаващи изводи на въззивния съд поставените от касатора въпроси във връзка с главния иск са без значение за спора. Незаконосъобразността на дисциплинарното уволнение – вкл. на извършеното след прекратяване на тр. правоотношение на друго осноавние, може да се признае и уволнението – отмени, само с конститутивния иск по чл.344, ал.1,т.1 КТ. С погасяването на този иск отпада възможността на ищеца да се защити срещу дисциплинарното уволнение. Искът по чл.344, ал.1,т.3 КТ е паричен и се погасява с друга давност – по чл.358, ал.1,т.3 КТ / р. по гр.д. №1317/10 г. на ВКС, четвърто г.о./, както е посочил касаторът. Основателността на акцесорния паричен иск за обезщетение при незаконно уволнение, обаче, е обусловена от тази на главния иск, който в случая е неоснователен като погасен по давност.
Представените от касатора решения на ВКС не обосновават противоречие с въззивното по см. на чл.280, ал.1,т.2 ГПК. В р. по гр.д. №1130/10 г. на трето г.о. е прието, че съгласно чл.358, ал.1,т.2 КТ исковете по тр. спорове за отмяна на дисциплинарно наказание се предявяват в двумесечен срок, който съгл. ал.2, т.1 на с.р. тече от деня, в който на работника е връчена заповедта за наказание. Същото е прието и по настоящото дело. Останалите две решения – по гр.д. №839/09 г. на трето г.о. / за дължимите от съда процесуални действия при посочване на ненадлежен ответник в исковата молба/ и по гр.д. №1451/09 г. на четвърто г.о. / за давностния срок по чл.358, ал.1,т.3 КТ за парично вземане по чл.200 КТ/ са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд по настоящото дело.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Русе по гр.д. №567/14 г. от 14.07.14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: