О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 16.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1944/ 2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Й. М. Й. – от [населено място] срещу Решение №72 от 15.06.2016 г. по т.д №8/2016 г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено Решение №1837 от 27.11.2015 г. по гр.д. №1303/ 2014 г. на Шуменски районен съд, с което по иска по чл. 58 ЗК на Й. М. Й. срещу К. ”Ш. заря”- [населено място], е отменено решението по т.4 от дневния ред на проведеното на 12.05.2014 г. общо събрание на кооперацията относно избор на нов председател, с оплакване за недопустимост и неправилност. Оплакването за недопустимост жалбоподателят основава на гр.д.№ 3174/2015 г., което е висящо, решението по което е преюдициално за решението по настоящото дело, което е налагало спиране на делото, което искане въззивният съд не е уважил. Сочи съдебна практика: т.8 от ТР №1/17.07.2001 г. на ВКС,ОСГК и Р.№485/05.07.2010г.по гр.д.№1253/2009 г. на ВКС, І г.о.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпросите: 1.Допустимо ли е решение, по което съдът е отказал да спре делото при надлежни доказателства за преюдициалност на разглеждан по друго дело правен въпрос; 2. Когато съдът открие производство по чл.193 ГПК и не се произнесе с определение, съгласно чл. 194 ал.2 ГПК, длъжен ли е да се произнесе с диспозитива на решението, 3. въпроси, касаещи постановената от съда обезпечителна мярка ”спиране изпълнението на решение на ОС”; 4. При наличие на противоречиви свидетелски показания длъжен ли е съдът да изложи съображения, за да приеме едни от тях и да отхвърли други; 5. Нищожно ли е решение на ОС на кооперацията, постановено при изложената от жалбоподателя фактическа обстановка и в частност: 5.1. допустимо ли е ОС да вземе решение с конклудентни действия и 5.2 следва ли да има решение от ОС за действие, за което законът изисква решение на ОС.
По въпрос първи сочи т.8 от ТР №1/17.07.2001 г. на ВКС,ОСГК и Р.№485/05.07.2010 г. по гр.д.№1253/2009 г. на ВКС,І г.о. По въпрос втори сочи ТР №5/14.11.2012 г. по т.д.№5/2012 г. на ВКС, ОСГТК; Опр.№600/27.09.2013 г. по ч.д.№ 5751/2013 г. на ВКС и Опр.№923/ 07.12.2012г.по гр.д.№807/2012г. на ВКС. По въпрос трети поддържа основанието съобразно постановени от ВКС решения. По въпрос четвърти счита, че е налице противоречие с Р.№381/21.03.2012 г. по гр.д.№756/2010 г. на ВКС. По въпрос пети сочи Р.№100/04.06. 2010 г. по т.д.№ 799/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и излага съображения за незаконосъобразност.
Ответникът по касационната жалба К. ”Ш. заря” – [населено място] оспорва искането за допускане на касационно ожалване, като счита, че по нито един от формулираните въпроси решението не противоречи на съдебната практика; сочи, че предявеният от жалбоподателя иск по гр.д.№ 3174/2015 г. на Ш. е отхвърлен, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е отхвърлен иск по чл. 58 ЗК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е отхвърлен искът по чл. 58 ЗК за отмяна на решението по т.4 от дневния ред на проведеното на 12.05.2014 г. общо събрание на К. ”Ш. заря” – [населено място], въззивният съд е приел, че съгласно чл. 18 ал. 1 ЗК, решенията от ОС се взимат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове, която норма е диспозитивна и се дерогира от особени разпоредби на закона – чл. 18 ал. 2 ЗК и на устава, в случая чл. 23 ал. 2 от Устава на К. ”Ш. заря”, в която е предвидено вземане на решение с квалифицирано мнозинство 2/3 от всички членове при решение за приемане и изменение на устава, избор на членове на УС и КС, опрощаване, разсрочване и отсрочване на парични задължения към кооперацията, разпореждане с недвижими имоти, преустройство и прекратяване на кооперацията. Съдът е аргументирал, че изборът на председател не е сред предвидените хипотези в чл. 18 ал. 2 ЗК, нито сред изброените в чл. 23 ал. 2 от Устава, като извод за необходимост от квалифицирано мнозинство не може да се направи от правомощията на председател и от тези на УС, които са самостоятелни органи; правомощията на председател са самостоятелно регламентирани в чл. 26 ал. 2 ЗК, за председател се провежда самостоятелен избор, предмет на отделна регламентация в чл. 15 ал. 4 т. 2а и чл. 26 ал. 1 ЗК. Съдът е заключил, че законосъобразно е направен изборът на новия председател с обикновено мнозинство – повече от половината от присъстващите член- кооператори. По въпроса взело ли е ОС решение за провеждане на тайно гласуване за избор на председател, съдът е изложил, че в Протокола от ОС на 12.05.2014 г.(л.40) е вписан текст ”ОС реши изборът на председател да е с тайно гласуване”, който текст ищецът е оспорил, събрани са във връзка с това гласни доказателства, приложена е прокурорска преписка №1177/2014 г. на РП-Шумен за извършена проверка. На основание разпоредбата на чл. 18 ал. 4 ЗК съдът е приел, че не е задължително особено решение след дискусия и гласуване в ОС за определяне начина на вземане на решение по някой въпрос – явно или тайно – тъй като се касае за процедурен въпрос и при липса на възражение на някой участник в ОС по предприетия начин на тайно гласуване, следва да се приеме, че ОС с конклудентни действия е решило решението за избор на председател да се вземе с тайно гласуване. Съдът е взел предвид установеното от свидетелите, че никой от член – кооператорите не е възразил срещу провеждания избор с тайно гласуване, както и установената от кооперацията практика, съдържаща се в приложените протоколи към прок.преписка и е заключил, че не е допуснато нарушение при проведения избор на председател с тайно гласуване.
С оглед изложеното, неотносим към делото е въпросът за недопустимост на въззивно решение, поради това, че въззивният съд не е спрял делото, при заведено гр.д.№3174/ 2015 г. на Ш. с предмет установяване нищожност на текста „ОС реши изборът на председател да бъде с тайно гласуване”, вписан в протокол №63/12. 05.2014 г., решението по което да е преюдициално за настоящото дело. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Релевантният правен въпрос е този, който е изведен от правните аргументи на съда по същество.
Поставеният от касатора въпрос не съответства на мотивите на въззивния съд и поради това не може да се приеме, че е обусловил решаващите му изводи. Въззивният съд по изложените съображения е приел, че с извършените от член-кооператорите действия на ОС на 12.05.2014 г. и съобразно установената практика на кооперацията относно начина на гласуване (явно или тайно) при взимане на решения от ОС, е налице решение на ОС за провеждане на избора с тайно гласуване – следователно не е извел каквито и да било изводи и съображения въз основа на текста „ОС реши изборът на председател да бъде с тайно гласуване” в протокол №63/12.05.2014 г. Затова поставеният въпрос не се отразява на допустимостта и правилността на обжалваното решение и решението по гр.д.№3174/2015 г. на Ш. с посочения предмет не е преюдициално за настоящото дело и не обуславя спиране.
По изложените съображения не са релевантни за делото, тъй като не са обсъждани от въззивния съд, не са включени в предмета на иска по чл.58 ЗК, нямат връзка с делото въпросът за оспорването на писмен документ, откриване производство по оспорването и произнасяне по оспорването и въпросите, касаещи постановената от съда обезпечителна мярка ”спиране изпълнението на решение на ОС”.
Въпрос четири жалбоподателят е формулирал съобразно своето виждане за доказаните в процеса факти, и без да държи сметка за фактическите и правни изводи на съда. Въззивният съд е основал направения извод за прието от ОС решение за провеждане на тайно гласуване за избор на председател, не като е кредитирал показанията на едни свидетели за сметка на други, без да изложи затова съображения, а като е извел от показанията на всички разпитани свидетели факта, че не е направено от никой от член-кооператорите възражение по процедура за тайно гласуване за избор на председател, и като е съобразил установената от кооперацията практика при гласуване в ОС.
По въпрос пети е несъстоятелно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, което основание жалбоподателят не доказва с цитираната част от Р.№100/ 04.06.2010 г. по т.д.№ 799/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., което се отнася за неприсъствено решение, взето от ОС на О. при липса на единодушие, а съображенията за незаконосъобразност на направения извод от въззивния съд извод, не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК, тъй като от значение във фазата на селектиране на касационните жалби не са правилността и обосноваността на решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №72 от 15.06.2016 г. по т.д №8/2016 г. на Шуменски окръжен съд.
Осъжда Й. М. Й. – от [населено място] да плати на К. ”Ш. заря”- [населено място] 500 лв. – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: