О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.169
гр. София,18.03.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на дванадесети март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2457 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. Я. – трето лице помагач на ответника „Автогара инвест” АД срещу решение №153 от 18.05.2018 г. по в.т.д.№13/2018 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №31 от 24.03.2015 г. по т.д.№78/2014 г. на ОС Хасково, с което по иск на А. Х. А., на основание чл.74 от ТЗ са отменени всички решения, взети на общо събрание на акционерите на „Автогара инвест” АД, проведено на 05.08.2014 г. от 11.00 часа в стаята на управителя, с присъстващи само акционерите М. С. П. и П. С. Я..
В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо, поради произнасяне на въззивния съд по основания за отмяна на решенията на общото събрание, които не са били наведени от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, като евентуално са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа вероятна недопустимост на решението, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС /вкл. задължителна/, обективирана съответно – в решение №109 от 25.06.2010 г. по т.д.№860/2009 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и ТР №1/2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решения №97 от 08.04.2016 г. по гр.д.№5363/2015 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, №411 от 27.10.2011 г. по гр.д.№534/2011 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение и др.: 1. Допустима ли е отмяна на решение на общо събрание на акционерно дружество по иск на съдружник по чл.74, ал.1 от ТЗ, поради порок на решението, който не е посочен в исковата молба в рамките на преклузивния срок по чл.74, ал.2 от ТЗ. 2. Относно преценката на доказателствата от съда при установяване на правно релевантните факти по делото и конкретно – следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства, събрани по делото, които са от значение за установяване на правнорелевантните факти в процеса.
Ответникът по касация А. Х. А. не заявява становище.
„Автогара инвест” АД поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, евентуално, че жалбата е неоснователна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че твърденията си за незаконосъобразност на решенията на проведеното от акционерите М. С. П. и П. С. Я. общо събрание на ответното дружество, ищецът е обосновал с обстоятелствата, че събранието не е било свикано редовно, че е проведено при различен от изискуемия според устава на дружеството кворум, че решенията са били взети произволно, без съобразяване с приетия дневен ред и в нарушения на закона – /гласувано при забраната на чл.229 от ТЗ и др./, и че списъкът на „присъствалите“ акционери на проведеното от тях събрание е заверен в нарушение на Търговския закон. Посочил е, че във връзка с тези твърдения, в тежест на ответното дружество е представянето на доказателства, удостоверяващи начина и редовността на свикване на събранието. Изложил е съображения, че поканата за процесното ОСА е обявена на 20.05.2014 г., т.е. при спазване на изискуемия срок по чл.223, ал.5 от ТЗ, както и че процесното общо събрание на акционерите е проведено след като на първоначалната дата, на която е свикано – 21.06.2014 г., не е формиран кворум, но определената и обявена резервна дата – 05.07.2014 г., е последният ден от минималния изискуем според разпоредбата на чл.227, ал.3 от ТЗ, 14-дневен срок, което означава, че събранието е проведено преди изтичането му и следователно, в разрез с посочената разпоредба. Установил е, че на ОСА са присъствали акционерите М. С. П., притежаваща 750 акции и П. С. Я. с 450 акции или общо 1200 бр. акции с право на глас, а в същото време и на същото място, е проведено ОСА на „Автогара инвест“ АД, при същите условия – чл.227, ал.3 от ТЗ и същия дневен ред, на което, според представения списък, са присъствали всички акционери на дружеството включително и акционерите М. С. П. и П. С. Я., чрез редовно упълномощени представители, т.е. представен е бил целият капитал на дружеството. В този смисъл е достигнал до извод, че процесното събрание е проведено и решенията са взети при липса на изискуемия според устава кворум – след като е установено, че на втората обявена в поканите дата, на определените час и място за провеждане на събранието са присъствали всички акционери на дружество лично и чрез представители, то не са били налице предпоставките за провеждане на процесното събрание при условията на спадащ кворум – чл.227, ал.3 ТЗ, с оглед което е изразил становище, че само тези нарушения на императивните правила на устава и Търговския закон са достатъчни, за да наложат извод за незаконосъобразност на взетите на проведеното от акционерите М. С. П. и П. С. Я. на 05.07.2014 г. общо събрание на акционерите на „Автогара инвест“ АД. Счел е за ирелевантно обстоятелството, къде точно са били проведени двете паралелни събрания, спрямо точно локализираното в поканата място – стаята на управителя на дружеството, тъй като е установено безспорно по делото, че и двете събрания са проведени в седалището и на адреса на управление на дружеството – [населено място], сградата на Автогара – Х., съответно – в стаята на управителя /процесното/ и на втория етаж на същата сграда, където се намира и стаята на управителя. За пълнота е отбелязал, че дори в случая да се приеме наличието на предпоставките за спадащ кворум, липсата на кворум за законност за провеждане на общото събрание не изключва изискването за мнозинство за вземане на решенията, като в тежест на П. С. Я. е било установяването на тези положителни факти, включително действащите към датата на провеждане на събранието изисквания на Устава за мнозинство при вземане на конкретните решения, но тъй като доказателства в тази насока не са ангажирани, твърдението, че решенията на процесното ОСА са взети с изискуемото мнозинство, остава недоказано.
Настоящият състав на ВКС намира, че в случая не е налице твърдяната от касатора вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение, поради нарушаване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. Предметът на делото, въведен чрез основанието и петитума на иска е за отмяна като незаконосъобразни на решенията на процесното ОС на акционерите, поради допуснати множество нарушения на ТЗ и Устава на АД, конкретизирани от ищеца, между които и липсата на редовно свикване на събранието и провеждането му при различен от изискуемия според устава на дружеството кворум, поради което в конкретния случай, въззивният съд се е съобразил, с възприеманото и от настоящия състав разрешение, дадено с цитираното от касатора решение №109 от 25.06.2010 г. по т.д.№860/2009 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, а касационно обжалване поради вероятна недопустимост на решението и по свързания с нея, първи въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, не може да бъде допуснато.
От друга страна при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е изложил мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото относими, с оглед установяване на правнорелевантните факти, доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, възражения на страните. В този смисъл поставеният в изложението втори въпрос, не е решен в противоречие с посочената от касатора практика, а и със служебно известната на настоящия състав практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК. Съгласно последната, в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства.
Предвид изложеното обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради което и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №153 от 18.05.2018 г. по в.т.д.№13/2018 г. на АС Пловдив.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.