O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 19.04.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4585 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 25962/ 07.09.2016 год. на С. Д. Н. от [населено място] чрез адв. С. П.- К. – АК К. срещу въззивно Решение Nо 1051 от 14.07.2016 година, постановено по гр. възз.д. Nо 1143/ 2016 година на ОС -Пловдив.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по реда на чл. 258 и сл. ГПК, е отменил решение на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 30 ал.1 ЗН, заявен от Л. Д. Н. за намаляване на завещателно разпореждане до размер на запазената му част от наследството на Н. Н. и е постановил ново решение , с което е възстановена запазената част на ищеца Л. Н. от 4536.06/19050 идеални части от наследството на майка му като е намалил завещание в полза на брат му С. Д. Н. до посочените идеални части от предмета на завета- апартамент в [населено място].
За да постанови това решение, съдът е приел, че възражението за погасителна давност за упражняване правото по чл. 30 ал.1 ЗН е неоснователно, срокът не е изтекъл , тъй като тече от упражняване правата по завещанието. Прието е , че е накърнена запазена част , след като въз основа на направените изчисления съдът е достигнал до извод , че при запазена /в стойност/ част от наследството от 6 151.83 лв. , ищецът Л. може да получи дял от свободните имущества само за 1135.77 лв. или запазената му част е накърнена с 4536.06/19050 идеални части в който размер искът е основателен. Прието е , че в наследствената маса не следва да се привнася стойността на разпоредения с договор за издръжка и гледане имот в полза на ищеца , тъй като доводите , че договорът не е изпълняван и се касае до дарение , са ирелевантни за спора по чл. 30 ал.1 ЗН. Съдът е приел за недоказано възражението на ответника , че дареният гараж през 1999 година е построен с негови средства и съставлява увеличение на наследството по см. на чл. 12 ал.2 ЗН .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложението по делото се иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК с довод , че по правните въпроси: следва ли въззивният съд, като инстанция по същество да обсъди всички доводи, наведени от страните, свързани с предмета на правния спор , съответно с правилността на съдебното решение, изложени във въззивната жалба , съответно в писмения отговор на същата, както и всички доказателства по делото, допустими и относими към правния спор, съгласно чл. 12 ГПК и чл. 235 ал.2 ГПК.Достатъчно ли е въззивният съд само да упомене отделните доказателства или следва да направи анализ и оценка поотделно и в съвкупност, въз основа на които да изведе своите фактически и правни твърдения ? въззивния съд се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС–ТР No 1/ 04. 01. 2000 год. на ОСГК на ВКС наред с цитираните Решение No 37 от 29.03.2012 год. по гр.д.No 241/2011 год. на ВКС- I , Решение No 802 от 23.02.2011 год. по гр.д.No 1783 /2009 год. на ВКС- IV, Решение No 361 от 14.12.2011 год. по гр.д.No 771/2010 год. на ВКС- I
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод , че и въпроса: Следва ли въззивния съд да изложи мотиви съгласно чл. 236 ал.2 ГПК , когато е направено искане по чл. 34 ЗН, в т.ч. във вр.с възражения на ответника за погасен по давност иск по чл. 30 ал.1 ЗН ?е произнесен в противоречие със задължителна съдебна практика – ТР No 1/19.02.2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод , че и въпросите : Как трябва да процедира при преценка дали е накърнена запазена част от наследството , когато не всички наследници със запазена част са упражнили субективното си потестативно право на намаление на разпорежданията/ дарения и завещания /до размера на запазената им част ? са произнесени в противоречие с задължителна съдебна практика , обективирана в Решение No 455 от 21.12.2010 год. по гр.д.No 474/2010 год. на ВКС- II
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответника по касация Л. Н. чрез адв.Е. П.- АК К. , с който се възразява , че формулираните въпроси на касатора по естеството си са оплаквания по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Счита , че не са налице предпоставките да се допусне касационно обжалване , претендират се разноски в размер на 500 лв./ л.37/.
Съставът на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, касае заявен иск за възстановяване на накърнена запазена част и е процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Въпреки цитирането на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , дадените разяснения относно съдържанието на правните въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК не може да се приеме , че същите са съобразени. В случая касаторът с начина на дадената формулировка на първите два въпроса по естеството си релевира нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на решението от въззивния съд. Не може да се приеме , че като решаваща инстанция по съществото на спора , въззивният съд не е изложил своите мотиви за да постанови обжалваемия съдебен акт, без същите да удовлетворяват търсения от касатора крайни резултат по делото. Без съмнение въззивният съд следва да изложи самостоятелни мотиви , да обсъди всички доказателства по делото, защото това са основни процесуални задължения , вменени с разпоредбите на чл. 235 ал.2 ГПК и чл. 236 ал.2 ГПК. Ако тези изисквания не са спазени при формиране на съдийското убеждение при вземане на решението, което се обжалва, то това означава , че е нарушен закона, а не ,че не са съблюдавани принципни разяснения по прилагането на закона , дадени с конкретно тълкувателно решение. Цитираното тълкувателно решение на ОСГК на ВКС от 2000 година дава разяснения по характера на въззивното производство като пълен въззив и в рамките на изясняване на правомощията – задължения на тази инстанция , като такава по същество се подчертава , че въззивният съд е длъжен да изложи самостоятелни мотиви , да анализира доказателствата по делото поединично и в тяхната съвкупност. Цитираните съдебни решения на състави на ВКС , при които касационното обжалване е допуснато по аналогични въпроси , не могат да обосноват извод за допускане , тъй като за настоящият състав на ВКС задължителна практика е само тази ,обобщена и уеднаквена с тълкувателен акт- а това , с оглед на действащия нов ГПК е ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното производство и дадените разяснения по прилагане на текст –чл. 272 ГПК, който не съществува като правомощия на въззивния съд по отменения ГПК.
Поставеният правен въпрос как трябва да процедира при преценка дали е накърнена запазена част от наследството , когато не всички наследници със запазена част са упражнили субективното си потестативно право на намаление на разпорежданията/ дарения и завещания /до размера на запазената им част ? е въпрос , който не е бил в преметната рамка на въззивно обжалване респ. не е въпрос, който е бил спорен по делото и на който въззивния съд е дал конкретен отговор с обжалваното решение. Съдилищата изрично приемат , че Л. Н. / ответник по касация / е поискал намаляване на накърнена запазена част от наследството на майка си , поради извършени от нея разпореждания- по силата на саморъчно завещание в полза на сина си С./ касатор по делото/ в обем на 1/2 идеална част от апартамент и дарение на 1/2 идеална част от гараж в [населено място].Въпросът за частта на останалите наследници със запазена част / в случая бащата като преживял съпруг/ не е са обсъждани , тъй като няма предявен иск за възстановяване негова накърнена запазена част. Ето защо този въпрос не е част от спора по делото и се явява ирелевантен към спорните моменти на обжалваното въззивно решение.
По искането за разноски: Искането е основателно , при извода , че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на С. Н.. Искането е доказано в размер на сумата 500 лв. , съгласно отразеното по Договора за правна помощ и съдействие на л. 37 от делото.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 25962/ 07.09.2016 год. на С. Д. Н. от [населено място] чрез адв. С. П.- К. – АК К. срещу въззивно Решение Nо 1051 от 14.07.2016 година, постановено по гр. възз.д. Nо 1143/ 2016 година на ОС -Пловдив.
Осъжда С. Д. Н. от [населено място],ЕГН [ЕГН] да заплати на Л. Д. Н. от [населено място] ЕГН [ЕГН] сумата 500 лв. /петстотин лева/, разноски по делото за касационната инстанция на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: