О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
гр. София, 02.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3514/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. М., [населено място], приподписана от адвокат М. С., срещу въззивно решение № ІV-38 от 15.05.2018г. по гр. д. № 298/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие основанията по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване. Поставят се следните въпроси: 1.Може ли да се приеме, че заповедта по чл.100 ЗТСУ /отм./ произвежда вещнопрехвърлително действие с издаването и; 2.Трябва ли заповедта по чл.100 ЗТСУ /отм./ да е влязла в сила, за да произведе вещноправния си ефект; 3.Може ли при незавършен обект на строителство, предмет на заповедта по чл.100 ЗТСУ /отм./, същата да породи ефект; 4.При определяне дяловете на съделителите, длъжен ли е съдът да съобрази възражението за частична трансформация на лично имущество и за съвместен принос на наследодателя и преживяла го съпруга; 5.Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, или трябва да обсъди всички като посочи кои отхвърля, длъжен ли е да обсъди възраженията на страните. Сочи се практика на ВКС с твърдение, че по поставените въпроси обжалваното решение и противоречи.
Ответникът по касация А. Г. К., [населено място], оспорва касационната жалба в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С въззивното решение е потвърдено решение № 2054/2017г. по гр.д. №3519/2016 г. на Бургаския районен съд. С последното е допуснато извършването на делба между въззивника С. М. и А. К. на недвижим имот – апартамент – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, по КККР, разположен в сграда, построена в поземлен имот с идентификатор ****, с административен адрес [населено място], при квоти 2/3 ид.ч. за първия и 1/3 ид.ч. за втория съделител.
Въззивният съд е възприел установената от първоинстанционния съд фактечска обстановка и е препратил към изводите му по реда на чл.272 ГПК. Приел е, че спорът между страните е съсредоточен относно делбените квоти. Те са наследници на Г. С. К., поч. на 15.05.2014г. като А. К. е дъщеря, родена от първия му брак /прекратен с развод през м.март 1978г./, а С. К. е дъщеря, родена от втория му брак, сключен на 08.11.1978г. Имотът е придобит по реда на чл.100, вр. чл.95 ЗТСУ/отм./ Спорни са въпросите за момента на влизане в сила на Заповед №505/07.09.1978г. по чл.100 ЗТСУ, както и дали към 08.11.1978г. жилището е било изградено в груб строеж. От правна страна е прието, че правото на собственост на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение за отчужден имот, се придобива по силата на самата заповед на органа по чл. 95 ЗТСУ (отм.), която е стабилен административен акт. Същата има вещнопрехвърлително действие, а нотариалният акт е с констативен характер – същият има удостоверително, но не и конститутивно значение. В тази връзка въззивният съд се е позовал на решение № 1176/08.12.1986 г. по гр. д. № 743/86 г. на II г. о.) и решение №196 от 20.III.1997 г. по гр. д. № 1428/96 г., II г. о., спорид които меродавен за възникване правото на собственост по реда на чл.100, вр. чл.95 ЗУТ (отм.) е моментът на издаване на заповедта. Апартамент, отстъпен срещу отчужден имот, не е общ на двамата съпрузи, щом заповедта за определяне на конкретния имот като обезщетение е издадена преди сключване на брака, независимо че остатъкът от цената на жилището е заплатен със заем, сключен и погасен по време на брака. Без значение е и издаването на нотариален акт по време на брака. Процесният недвижим имот е придобит от наследодателя на страните по делото към момента на издаване на заповед №505/07.09.1078г. – след развода му с майката на ищцата А. К. и преди сключване на брака му с майката на ответницата С. К. – 08.11.1078г. Така към датата на смъртта му – 15.05.2014г., негови наследници са А., С. и втората съпруга В. К.. С договора за покупко – продажба, сключен с нот.акт №134/22.06.16г., В. К. е могла да се разпореди в полза на дъщеря си само със своята част от наследството (1/3 ид.ч.), тъй като имотът не е имал характер на СИО. Следователно само за такава част договорът е породил действие и ответницата, на осн. наследяване и покупко – продажба е придобила правото на собственост върху 2/3 ид.ч. Останалата 1/3 ид.ч. е придобита от ищцата по реда на наследяването.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Този въпрос трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Въпросите за вещноправния ефект на заповедта по чл.100 ЗТСУ /отм./ не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението. Въззивният съд се е основал на последователната практика на ВКС , съгласно която апартамент, отстъпен срещу отчужден имот, не е общ на двамата съпрузи, щом заповедта за определяне на конкретния имот като обезщетение, е издадена преди сключване на брака, независимо дали остатъкът от цената е заплатен със заем, сключен и погасен по време на брака. Посочените от касатора решения – №549/2010г. по гр.д.№3218/2008г., Іг.о.и №731/1990г. по гр.д.№480/1990г.,Іг.о. не дават друго разрешение. Последното сочи, че придобивният момент е датата на влизане в сила на заповедта по чл.100 ЗТСУ /отм./. В разглеждания случай обаче. Липсва констатация на съда, а и няма данни по делото, заповедта да е влязла в сила в по-късен момент, т.е. по време на втория брак на наследодателя, вкл. да е била обжалвана. В тежест на касатора е било да подкрепи поддържаните доводи в тази насока. Решение №549/2010г. пък разглежда случай при друга фактическа обстановка – заповедта по чл.100 ЗТСУ /отм./ е била издадена по време на брака като е констатирана разлика в стойността на отстъпения в обезщетение /по време на брака, т.е. СИО/ и отчуждения имот, поради което е изследван въпросът за частична трансформация на лични средства. ТР №39/1987г. по гр.д.№11/1987г., ОСГК е неотносимо. Третият въпрос не може да се приеме за относим, защото предполага фактичесска обсктановка, която не е установена по делото. Няма данни имотът да е бил незавършен строеж към момента на издаване на заповедта – 07.09.1978г., с която на основание чл.99 и чл.100 ЗТСУ /отм./ е посочен конкретният жилищен имот, който се отстъпва в обезщетение /описан подробно/, т.е. в резултат на осъществен избор на правоимащия, както и окончателната стойност на имота. Процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, също не е решен в противоречие с практиката на ВКС. В съответствие със същата съдът е направил изводите си за основателността на предявения иск след като е обсъдил всички относими доказателства по делото в тяхната съвкупност и е изложил мотиви относно установената фактическа обстановка. Извършена е преценка на правнорелевантните факти, от които произтича спорното право. При установените от официалните документи факти на обезщетяване по реда на ЗТСУ/отм./ на наследодателя с конкретен имот, са без значение субективните представи на свидетелите, кога наследодателят и втората му съпруга са се нанесли в жилищния имот и кога същият е бил окончателно готов за обитаване. Ирелевантно е и обсотятелството дали доплащането на стойността на отстъпеното в обезщетение жилище е станало по време на брака. Релевантен за трансформацията на лични средства е моментът на юридичкото придобиване на правото на собственост, съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ – ППВС №5/1972г. При това положение и след като е установено, че моментът на придобиване собствеността върху имота е преди сключване на втория брак на наследодателя,въпросът за трансформация на лични средства, вложени от съпругата, е ирелевантен.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
С оглед изхода на производството по чл. 288 ГПК на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 700 лева – възнаграждение за един адвокат, съгласно приложените доказателства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІV-38 от 15.05.2018г. по гр. д. № 298/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Г. М., [населено място], да заплати на А. Г. К., [населено място], разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 700 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: