О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 169
София, 02.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1589 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1579/11.12.2017 г. по в.гр.д. № 2646/2017 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/, с което е потвърдено решение № 2379/13.07.2017 г. по гр.д. № 14948/2016 г. на Пловдивски районен съд /ПРС/. С последното ответникът [фирма] е осъден да заплати на ищеца [фирма] сума в общ размер на 25 844 лв., представляваща сбор от дължимите обезщетения за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, поради ползването от ответника, без правно основание, на собствените на ищеца недвижими имоти, сгради и оборудване, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.11.2016 г. и разноски по делото, както следва:
– за описана стопанска сграда „Гъскарник” /сграда № 1/ и прилежащите помещения битовка и фуражно помещение –обезщетение в общ размер на 3 400 лв., за посочен период;
– за описана едноетажна масивна сграда № 2 – обезщетение в общ размер на 866 лв., за посочен период;
– за изброено оборудване в описаната сграда № 2 –обезщетение в общ размер на 701 лв., за посочен период;
– за описан телчарник и за описан поземлен имот на [населено място] – обезщетение в общ размер на 15 953 лв., за посочен период;
– за описан поземлен имот № 000905 в [населено място] и трафопост с площ от 8 кв.м. – обезщетение в общ размер на 4 452 лв., за посочен период;
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и се иска неговата отмяна. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, като са поставени следните два въпроса: „1/ Следва ли въззивният съд да съобрази решението си с константната практика на ВС, ВКС по направеното във въззивната жалба възражение за недопустимост на предявения иск по чл.59 ЗЗД след като ищецът е разполагал с иск по чл.236 ЗЗД?; 2/ Следва ли въззивният съд да изложи фактически и правни доводи по направените възражения във въззивната жалба относно недоказаност на размера на претендираното обезщетение, както и по отношение на кои движими и недвижими вещи се претендира същото?”.
Ответникът по жалбата и ищец по делото, [фирма] – [населено място], изразява становище за нейната неоснователност, поради липса на основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от легитимирана страна в производството, но е недопустима.
Решението на Пловдивския окръжен съд не подлежи на касационен контрол. Съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК /изм.ДВ бр.86/2017 г./ не подлежат на обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.
В настоящият случай съдът е уважил предявите от [фирма] обективно съединени искове, всеки от които е с цена на иска под 20000 лв., с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на [фирма] да му заплати сумата в общ размер от 25844 лв., представляващо обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, поради ползването от ответника, без правно основание, на собствени на ищеца недвижими имоти, сгради, оборудване, подробно описани в исковата молба с конкретни посочени периоди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба с съда – 04.11.2016 г. Касае се за търговско дело по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 ГПК по спор между страни – търговци по смисъла на чл.1 ал.2 ТЗ, въззивното решение по което не подлежи на касационен контрол.
По изложените съображения касационната жалба срещу решението на ПОС следва да бъде оставена без разглеждане.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответната страна [фирма] поисканите и направени разноски за настоящата инстанция в размер на 1000 лв. – адвокатски хонорар /договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно/.
Мотивиран от горното, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1579/11.12.2017 г. по в.гр.д. № 2646/2017 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2379/13.07.2017 г. по гр.д. № 14948/2016 г. на Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сумата от 1000 лв. /хиляда лева/ – адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя пред друг тричленен състав на Търговска колегия на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.