2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
С., 21.02.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1089/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 208 от12.05.2010 г. по гр.д.№ 537/2009 г. на С. окръжен съд е признато за установено на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, че към момента на образуване на ТКЗС собственик на имот- ливада от 600 кв.м. в местността “Преодо”, землището на[населено място], е бил наследодателят на ищците И. Х. В..
Решението е обжалвано от ответника И. Н. П., който поддържа, че към същия меродавен за предмета на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ момент, имотът е принадлежал на неговия наследодател Н. Д. П. и в този смисъл решението е неправилно и следва да се отмени, а искът да се отхвърли. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като съдът се бил произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а въпросът формулира като “ доказване наличие на правото на собственост чрез придобивна давност по отношение на имоти, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ”.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Като прецени данните по делото, жалбата и изложението, настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС първата предпоставка за допускане на обжалването е касаторът да формулира правния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд. Както е разяснено в тълкувателното решение въпросът трябва да е правен, а не фактически и да е конкретен, доколкото е поставен и по разглежданото дело и е от значение за неговия изход. Въпросът се посочва от касатора, а ВКС преценява дали той е обусловил правните изводи на въззивния съд по предмета на спора.
При преценката дали са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване следва да се приеме, че така, както е поставен от касатора, въпросът за доказване на правото на собственост чрез придобивна давност за имоти, които се възстановяват по реда на ЗСПЗЗ, не представлява правен въпрос, който стои по делото и от решаването на който зависи неговия изход. Няма спор в съдебната практика, че по иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ следва да се установи собствеността на наследодателя към момента на образуване на ТКЗС, както и че основанието за тази собственост може да бъде и придобивна давност и това всъщност представлява предмета на този установителен иск. Доказването на твърденията, на които се основава претенцията на ищците обаче е фактически, а не правен въпрос, тъй като изцяло зависи от представените по делото доказателства и тяхната преценка от съда. Несъгласието на касатора с изхода на делото, изразяващ се в уважаване на предявения иск, тъй като е преценено, че представените от ищците доказателства установяват твърденията им , че техният наследодател е бил придобил имота по давност към момента на внасяне в ТКЗС, както и че на място, индивидуализиран по бившите си граници, имотът застъпва част от възстановения на ответниците имот, представлява оплакване за необоснованост на решението и нарушение на съществени процесуални правила при обсъждане на свидетелските показания и заключението на вещото лице. Тези доводи не могат да бъдат предмет на производството по преценка дали жалбата да се допусне до касационно обжалване, тъй като се касае за фактически изводи на съда, а не за решаването на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
При липсата на първата предпоставка не следва да се обсъжда наличието на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1,2 или 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, а и касаторът само възпроизвежда текста на закона- чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да излага релевантни съображения, въпреки подборните указания, които са му дадени от въззивния съд относно съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 208 от 12.05.2010 г. по гр.д.№ 537/2009 г. на С. окръжен съд.
Председател: Членове: