3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
С., 23,02,2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №1566/2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ф. И. Н. от [населено място] против решение №ІV – 165 от 19.12.2014 г. по т.д. № 1967/2014 г. на Бургаски окръжен съд .
Ответникът по касационната жалба- [фирма], [населено място], чрез пълномощника си- юрк. Й. Д. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Изложени са и доводи за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поставил въпроса- „ Настъпилото в хода на висящ процес уведомяване на длъжника за извършена цесия следва ли да бъде взето предвид, когато уведомяването изхожда от лице без представителна власт и/или изхожда от лице с представителна власт, но положило подпис от името на друг търговец когото също представлява”. Страната лаконично е заявилаq че този въпрос бил решаван противоречиво от съдилищата, а в конкретния случай „ при съществено противоречие с материалния закон.”. Изброени са ТР № 142-7 от 11 .11.1954 на ОСГК, както и практика- решения постановени по реда на чл.290 ГПК на ВКС, съдържаща разрешения за това, че уведомлението изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера, съставлява надлежно съобщаване на цесията. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. В случая въззивният съд е приел, че договора за цесия е сключен между ищеца и третото лице- помагач на 30.03.2009г.Действието на цесията спрямо длъжника с оглед чл.99, ал.4 ЗЗД, на който съставът се е позовал, е от момента на неговото уведомяване, което, съгласно представената разписка на куриерска служба е получено от длъжника на 14.07.2009г.от когато прехвърляне на вземането има действие спрямо него. Подробно е разгледана от съда и защитната позиция на ответника- настоящ касатор, който не е оспорил самото получаване на уведомлението, а само това, че то било невалидно, тъй като е подписано от лице, което не е било представител на банката цедент. С оглед установените по делото факти, този довод е отхвърлен като неоснователен, тъй като подписалата уведомлението от името на цедента към същия момент е била изпълнителен директор на банката и съответно я е представлявала. Обстоятелството, че писмото изходящо от цедента и цесионера е било подписано и от трето лице без връзка с това правоотношение, съдът е преценил като неопорочаващо уведомлението, тъй като до знанието на длъжника е стигнал факта на цедиране на конкретното, указано в писмото вземане.За пълнота на изложението, съдът е посочил, че дори и тези факти да не бяха установени, то приложимостта на чл.301 ТЗ би направил уведомлението редовно, като последният извод не съставлява решаващ мотив на състава. Следователно, поставеният въпрос като основан на неосъществени по спора факти не установява наличие на общо основание по чл.280, ал.1 ГПК, като само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Страната е поддържала като допълнителен критерий основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което не се установява, дори и ако се приеме, че поставените със задължителната практика въпроси се поставят и от касатора. С ТР №142-7/54г. е прието, че цесията има действие спрямо длъжника от деня когато цедента му я съобщи. В случая, липсва противоречие с приетото от състава, а тъкмо обратното – решаващият съд е приел същото, с оглед приложение на чл.99, ал.4 ЗЗД. Практиката на ВКС – двете цитирани решения постанови по чл.290 ГПК третират хипотеза, различна от настоящата – при която към исковата молба е приложено уведомление, изходящо от цедента за цесията. Страната не е посочила конкретно противоречие с изброените актове на ВКС, от което евентуално да бъде изведен правен въпрос / въпреки че настоящата инстанция няма такова задължение – т.1 ТРОСГТК №1 /09г./нито е обосновала противоречие на конкретен правен извод на въззивният съд в отклонение от тази практика, поради което и така изложеното не установява основание по чл.280, ал.1 т1 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №ІV – 165 от 19.12.2014 г. по т.д. № 1967/2014 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: