О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.169
гр. София,25.03.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№139 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №213 от 09.12.2015 г. по в.ч.т.д.№213/2015 г. на АС Велико Търново. С обжалваното определение е потвърдено определение №522 от 02.07.2015 г. по т.д.№55/2015 г. на ОС Плевен, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за изменение на решение №80 от 10.06.2015 г. по т.д.№55/2015 г. в частта за разноските.
В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на определението, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, като обосноваващи допускането на касационно обжалване са поставени следните въпроси: 1.Непаричната вноска в капитала на търговско дружество оригинерен или деривативен способ за придобиване право на собственост върху недвижим имот е. 2. Дал ли е повод за завеждане на делото по смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК ответникът по отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот, респективно – ответникът по иск за прогласяване нищожност на нотариални действия на съдията на по вписванията, когато в дружествения договор на дружеството ответник, по грешка един имот е посочен като предмет на апорт, вместо граница на друг апортиран имот, а апортът е бил вписан и по отношение на сгрешения имот в службата по вписванията, при положение, че ответникът не претендира и никога не е претендира право на собственост върху същия имот. По отношение на първия въпрос се поддържа решаването му в противоречие с решение №172 от 02.07.2014 г. по гр.д.№2179/2014 г. на ВКС и решение №177 от 24.02.2011 г. по т.д.№958/2009 г. на ВКС, а спрямо втория – селективното основание по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК, поради значението му за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с поведението си, ответникът [фирма] е дал повод за завеждане на предявените от [фирма] отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот и иск за прогласяване на нищожност на извършени от съдията по вписвания, вписвания на дружествения договор на [фирма] – праводател на ответника /в който договор процесният имот е посочен като част от апортна вноска/. Изложил е съображения, че независимо от липсата на оспорване от ответника на правото на собственост на ищеца върху процесния недвижим имот, несигурността на това право /предвид установената в хода на делото невъзможност да се извърши поправка на вписания дружествен договор, в който имотът е отразен погрешка като част от непарична вноска в капитала на праводателя на ответника/, обосновава както правния интерес на ищеца от водене на исковете, така и наличие на обстоятелството, че ответникът е станал причина за предявяването им. В този смисъл въззивният съд е достигнал до извод за липса на кумулативните предпоставки на чл.78, ал.2 от ГПК, обосноваващи възлагане на разноските по делото върху ищеца /каквото е било искането в молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските/, поради и което е потвърдил първоинстанционното определение за оставяне без уважение на молбата на ответника по чл.248 от ГПК.
С оглед изложените в обжалваното определение мотиви, настоящият състав намира, че посоченият в изложението първи въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Както бе посочено изводът за поведението на ответника като такова, дало повод за завеждане на исковете, е направен поради включването на процесния имот като част от апортна вноска в капитала на дружеството праводател, но въпросът какъв е видът на придобивния способ – първичен или деривативен, при апортна вноска в капитала на капиталово дружество, освен, че не е обсъждан от въззивния съд, не може да се счете за релевантен при преценка на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК.
На следващо място, с втория от формулираните в изложението въпроси по същество се оспорва правилността на направения от въззивния съд извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което визираният въпрос е относим към правилността на обжалваното определение, но не и към допустимостта на касационното обжалване.
Предвид изложеното в случая не се обосновава наличието на общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №213 от 09.12.2015 г. по в.ч.т.д.№213/2015 г. на АС Велико Търново.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.