О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 26.04..2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 22.04.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 166/2010 година
Производството е по член 274 ал.2 изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба,подадена от В. К. К. и К. К. К. против определение,взето в съдебно заседание,проведено на 10.03.2010г. на П. окръжен съд по гр.д. №127/2010г. по описа на същия съд,в частта му,с което е оставено без уважение искането на ответниците В за присъждане на разноски в тяхна полза.
В частната жалба се правят оплаквания,че постановеното определение в тази му част е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна в обжалваната му част.
Ответникът по частната жалба М. И. П.,в писмения си отговор,моли да се остави без уважение частната жалба като неоснователна.
Постъпила е частна жалба и от М. И. П. срещу горепосоченото определение в частта му,с която оставя без разглеждане като недопустима въззивната жалба на М. П. срещу решението по гр.д. №2618/2008г. по описа на Районен съд гр. П. и е прекратено производството по в.гр.д. №127/2010г. по описа на П. окръжен съд.
В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на определението на въззивния съд в обжалваната му част и се иска отмяна на същото в тази му част.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
По частната жалба на М. И. П.:
Ч. жалба е постъпила за законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената частна жалба е неоснователна.
Видно от данните по делото М. П. е била уведомена лично,с връченото й на 18.11.2009т. съобщение,че решението на първоинстанционния съд по делото е изготвено и подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването,както е посочено в същото. Този срок е изтекъл на 2.12.2009г.-ден сряда,работен ден,а въззивната жалба е била депозирана чрез Районен съд гр. П. с вх. №8075 от 3.12.2009г.,след изтичане на срока за обжалване на решението,поради което правилно съдът е приел,че същата е просрочена.
Въззивният съд е задължен да следи и се произнесе по процесуалната допустимост на жалбата,с която е сезиран,което последния е сторил в първото по делото съдебно заседание,проведено на 10.03.2010г.,в резулатат на което е постановил обжалваното определение. В тази му част,с която оставя без разглеждане въззивната жалба,като недопустима и се прекратява производството по делото,определението на въззивния съд е правилно и законосъобразно. Неоснователни са аргументите ,изложени в частната жалба,че първоинстанционния съд,който е оставил без движение въззивната жалба е следвало да констатира просорочие,а и с подаването на отговора си ответниците по същата не са направили това възражение. Това е така,защото съдът следва служебно да следи за процесуалната допустимост на въззивната жалба,още повече че след като е образувано въззивното производство,разпоредбата на член 267 ал.1 от ГПК,изр. второ, задължава въззивният съд да се произнесе по въпросите за допустимостта на жалбата и съответно прилагане на член 262 от ГПК,което може да стане и в първото заседание по делото,както е в настоящия случай.
По частната жалба на В. К. К. и К. К. К.
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената частна жалба е основателна.
Видно от данните по делото,жалбоподателите К. К. и В. К. са били представлявани в първоинстаницонното производство пред Районен съд гр. П. по горното дело от процесуалния си представител адвокат А,редовно упълномощен по силата на приложения договор за правна защита и съдействие от 30.11.2008г.,като по образуваното по въззивната жалба на М. П. производство по гр.д. №127/2010г. по описа на П. окръжен съд,процесуалният им представител адвокат Г е депозирал писмен отговор на въззивната жалба и разписка за разноските за тази инстанция по договора за правна защита и съдействие /лист 24 от въззивното дело/,като е представлявал ответниците по въззивната жалба в съдебното заседание на 10.03.2010г. ,в което е постановено обжалваното определение. Въззивният съд е констатирал в това съдебно заседание,че въззивната жалба,с която е сезиран е просрочена,като подадена след изтичане на законоустановения срок за обжалване на решението на първоинстанционния съд ,поради което е прекратил производството по делото. Със същото определение ,без да излага мотиви,въззивният съд неправилно е оставил без уважение искането за присъждане на разноски на ответниците за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на член 78 ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В случая въззивното производство е прекратен,, поради подадена от жалбоподателя-ищеца по делото М. П. въззивна жалба, след изтичане на законоустановения срок за обжалване,поради което същата е станала причина за направените от ответниците разноски за това производство,съставляващи адвокатско възнаграждание за един адвокат-процесуалния представител на ответниците. Съгласно приложената на лист 22 от делото разписка по договора за правна помощ възнаграждението за тази инстанция възлиза на 600 лева и тъй като това е доказателство,че тези разноски на ответниците са реално сторени,а производството по делото е прекратено поради недопустимост на подадената въззивна жалба,поради просрочие,същите следва да бъдат присъдени на ответниците в този размер.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение на П. окръжен съд,взето в съдебно заседание,проведено на 10.03.2010г. по гр.д. №127/2010г. по описа на същия съд,в частта му,с която е оставено без уважение искането на ответника по жалба за присъждане на разноски и вместо него постановява:
ОСЪЖДА М. И. П. от гр. П. да заплати на К. К. К. сумата от 600 лева/шестотин лева/разноски по делото за въззивното производство,на основание член 78 ал.4 от ГПК
ОСТАВЯ В СИЛА горепосоченото определение в останалата му обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: