О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 27.03.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 04.02.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 97/2020 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1773/12.07.2019г., по в.т.д.№ 6245/2018 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 856 от 27.04.2018 г., по т.д.№2135/2015 г. и началната дата на неплатежоспособността на длъжника „МИТРАЛ”ООД е определена на 31.12.2016 г.
В останалата част решението на Софийски градски съд не е било предмет на въззивно обжалване и е влязло в сила.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт, в частта му, предмет на предприетото обжалване, поради необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на закона – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
Касаторът поддържа, че в нарушение на задължението си на инстанция по съществото на спора, въззивният съд само е посочил наличието на непогасените публичноправни вземания към длъжника, но не е обсъдил своевременно въведените аргументи за тяхната изискуемост, настъпила далеч преди издаване на съответните ревизионни актове за същите. Поради изложеното жалбоподателя изразява несъгласие с обосноваността на извода на въззивния съд за приетия за най-ранен начален момент на спиране плащанията от длъжника към неговите кредитори, обусловено от настъпила обективна и трайна невъзможност да ги покрива, поради влошено общо икономическо състояние.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава касационно обжалване по приложно поле с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на твърдяните за значими за изхода на делото въпроси на материалното право и на процесуалното право, свързан с начина (критериите) за определяне началната дата на неплатежоспособност на длъжника и задълженията на въззивния съд да обсъди всички наведени от жалбоподателя доводи във въззивната жалба.
За илюстрация на поддържаното противоречие по първия от поставените въпроси е цитирана казуална практика на ВКС, обективирана в решения: № 64 от 09.02.1005 г., по гр.д.№ 466/2004 г. ,№ 549 от 27.10.2008 г., по т.д.№ 239/2008г.; № 344 от 29.04.2004 г., по т.д. № 1288/2003 г.; № 43 от 07.02.2005 г., по т.д.№ 439/2004 г.; № 659 / 10. 11.2005 г., по т.д.№124/2005 г.; №620 от 29.12.2005 г., по т.д.№ 535 / 2005 г.; 174 от 14.03.2006 г., по т.д.№ 588/2005 г.; № 154 от 23.03.07 г., по 641/2006 г.; № 549 от 27.10.2005 г., по т.д.№ 239/2008 г.; № 63 от 03. 04.2008г., по т.д.№ 678/2007 г.; № 202 от 10.01.2014г., по т.д.№ 1453 / 2013 г. на ІІ т.о.; № 115 от 25.06.2010 г., по т.д.№ 169/2010 г. на ІІ т.о.; № 51 от 25.06.2010 г., по т.д.№ 169/2010 г. на ІІ т.о.; № 9 от 10. 04. 2019г., по т.д.№ 2099/2018 г.. Като израз на визираното противоречие по въпрос № 2 са посочени решения по чл.290 ГПК на ВКС: № 40 от 04. 02. 2015 г., по гр.д.№ 4297/14 г. на ІV г.о.; № 283 от 14.11.2014 г., по гр.д.№ 1609/2014 г. на ІV г.о. ; № 191 от 25.03.2013 г., по гр.д.№ 63/2013 г. на ІІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в указания от въззивния съд преклузивен срок, от надлежно легитимирана страна в процеса и е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Софийски апелативен съд, след самостоятелно обсъждане на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, е споделил, като основан на закона, извода на първоинстанционния съд , че началната датата на неплатежоспособността на длъжника – ответник е 31.12.2016 г.. При обосноваване на изградения краен правен извод за правилно определен от СГС начален момент на неплатежоспособността на „МИТРАЛ” ООД (н) въззивната инстанция е анализирала цялостното финансово икономическо състояние на последния посредством коефициентите за ликвидност( обща , бърза, незабавна и абсолютна) за изследвания период 2010 г.- 2016 г., чрез които е установила и началото на трайна невъзможност на търговското дружество, като обективно състояние, да изпълнява текущите си парични задължения с наличните си краткотрайни активи едва към края на 2016 г. Съпоставила е данните от приетите по делото заключения на изслушаните съдебно финансово – икономически експертизи, според първоначалното от които през целия изследван период с изключение на 2016 г. дружеството- длъжник е имало възможност да посрещне задълженията си със сумата на своето имущество, като стойностите на коефициента обща ликвидност, като съотношение на краткотрайни активи и краткосрочни задължения, са над 1, а според повторното и допълнително заключения липсата на налични документи – аналитични ведомости, инвентаризационни описи, сравнителни ведомости в офиса му не да позволяват получаване на пълна информация за материалните му запаси, отразени с балансови стойности към края на 2014 г., 2015 г. и 2016 г. съответно на 30 972 000лв.; 30 672 000 лв. и 30 310 000 лв.. Поради е и прието, че така изчисленият показател на задоволителна обща ликвидност всъщност не отразява действителната финансово- икономическа способност на ЮЛ- търговец.
Обстоятелството, че в същия са включени материалните запаси, които според счетоводните записвания са съставени предимно от незавършено производство, без конкретни данни за техния състав и структура и с непроменено отразяване на балансовата им стойност за периода 2014 -2016 г., според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, означава, че същите не могат да бъдат реализирани в парични средства, с които длъжникът да погаси краткосрочните си задължения. Анализирайки констатираните,от изслушаната и неоспорена съдебно икономическа експертиза, данни за финансовата автономност, рентабилността и обема на извършените от ответника плащания през визирания времеви период, според които едва към 31.12. 2016 г., коефициентът за финансова автономност е станал отрицателна величина и поради декапитализацията му, макар започнала след 2012 г., от този момент същият е спрял плащанията към своите кредитори, поради пълна обективна невъзможност да ги погасява и да обслужва регулярно задълженията си, въззивната инстанция е счела, че сочената дата правилно е възприета от първоинстанционния съд за началото на неплатежоспособността му, като длъжник. При обсъждане изложените във въззивната жалба оплаквания на настоящия касатор за наличие на изискуеми вземания, произтичащи от незаплатено ДДС, надлежно установени с ревизионни актове на ТД на НАП, [населено място], съответно от 27. 12. 2013 г. и от 11. 03. 2015 г., които предхождащи приетата от СГС начална датата на неплатежоспособността на „МИТРАЛ” ООД (н) са необосновано пренебрегнати при постановяване на съдебния акт на първостепенния съд Софийски апелативен съд е посочил, че доколкото последната се определя не само въз основа на извършено или неизвършено плащане към конкретен кредитор, в кръга на които попада и НАП, а въз основа на цялостната преценка дали спиране на плащането е последица от влошаване общото икономическо състояние на длъжника и настъпила трайна невъзможност за погасяване на текущите му задължения, вкл.и на конкретния дълг, то сама по себе си изискуемостта на установените публични задължения не е достатъчна, за да бъде възприета за правно важима твърдяната във въззивната жалба дата 31.12.20102 г. или алтернативната й -31.12.2013 г.
С оглед решаващите мотиви в обжалваното решение следва да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос, като включен в предмета на спора и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд обосновава общата главна предпоставка за достъп до касация, но недоказано по отношение на същия е поддържаното допълнително селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
По въпроса за начина на определяне началната дата на неплатежоспособност на длъжника, освен, цитираната от касатора съдебна практика, която е трайно непротиворечива са постановени по реда на чл.290 ГПК и следните служебно известни на настоящия съдебен състав съдебни актове в същия смисъл, разрешението в които същият безусловно споделя: № 33/07.09.2010 г. по т. д. № 915/09 г. на ІІ т.о., № 115/25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ІІ т. о., № 90 / 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г. на І т. о., № 44/04.07.2012 г. по т. д. № 983/2011 г. на І т. о. и много други.
Същата е в смисъл, че началната дата на неплатежоспособност на длъжника – трайно и необратимо състояние, характеризиращо се с обективната неспособност на търговеца да погасява изискуемите си парични задължения към своите кредитори с наличните си краткотрайни активи, се определя след анализ на цялостното му икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, за финансова автономност и за задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията, като външен белег на обективно проявилата се неплатежоспособност.Следователно от значение за началната дата на неплатежоспособността на длъжника е окончателно настъпилата невъзвратима и трайна невъзможност да изпълнява изискуемите задължения към всичките си кредитори, а не спирането на плащанията към отделен кредитор или субективното му нежелание да престира дължимото на кредиторите си или на конкретен кредитор, поради оспорване основанието или размера на дълга .
Въззивното решение на Софийски апелативен съд е постановено в пълно съгласие с цитираната практика на ВКС, поради което твърдяното от жалбоподателя противоречие отсъства.
Правилността на изводите на въззивния съд относно действителното икономическо състояние на длъжника, с което е обоснована началната датата на неплатежоспособността му и която всъщност касаторът оспорва, не е предмет на производството по чл.288 ГПК, поради което не следва да бъде обсъждана.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос не отговаря на критериите за общата главна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, подробно разяснени в т.1 на ТР №1/19.02.10 г. на ОСГТК на ВКС.
Задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и след самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първоинстанционния съд фактически и доказателствен материал по делото да направи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, като отговори на възраженията и доводите на страните, които да намерят израз в мотивите му, съгласно изискването на чл.236, ал.2 ГПК, е част от императивно възложената на решаващия съд правораздавателна функция. Затова и изпълнението на соченото задължение в съгласие с изискванията на процесуалния закон, както последователно приема в практиката си ВКС, когато не е посочено конкретното необсъдено доказателство, довод или възражение на страната, като относимо към процесуалната законосъобразност на обжалвания съдебен акт подлежи на касационно проверка при разглеждане основателността на касационните оплаквания по същество, но е ирелевантно за предпоставките за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК, независимо, дали оплакването е въведено като въпрос на процесуалното право, както е процедирал и касаторът.
Но дори и да се приеме явно поддържаната от жалбоподателя теза, че въпросът за задълженията на въззивната инстанция и тяхното спазване обосновава общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е от значение за постановения краен правен резултат по всяко дело, недоказано в случая е въведеното допълнително селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно задължителните за съдилищата указания в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2103 г. на ОСГТК и формираната след постановяването му казуална практика на ВКС, обективирана както в цитираните, така и в служебно известните на настоящия съдебен състав решения на ВКС: № 14/ 07. 02.2014 г., по т.д.№ 1130/ 13 г. на ІІ т.о., № 196/11.04.12 г., по т.д.№ 994 /2010 г. на ІІ т.о.; № 255/ 11.07.11 г. , по гр.д.№ 587/10 г. на ІV г. о.; № 702/05.01.11 г., по гр.д. № 1036 /2009 г. на ІV г.о., по отношение правилността на обжалвания съдебен акт, въззивният съд, независимо от особеността на производството по несъстоятелност, е отново ограничен от посочените в жалбата основания. Изключения са случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или когато е длъжен да следи за защита интереса на определени частноправни субекти. Извън тези две хипотези при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените в жалбата процесуални действия на първостепенния съд и обосноваността само на конкретно посочените негови фактически констатации. В случая въззивният съд е съобразил изцяло установената задължителна и казуална практика на ВКС, част от която цитирана по- горе, като е извършил самостоятелен анализ на всички събрани по делото доказателства, вкл. изслушаните съдебно-икономически експертизи – първоначална и допълнителни, относими към общото финансово икономическо състояние на длъжника и неговата обективна възможност да изпълнява изискуемите си парични задължения към своите кредитори, вкл. към момента, в който е спрял плащанията. Обсъдил е и всички своевременно въведени от страните доводи и възражения, както и оплакванията срещу първостепенния съдебен акт, съдържащите се във въззивната жалба на настоящия касатор. Въз основа на цялостната им преценка е извел и правен извод, че едва към 31.12.2016 г. икономическото състояние на дружеството длъжник е трайно и невъзвратимо влошено, поради което това е и началната датата на неплатежоспособността му, към която наличието на изискуемите с по- ранна дата вземания на НАП е правно ирелевантно.
Интерпретацията на събраните по делото доказателства, с която всъщност се изразява несъгласие в касационната жалба, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване, тъй като евентуалната неправилност на приетите за установени, въз основа на същата, факти и обстоятелства, обуславяща необоснованост на постановения съдебен акт, не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски за касационното производство, поради което съставът на касационната инстанция не се произнася по отговорността за същите.
Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1773/12.07.2019г., по в.т.д.№ 6245/2018 г., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: