О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 28.04.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1758 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 17986 от 04.11.2014г. по гр.д. № 13014/2013г. на Софийски градски съд, ІV-д въззивен състав, с която е потвърдено решение № І-33-81 от 28.06.2013 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 23062/2012г. за отхвърляне на предявените от В. И. С., И. Й. С., К. А. К., К. С. С., Т. Х. К., Г. К. Х. и Т. И. искове по чл. 124, ал.1 ГПК против Столична община за установяване правото на собственост върху: 1/УПИ VІІІ с площ 500 кв.м. в кв. 346в, местн. Л. по ПУП на „Б. шосе – рамка”, [населено място]; 2/ част от бивш имот пл. № 486 по кад.л. № 343/1960г. с площ около 500 кв.м. от кв. 346в при граници: от север – [улица], от юг – [улица]и от запад и изток – улици; 3/ част от бивш имот пл. № 486 по кад.л. № 343/1960г. с площ около 300 кв.м., намиращ се между кв. 346б и 346г, при граници: от юг – [улица], от изток и запад – [улица].
Касационна жалба е подадена от всички ищци чрез пълномощника адв. Б.. Поддържа се неправилност на решението. Като основания за допускане на касационно обжалване са формулирани четири правни въпроса, първите три от които касаторите считат за решени в противоречие с практиката на ВКС, а четвъртият – от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът Столична община не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по установителен иск за собственост, основан на реституция по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, като ищците поддържат, че имотът е одържавен не по предвидения в закона ред. Установено е, че наследодателят на ищците Й. Й. А. към 1938г. е бил собственик на нива в местн. „Кантона”, землището на София, с площ 2,5 дка, с посочени в нотариалния акт съседи, един от които е О. шосе. През 1958г. въз основа на Указ № 31/1947г. за одобряване на улично и дворищно регулационен план на м.”Л.” по рег. преписка № 370/1958г. е извършено отчуждаване по реда на ЗПИНМ на 1 326 кв.м. от имот пл. № 486 в кв. 347 и 348а, местн. „Л.”, [улица], за корекция на С. река; отчуждени са и 5 138 кв.м. от имот пл. № 183 и двата имота собственост на наследодателя Й. А.. Налице са данни за извършена оценка на отчуждените имоти от комисия по чл. 67 ЗПИНМ, за обжалване на оценката пред съда и за изплащане на обезщетение на наследниците на наследодателя с платежно нареждане от 26.11.1959г. По-късно, през 1964г., с протокол на Комисията по §85 ППЗПИНМ по рег.преписка № 65/1964г. от наследниците на Й. А. са отчуждени останалите 1460 кв.м. от имот с пл. № 486 за нуждите на улица. По тази преписка също са налице данни за извършена оценка, за обжалването й пред съда и за заплащане на обезщетение на наследниците.
За парцел VІІІ в кв. 346 е съставен акт за частна общинска собственост през 1999г. на основание чл.2, ал.1,т.4 ЗОбС като отреждането му е „за трафопост и КОО”. Съставен е и акт за частна общинска собственост за мачтов трафопост, находящ се в парцела.
Приетата техническа експертиза описва и онагледява на скица настоящето местоположение на претендирания от ищците имот стар пл. № 486. Видно, че той включва както следва: 1/. УПИ VІІІ-отреден за трафопост, с площ 480 кв.м., като 238 кв.м. са павирани улици и 240 кв.м. озеленена площ с мачтов трафопост в нея; 2/. 120 кв.м. по контур ВГДЕВ, които представляват озеленена площ; 3/. площ по линия І-ІІ, която попада към бул.Б. шосе и е заета от пешеходна пътека и зелена площ; 4/. 270 кв.м. площ по контур Ж2ЗИЖ, представляваща зелена площ и улици. Вещото лице очертава две площи от 240 кв.м. и 270 кв.м., които отговарят на изискванията на ЗУТ за образуване на парцели, макар и с намалена повърхност.
Въззивният съд е отхвърлил предявения иск като е приел, че не са налице предпоставките на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. Имотът е бил отчужден на законно основание и за него е изплатено парично обезщетение. Отделно съдът е изтъкнал, че поради извършените върху имота благоустройствени мероприятия /улици, тротоари, алеи, градинки и др./ той не съществува реално до размерите, в които е отчужден, както изисква чл.2, ал.3 ЗВСОНИ. Позовал се е на практика на ВКС по чл. 290 ГПК в същия смисъл.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Поставените от касатора четири правни въпроса са свързани с предпоставките на реституция по чл. 2, ал.2 и 3 ЗВСОНИ и доказването им. Въпросите са: 1/. За да бъде изключен един имот от обхвата на реституцията по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ необходимо ли е да бъде доказано извършването на всички предписани от благоустройствения закон действия по отчуждаване на имота или са достатъчни данните в оценителен протокол и вътрешно служебни писма между длъжностни лица; 2/. В кои случаи имотът съществува реално до размерите, в които е отчужден и необходимо ли е да бъде установена законност на извършените в имота мероприятия като пречка за реституцията по чл. 2, ал.6 ЗОСОИ; 3/. Кога един имот съществува реално до размерите, в които е отчужден, като условие за реституцията му; отреждането на УПИ частна общинска собственост представлява ли пречка за реституцията; 4/. Получено ли е от наследодателите на ищците обезщетение за отчуждаване на имота; по какъв начин следва да бъде доказано плащането на обезщетението според тогава действащия ЗПИНМ. Спрямо първите три въпроса се поддържа основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, а за четвъртия – чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Първият въпрос е свързан с оплакванията на касаторите, че съдът е приел за законосъобразно извършеното отчуждаване само въз основа на отделни писмени доказателства, съдържащи се в преписките, без да разполага с пълния набор на документите по отчуждаването – заповед на компетентен орган, скица, оценки, платежни документи. Всъщност това е довод за необоснованост на съдебния акт, който представлява касационно основание по чл. 281 ГПК и не може да бъде разглеждан в производството по чл. 288 ГПК. Несъмнено е, че доказването на отчуждителна процедура, проведена преди повече от 50 години, е затруднително предвид голямата отдалеченост във времето и несъхраняването на всички документи. Видно от съдържащите се в преписките молби, че наследниците на Й. А. признават извършеното отчуждаване и завземане на имота, а в т.нар. вътрешно служебна кореспонденция е направен извод, че обезщетенията са платени и процедурата по отчуждаването е приключена, като са цитирани номера на платежни документи. Изводите на съда са базирани на съвкупната преценка на всички представени доказателства.
Вторият и третият въпроси касаят допълнителния мотив на съда относно предпоставката на чл. 2, ал.3 ЗВСОНИ /имотът да съществува реално, в размера, в който е отчужден/, който в случая не е решаващ, а спомагателен. Независимо от това, следва да се уточни, че съдът не е възприел съществуването на УПИ като пречка за реституцията, а осъществените върху имота различни благоустройствени мероприятия, като се е позовал на задължителна съдебна практика по сходен случай. Що се отнася до законността на проведените мероприятия, той не е обсъждан изрично от съда, тъй като не става въпрос за строителство, за което са необходими строителни книжа, а за благоустройство на територията.
Последният въпрос – за получаването на обезщетение и за доказването му, се припокрива с първия. Според действащата към момента на отчуждаването правна уредба /чл.39, ал.1 ЗПИНМ/ изплащането на обезщетението е елемент от фактическия състав на отчуждителната процедура. Това е въпрос, който подлежи на доказване във всеки конкретен случай. В настоящия спор, както бе изтъкнато по-горе, изводът на въззивния съд за изплащане на парично обезщетение на бившите собственици е направен след съвкупна преценка на наличните по делото доказателства. Липсва обосновка от страна на касаторите защо този конкретен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В обобщение, не са налице основания за достъп до касационен контрол и същият следва да бъде отказан.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 17986 от 04.11.2014г. по гр.д. № 13014/2013г. на Софийски градски съд, ІV-д въззивен състав, по касационната жалба на В. И. С., И. Й. С., К. А. К., К. С. С., Т. Х. К., Г. К. Х. и Т. И., подадена чрез адв. М. Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: