О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
гр.София, 31.03.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 11/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 във вр. с чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Обжалвано е определение №698 от 5.11.2008г., постановено по ч.гр.дело № 4174/2008г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на М. Л. Т. срещу определение на Софийски районен съд от 30.09.2008г., по гр. д. № 8715/2008г., с което е прекратено производството по иск за сумата от 9900 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Т. Я. Т. следствие на сериозно и трайно увреждане на здравословното й състояние, настъпило при участие в клинично изследване. Жалбоподателката М. Л. Т. иска отмяна на определението като неправилно и връщане на делото за произнасяне по предявения иск. Към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане касационно обжалване на въззивното определение, в което жалбоподателката се позовава на противоречива съдебна практика и на разрешаването от съда на съществен материалноправен и процесуален въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и от значение за развитие на правото/ чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК/.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна в процеса, с интерес над 1000лв.
Предмет на касационно обжалване е определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд, с което е прекратено производството по делото по иск, с цена 9900лв. В този случай
разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната жалба с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК – съдът да се е произнесъл по съществен материален или процесуален въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Жалбоподателката сочи като съществен материалноправен и процесуалноправен въпросът за правото на наследниците да претендират обезщетение за неимуществени вреди от вредоносно деяние, търпени приживе от лицата, които наследяват.
Въпросът за активната легитимация на ищеца и правото му да предяви иск за защита на претендирано от него материално право е съществен процесуален и материалноправен въпрос и тъй като съдът се е произнесъл по тези въпроси с обжалваното определение, следва да се приеме, че е налице първото императивно условие на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение.
Не е налице основанието обаче на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото касаторката се позовава на противоречива съдебна практика с цитираните от нея определение №94 от 30.09.1967 и решение №1528 от 20.06.1972 г. на ВС. Ищцата М. Т. е предявила частичен иск за сумата от 9900лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от дъщеря й Т. Я. Т. вследствие сериозното и трайно увреждане на здравословното й състояние, настъпило при участието й в клинично проучване, за което има сключена застраховка от изследователя по полица №13190062140000003 с ответното дружество. Съдът е приел за недопустим предявения иск, като е направен извод, че доколкото правото на обезщетение за търпени болки и страдания от клиничното изследване не е било предявено пред съда от пострадалата, разпоредбата на чл.120 ГПК/отм/ е неприложима и на практика ищцата предявява чужди права, в противоречие с чл.15 ГПК/отм/. Определението на съда не е постановено в противоречие с посочените съдебни актове, които не са в подкрепа на застъпваното от ищцата становище, а на становището на съдилищата, че правото на наследяване на лични права, възникват за наследника, ако то е своевременно заявено с предявен от пострадалия иск срещу делинквента, респ. с пряк иск срещу застрахователя. Неоснователно е и позоваването на определение №326/26.08.2008г., постановено по ч.гр.д. № 848/2008г. на СГС. В същото е прието, че смъртта на увредения не погасява правото му на обезщетение за претърпени вреди, това право се наследява на общо основание и процесът по исковете по чл.45 и сл. ЗЗД следва да продължи с наследниците му, като съдът трябва да има предвид само смъртта за определяне на размера на вредите, като е цитирано определение №94/30.09.1967г. на ВС. Съдът е отменил определението на първоинстанционния съд и поради това, че от определението не ставало ясно по отношение на кой иск е прекратено производството по делото – по иска за договорната отговорност на ответниците или от деликт, т.е. от мотивите на определението не може да бъде направен категоричен извод в подкрепа на становището на касатора, че наследникът може да предяви иск за вземането за неимуществени вреди на наследодателя към застрахователя, щом като е било заявено пред него, макар и не по исков ред.
Не е налице поддържаното основание за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото, а развитието на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуването на закона, на непълни или неясни правни норми с цел еднаквото им и непротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго. Правната теория и съдебна практика са последователни в разбирането, че правото на обезщетение на неимуществени вреди е лично право и затова не се наследява. Ако приживе пострадалия е предявил иск за обезщетение на неимуществените вреди, процесът може да продължен от неговите наследници. Ако обаче приживе не го е предявил, наследниците могат да претендират обезщетение само за собствените си болки и страдания, а не и за тези на непосредствено увредения. Правото на иск е средство за защита на материалното право чрез разрешаване на гражданскоправния спор със сила на пресъдено нещо. Процесуалната легитимация на страната обаче е условие да съществува правото на иск в полза на определено лице. След като правото на обезщетение за неимуществени вреди е лично право и не се наследява, наследникът не притежава процесуалната легитимация да предявява чужди право по исков ред. Затова без значение за надлежното упражняване на правото на иск от наследника е отправената претенция от наследодателя към причинителя на вредата, респ. застрахователя, при който е застрахована гражданската му отговорност. Не може да обоснове извод за значението на разрешения от съда процесуален въпрос по делото за точното прилагане на закона и за развитието на правото фактическият състав, от който търпи вреди увредената Т. Т. Водещо в случая е съдържанието на правото на наследодателката на ищцата, като лично и ненаследимо право.
В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 е т.3 ГПК, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане частната жалба на М. Л. Т., от гр. С. за отмяна на определение №698/5.11.2008г., постановено по ч.гр.дело №4174/2008г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, VІ отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: