О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
гр.София, 04.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и девети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 264/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Е. Д. М. – Г. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 01.10.2013 г. по гр.д.№ 6746/ 2013 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 776/ 2000 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против [фирма] искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 881/ 01.11.2009 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „специалист” в отдел „Л. пазар и ценни книжа” и за заплащане на обезщетение в размер 1 650 лв.
От изложението на жалбоподателката на основанията за допускане на касационно обжалване могат да бъдат уточнени (при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) материалноправните въпроси при какви предпоставки действията на работника могат да бъдат квалифицирани като „разпространяване на поверителни за работодателя сведения”; за съотношението между дисциплинарното уволнение и липсата на професионални качества за изпълнение на възложената работа като основания за прекратяване на трудовия договор; необходимо ли е действията на работника да са умишлени, за да съставляват злоупотреба с доверието на работодателя. Наред с това в изложението са изложени доводи за необоснованост на изводите на въззивния съд и за допуснати процесуални нарушения в процеса на обсъждане на доказателствата. На тези основания се иска допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата и поддържа, че не са налице основанията за допускане на обжалването, без да излага конкретни съображения по чл.280 ГПК. Изложени са подробни доводи, но по съществото на спора.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел, че ищцата е заемала по трудово правоотношение длъжността „специалист” в отдел „Л. пазар и ценни книжа”, като правоотношението е прекратено със заповед от 01.11.1999 г. поради дисциплинарното й уволнение. Работодателят е упражнил правото си на уволнение, като в писмения акт за извършването му е посочил, че при издаване на дубликати на депозитарни разписки на притежателите на акции от [фирма] не е приложила възприетата от Централния депозитар стандартна процедура (не е съставила и не е изискала да бъде съставен приемо-предавателен протокол на материалните носители на информацията); че за периода 20.07 – 17.08.1999 г. е извършила трансфери на акции от емисия на [фирма] без това да й е било поръчано от титулярите на права върху акциите и без за всеки от трансферите да е съставен договор за брокерски услуги. За извършените нарушения работодателят узнал от констативен протокол от 18.10.2009 г. и уволнителното изявление е направено в двумесечния срок по чл.194 КТ. На ищцата е връчен препис от протокола и са й поискани обяснения. Тя е дала писмено такива и не е оспорила констатациите в протокола. Съдът обсъдил в съвкупност доказателствата по делото и от свидетелските показания, експертното заключение и представените документи приел извършването на нарушенията, за които жалбоподателката е уволнена, за установени по безспорен начин. Първото от тях е квалифицирано като умишлено вредоносно поведение, съставляващо злоупотреба с доверието на работодателя, а второто – като тежко нарушение на трудовата дисциплина. Тежестта на наказанието е счетена за адекватна на сериозността на нарушенията.
При тези мотиви на въззивния съд нито един от поставените от жалбоподателката материалноправни въпроси не обуславя постановеното решение. Въпросът при какви предпоставки действията на работника могат да бъдат квалифицирани като „разпространяване на поверителни за работодателя сведения” няма никакво значение за спора, тъй като съдът не е приел за установено извършването на такова нарушение на трудовата дисциплина. Той е квалифицирал поведението на ищцата като злоупотреба с доверието на работодателя и друго тежко нарушение на трудовата дисциплина, а не като разпространяване на поверителни за работодателя сведения. При това положение правният въпрос кое поведение може да се окачестви като такова „разпространяване” е без всякакво значение за крайните изводи на инстанцията по същество. Какъвто и отговор да получи този въпрос, това не би променило резултатът от спора, а по необуславящ въззивното решение въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 1/ 2009 г.).
По аналогични съображения без значение за делото е и материалноправният въпрос за съотношението между дисциплинарното уволнение и липсата на професионални качества за изпълнение на възложената работа. Въззивният съд не е приел в мотивите на решението, че ищцата не притежава качества за изпълнение на възложената работа. Той е посочил, че с умишлени действия ищцата е злоупотребила с доверието на работодателя и не е изпълнила съществени свои задължения, което съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина. Фактическите констатации на въззивния съд не подлежат на контрол в производството по чл.288 ГПК. Контролират се само правните му разрешения по конкретни въпроси, но при установените факти. При това положение за крайните изводи, до които съдът е достигнал, няма никакво значение въпросът за съотношението между уволнителните основания по чл.330 ал.2 т.6 и чл.328 ал.1 т.5 КТ, защото установените факти не са за липса на качества, а за наличие на умишлено вредоносно поведение.
Няма такова значение и материалноправният въпрос необходимо ли е действията на работника да са умишлени, за да съставляват злоупотреба с доверието на работодателя. Това е така, защото този въпрос пред въззивния съд не е стоял. Той би бил от значение, ако съдът беше установил небрежно поведение на работника и беше постановил, че и то може да съставлява „злоупотреба с доверието на работодателя” (в който смисъл, впрочем, е актуалната практика на ВКС – решение № 86/ 25.05.2011 г. по гр.д.№ 1734/ 2009 г., IV г. о., решение № 379/ 11.10.2011 г. по гр.д.№ 100/ 2011 г., ІV г.о., решение № 232/ 18.05.2012 г. по гр.д.№ 41/ 2012 г., ІV г.о.). В случая обаче въззивният съд изрично е посочил, че по делото се установява умишлено поведение на работника, поради което въпросът дали при липса на умисъл може да има злоупотреба с доверието на работодателя, не обуславя въззивното решение.
След като нито един от поставените от касатора въпроси не обуславя въззивното решение, безпредметно е да се обсъжда дали по тях има противоречива практика. Съгласно цитираното ТР № 1 от 19.02.2010 г., по неотносими правни въпроси касационно обжалване не може да се допусне, независимо дали за някой от тях са налице допълнителните основания по т.1-3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
Що се касае до доводите за необоснованост на обжалваното решение и постановяването му в нарушение на правилата на ГПК, те не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК. Евентуалното наличие на такива може да се проверява само в производство по чл.290 ГПК, но не и при преценката има ли основание за допускане на обжалването.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 01.10.2013 г. по гр.д.№ 6746/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: