О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
Гр.София, 04.03.2020г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3602 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура Бургас срещу решение №.ІІ-74/10.04.19 по г.д.№.11193/18 на ОС Бургас – в частта, с която, след частична отмяна на решение №.496/26.03.18 по г.д.№.202/18 на РС Бургас, предявеният срещу касатора иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ е уважен за сумата над 1500лв. до 2500лв., със съответно произнасяне за лихви и разноски.
Ответната страна М. Д. С. оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за основателен и за сумата над 1500лв. до 2500лв. обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение. За да достигне до този извод е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, тъй като образуваното срещу М.С. наказателно производство е било прекратено /поради недоказаност на обвинението – чл.243 ал.1 т.2 НПК/ и по делото са установени претърпени неимуществени вреди във връзка с него. От фактическа страна е изяснено, че на 1.03.15 на ищеца е било повдигнато обвинение по ДП №.24/15 на ОССл Бургас за извършено тежко умишлено престъпление от общ характер /по чл.142 ал.3 т.3 вр. с чл.20 ал.2 НК–отвличане, извършено в съучастие с други лица, по особено мъчителен или опасен за здравето на отвлечения начин/, като на същата дата е била задържан за срок от 72часа; впоследствие е наложена мярка за неотклонение от съд „задържане под стража“- изменена в „парична гаранция в размер на 1500лв.“ на 7.08.15; на 12.09.17 наказателното производство е било прекратено /т.е. продължителността му е била 2 години и половина, а срокът на задържането под стража с най-тежката мярка за неотклонение – приблизително 6 месеца/. От правна страна е прието, че, с оглед събраните доказателства /вкл. свидетелски показания за търпените притеснения, тревоги и др. негативни изживявания/, дължимото обезщетение е в общ размер на 2500лв. При определянето му съдът се е позовал на постановките на ППВС 4/68, ТР 3/05 на ОСГК на ВКС и основаната на тях практика по реда на чл.290 ГПК. Съобразил е тежестта на обвинението и предвиденото наказание /касае се за тежко умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода от 10 до 20г. или доживотен затвор, както и конфискация на част или цялото имущество-което само по себе си предполага по-висок интензитет на негативни психически изживявания/, наложената най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период от 6месеца, продължителността на наказателното производство – 2 години и половина /която е намерена за разумна предвид съпоставката с фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че е водено срещу множество лица за тежко престъпление/, отражението, което наказателното производство е имало върху психиката на ищеца /съдът е посочил, че макар да липсват трайни последици, от свидетелските показания се установява, че притесненията му са били свързани най-вече с крайното влошаване на имущественото и битово положение на семейството му, както и от неблагоприятния ефект от ареста върху емоционалното състояние на жената, с която живее, и върху по-голямото му дете (след задържането му семейството му – което, освен с детските надбавки, разполагало единствено с доходите от работата му в строителството, останало само с 80лв. детски надбавки, в резултат на което било материално затруднено – спрели им електричеството, отстранили ги от квартирата, децата били лишени от всичко, майката се издържала само със заеми, с чието връщане се заел ищецът след като излязъл от ареста, била много уплашена за отглеждането на децата; същевременно дъщеря му, от която криели действителното му местопребиваване, разбрала от хорски клюки, че баща й е в ареста, и много се разстроила – започнала да плаче, не искала да ходи на училище, децата я отбягвали, а като научил за това по време на свиждане, на ищеца му призляло и свиждането било прекратено)/; авторитетът му като глава на семейството и родител бил сериозно засегнат; след освобождаването му от ареста бил избягван от хората, притеснен, не говорел. Съдът е посочил, че това са обичайни и неизбежни последици в случаите, когато едно лице е било обект на наказателна принуда, още повече, че по отношение на ищеца това не е било изключение, видно от съдебното му минало /има множество престъпни прояви, представляващи престъпления срещу собствеността и личността/. При тези обстоятелства, при липса на доказателства за обратното-че преди процесното наказателно производство и ареста му е имал утвърден авторитет на честен, почтен и уважаван гражданин, въззивната инстанция е приела, че по делото не е доказано този авторитет да е пострадал, и цялото дължимо обезщетение следва да се определи на 2500лв.
Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по ал.1 и ал.2 на разпоредбата за всеки отделен случай.
В изложението си по чл.284 ал.3 ГПК касаторът се позовава общо на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК-очевидна неправилност на постановеното решение.
Настоящият състав намира, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 ГПК/, същият не е обосновал конкретни оплаквания в изложението си по чл.284 ГПК. Същевременно атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика /съдът се е позовал на задължителна практика и е изложил подробни мотиви – както относно обстоятелствата, които обосновават присъждане на по-висок размер на обезщетение, така и относно тези, които са в посока намаляването му, следвайки изяснените от ВКС критерии – които не са произволни/ и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.
Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, III ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.ІІ-74/10.04.19 по г.д.№.11193/18 на ОС Бургас в атакуваната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: