О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
С., 05.03.3012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1093 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. С решение №221 от 12.07.11г. по гр.д.№287/11г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено решение №104 от 05.01.11г. по гр.д.№2304/08г. на Благоевградския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Г. К. М. срещу А. М. Г. и В. В. Г. иск по чл.108 от ЗС – за отстъпване на собствеността и предаване владението на следния недвижим имот: апартамент с идентификатор №04279.616.79.2.1, попадащ в сграда 2, изградена в поземлен имот 79 с административен адрес [населено място], [улица], ет.1, в кад.район 616, ЕКАТТЕ 04279 по кадастралната карта на [населено място] от 2006г.
Въззивният съд е приел, че процесният апартамент е бил собственост на ищеца въз основа на учредено право на строеж от 1968г. Със заповед №93/29.03.75г. е било отчуждено само дворното място, но не и сградата, в която се намира апартаментът. Ищецът е бил отстранен от имота и обезщетен с тристайно жилище. Оценителният протокол по чл.265 от ППЗТСУ /отм./, с който е била определена оценка и на жилището на ищеца няма самостоятелно отчуждително действие. Затова с решение №41 от 19.06.95г. по адм.д.№76/93г. на Б. и решение №94/21.02.96г. за отстраняване на очевидна фактическа грешка е възстановена по реда на чл.4, изр.3 от З. по З. и др. само идеална част от дворното място, но не и сградата, включваща спорния апартамент. Прието е, че този апартамент е бил продаден от [община] на ответниците с договор от 25.06.2008г. Към момента на продажбата общината не е била собственик на основание отчуждително производство по З. /отм./ и преминаване на държавната собственост към нея. Тя обаче е била собственик на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, с начален срок 22.11.1997г., съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. Затова продажбата има вещен прехвърлителен ефект и към момента на подаване на исковата молба ищецът не се легитимира като собственик на спорния апартамент въз основа на твърдяното от него основание по чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ. Прието е, че воденото от ищеца срещу [община] дело за делба не е довело до прекъсване на придобивната давност на общината по отношение на апартамента, тъй като той не е бил предмет на делото.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца Г. К. М.. Той поддържа, че съдът служебно се е произнесъл по въпроса за придобивната давност, тъй като в писмения отговор на [община], която е била привлечена като трето лице помагач, не е направено възражение за придобиване на имота по давност, а ответниците от своя страна не биха могли да предявяват чуждо възражение. Развива довод, че общината не е била владелец на имота, а само негов ползвател, затова не би могла да го придобие по давност. Поддържа, че след като общината не е станала собственик на имота нито въз основа на отчуждителното производство, нито въз основа на давност, били налице предпоставките на чл.108 от ЗС за уважаване на предявения ревандикационен иск.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по следните въпроси:
1.Съдът служебно ли следи за института на придобивната давност, или следва да има възражение от страна по делото – противоречие с решение от 29.05.09г. по гр.д.№155/09г. на Ямболския окръжен съд; решение №96/09.10.09г. по гр.д.№75/09г. на Елховския районен съд.
2. След като [община] не е направила в писмения отговор по чл.131 от ГПК възражение за придобиване на имота по давност, преклудират ли се възраженията, които не са свързани със служебното приложение на материалния и процесуалния закон от съда и допустимо ли е пред въззивната инстанция да се правят такива възражения за първи път – противоречие с решение №105 от 13.07.10г. по гр.д.№155/10г. на Търговищкия окръжен съд;
3. След като с влязло в сила решение е установено съществуването или несъществуването на едно обстоятелство, може ли съдът да пререшава наново този спор по друго дело и да приема противоположното – решение №41 от 19.06.95г. по адм.д.№76/93г. на Б. и решение №94/21.02.96г. за отстраняване на очевидна фактическа грешка.
4. След като е установено и прието с влезли в сила решения, че процесната жилищна сграда не е отчуждена със заповед №93/29.02.1975г., с която заповед е отчуждено само дворното място и че [община] не е придобила собствеността върху втория жилищен етаж от тази сграда, следва ли въззивният съд да приеме, че и първият жилищен етаж от тази сграда не е отчужден и че [община] не е придобила собствеността върху него, след като тези обстоятелства са безспорно установени и по настоящото дело – решение №7459/18.12.09г. по р.д.№217/09г. на Б. и решение №228/09.06.10г. по гр.д.№176/10г. на Б..
Ответниците в производството А. М. Г. и В. В. Г. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Ответникът [община] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Първите два въпроса в изложението към касационната жалба са за това може ли съдът служебно да приложи института на придобивната давност и в какъв срок може да се направи възражение за давност. Тези въпроси са от значение за изхода на предявения иск, но по тях няма противоречива съдебна практика, което изключва основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Решението на Благоевградския окръжен съд не противоречи на посочената от жалбоподателя съдебна практика. Това е така, тъй като в случая [община], в писмения си отговор на исковата молба, изрично се е присъединила към направените от процесуалния представител на другите ответници искания и е подкрепила изложените от тях обстоятелства за неоснователност на иска по чл.108 от ЗС и по този начин се е позовала на придобивната давност, на която изрично са се позовали тези ответници в писмения си отговор. Макар и не съвсем прецизно, налице е възражение на ответника [община] за придобиване на спорния имот по давност и по това възражение въззивният съд правомерно се е произнесъл.
Не възниква противоречие между обжалваното въззивно решение №221 от 12.07.11г. по гр.д.№287/11г. на Благоевградския окръжен съд и решение №41 от 19.06.95г. по адм.д.№76/93г. на Б., поправено с решение №94/21.02.96г. за отстраняване на очевидна фактическа грешка. От една страна предметът на двете дела е различен, а от друга страна в исковия процес, като основание за отхвърляне на иска по чл.108 от ЗС, е не приетото от съда по въпроса дали е имало отчуждаване на спорното жилище през 1975г. /в тази част изводите по двете дела съвпадат/, а приетото за основателно възражение за придобиване на това жилище по давност от [община] след 22.11.1997г. – въпрос, който не би могъл да бъде разискван в административния процес.
По същите съображения не възниква противоречие между обжалваното въззивно решение от една страна и решение №228/09.06.10г. по гр.д.№176/10г. на Б., с което е потвърдено решение №7459/18.12.09г. по р.д.№217/09г. на Б.. В двата съдебни процеса се се разглеждали искове за собственост на два етажа от една и съща жилищна сграда. По настоящото дело искът по чл.108 от ЗС за първия етаж, предявен от бившия собственик, е бил отхвърлен, но по съображение за придобиването му по давност от ответника [община]. По другото дело искът по чл.108 от ЗС за втория етаж от същата сграда е бил уважен, но по това дело няма данни за направено възражение от ответниците за придобивна давност. Тази разлика между двете дела обуславя и различния резултат, без той да се дължи на противоречиво разрешаване на един и същ правен въпрос.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №221 от 12.07.11г. по гр.д.№287/11г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: