О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
гр.София, 06.03.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело № 3663 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Сиенит“ ООД, подадена чрез процесуален представител адв.Д., срещу въззивно решение от 08.05.2018г., постановено по в.гр.д.№365/2018г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение от 21.12.2017г. по гр.д.№8840/2017г. на Районен съд – Пловдив за уважаване на предявените от С. Г. Х. срещу„Сиенит“ ООД обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, за установяване вземанията му към ответника, произтичащи от прекратен трудов договор.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата С. Г. Х., чрез процесуален представител адв.Ч., взема становище в писмен отговор, че касационното производство не е допустимо, евентуално – че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, намира следното:
Касационната жалба е подадена е в срока по чл.283 от ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като обжалваният размер е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК размер.
Производството е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.128, ал.2 КТ за различни периоди, чл.222,ал.3 КТ, чл.224,ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД, предявени по реда на чл.422 ал.1 ГПК, за установяване вземания на ищеца срещу ответника, с цена на всеки от исковете – за неизплатено в цялост трудово възнаграждение през различни непоследователни периоди, за обезщетение за един ден неползван платен годишен отпуск, за обезщетение по чл.222, ал.3 КТ и за обезщетение по чл.86 ЗЗД – под минимално изискуемия праг за касационна обжалваемост на граждански дела – 5 000 лева. Общата цена исковете е без значение за определяне на цената на исковето по чл.280, ал.1 и ал.3 ГПК, тъй като предявени самостоятелно, решенията биха били необжалваеми. Неправилното посочване във въззивното решение, че подлежи на касационно обжалване, на създава обжалваемост на същото.
Поради това, че касационното обжалване на въззивното решение е недопустимо, подадената срещу него касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената касационна жалба от „Сиенит“ ООД, срещу въззивно решение от 08.05.2018г., постановено по в.гр.д.№365/2018г. на Окръжен съд – Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: