1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 169
София, 06.07.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 427 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Н. К. Я. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. Ц. от АК-С., против въззивно решение № 17997 от 04.11.2014 г., постановено по в.гр.д. № 12431 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав, с което като е отменено решение от 02.06.2014 г. по гр.д. № 11431/2014 г. на Софийски районен съд, ГО, 119 с-в, с което са уважени предявените от Н. К. Я. срещу Медицински университет – С., искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, а именно за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 14 от м. януари 2014 г. на ректора на Медицински университет [населено място]; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „професор, висше училище” в Катедра „Хирургия” и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа, за периода 13.01.2014 г. до 13.07.2014 г., в размер на 2 749,68 лв., със законните последици, тези искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, са отхвърлени като неоснователни. Поддържат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В съдебно заседание пълномощникът на ищеца адв. Ц. поддържа жалбата и моли въззивното решение като неправилно да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в писмена защита.
С определение № 350 от 31.03.2015 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправните въпроси, относно възможността на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работника/служителя по реда на чл. 334 КТ и в тази връзка съществува ли зависимост между основното трудово правоотношение и трудовото правоотношение за допълнителен труд/външно съвместителство/ и прекратяването на основния трудов договор представлява ли основание за прекратяване на договора за външно съвместителство, които са обуславящи изхода на делото и решаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Медицински университет – С., представляван от ректора В. М., чрез пълномощника си адв. И. С. от АК-В. Т., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност. В съдебно заседание адв. С. моли касационната жалба като неоснователна да се остави без уважение, а въззивното решение като правилно да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите на касатора, изложени в подадената касационна жалба, становището на ответната страна и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
По поставените материалноправни въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, а именно относно възможността на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работника/служителя по реда на чл. 334 КТ и в тази връзка съществува ли зависимост между основното трудово правоотношение и трудовото правоотношение за допълнителен труд/външно съвместителство/ и прекратяването на основния трудов договор представлява ли основание за прекратяване на договора за външно съвместителство, следва да се даде следния отговор:
Съгласно чл. 111 КТ работникът/служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако в трудовия договор по основното трудово правоотношение не е уговорено друго. Трудовите договори за допълнителен труд, в т.ч. и този за външно съвместителство по чл. 111 КТ се прекратяват на основанията и по реда, предвиден в КТ за прекратяване на трудовия договор като тази обща приложимост и към трудовите договори за допълнителен труд трябва да държи сметка за особеностите на тези трудови договори, които имат подпомагащо и допълващо значение за трудовите доходи на работника или служителя. В чл. 334, ал. 1 КТ се съдържа и основно правило свързано с въвеждането на едно специфично и допълнително основание за прекратяване на тези договори – с предизвестие от 15 дни. Всяка от страните може да го използва във всеки момент, когато прецени, че нейните интереси изискват това. Прекратяването в този случай се извършва чрез едностранно волеизявление, отправено от работодателя към работника или служителя, или от работника или служителя към работодателя. То трябва да бъде направено писмено и макар това изискване да не е предвидено изрично в чл. 334, ал. 1 КТ, то следва от общото правило за отправяне на писмено предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ, което в случая намира приложение. Не е необходимо страната, която отправя предизвестието и съдържащото се в него волеизявление да го мотивира, достатъчно е в него ясно и безусловно да бъде изразена в писмена форма волята за прекратяване на трудовия договор в 15 дневен срок. Що се отнася до това съществува ли зависимост между основното трудово правоотношение и трудовото правоотношение за допълнителен труд/външно съвместителство/ и прекратяването на основния трудов договор представлява ли основание за прекратяване на договора за външно съвместителство следва да се отбележи, че съгласно § 1, т. 12 ДР КТ „основно трудово правоотношение“ е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. Двете трудови правоотношения – основно и по договор за външно съвместителство, съществуват успоредно и независимо едно от друго, без изменението или прекратяването на едно от тях да рефлектира върху съдържанието на трудовия договор по другото. Прекратяването на трудовия договор по основното трудово правоотношение не рефлектира върху трудовия договор за допълнителен труд. В тази насока е и задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 512/12 от 14.01.2013 г. по гр.д. № 1464/2011 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
След така приетия отговор на въпросите от материалноправно естество, поради които е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, настоящата инстанция намира, че касационната жалба на ищеца срещу въззивното решение е основателна. Въззивното решение, с което са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано и на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК следва да бъде отменено изцяло. След отмяна на неправилното въззивно решение при наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, спорът следва да се пререши от настоящата инстанция като се уважат предявените искове за защита срещу незаконното уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ с оглед правомощията на ВКС по чл. 293, ал. 2 ГПК, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.
В случая за да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 -3 КТ, въззивният съд е приел, че между страните е съществувал безсрочен трудов договор за допълнителен труд, сключен на основание чл. 111 КТ/външно съвместителство/ с допълнително споразумение № 25/29.05.2012 г. към трудов договор № 1289/26.09.2002 г. Приел е, че договорът за допълнителен труд на ищеца е прекратен със заповед № 14 от м. януари 2014 г. на ректора на Медицински университет [населено място], считано от 13.01.2014 г., която заповед е законосъобразна, тъй като е спазена писмената форма на волеизявлението за едностранно прекратяване на договора за външно съвместителство от страна на работодателя на основание чл. 334, ал. 1 КТ, достигнало до ищеца най-късно на 05.03.2014 г./датата на подаване на исковата молба/, поради което е отхвърлил предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Тези правни изводи на въззивния съд са неправилни.
По делото е установено, че по силата на трудов договор от 26.09.2002 г. и Допълнително споразумение от 29.05.2012 г., ищецът е работил по безсрочно трудово правоотношение за допълнителен труд – външно съвместителство при ответника на длъжността „професор, висше училище” в Катедра „Хирургия”. Трудовото правоотношение е прекратено считано от 13.01.2014 г. със заповед №14/01.2014 г. на основание писмо вх. № 132/13.01.2014 г. до ректора на МУ, чл. 69, ал. 1/вместо ал. 2/, т. 3 ЗЛЗ и поради „прекратяване на основания трудов договор с УМБАЛ „А.”. В случая като фактическо основание за прекратяване на трудовия договор за допълнителен труд ответникът е посочил основание, което не е предвидено в Кодекса на труда и в специалния ЗЛЗ. Тъй като основанията за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя са изчерпателно изброени, незаконно е всяко уволнение, извършено на основание, непосочено в КТ, респ. в съответния специален закон, тъй като в полза на работодателя не е възникнало потестативното право, което в случая фактически е упражнено. В тази връзка настоящата инстанция намира, че доводите на ответника, чрез неговия пълномощник, изложени в първото по делото пред първата инстанция съдебно заседание, че уволнението на ищеца е на основание чл. 334, ал.1 КТ – с предизвестие от 15 дни, вр. с чл. 69, ал. 2, т. 3 ЗЛЗ, са неоснователни. Това е така, тъй като това основание не е посочено в заповедта нито като фактическо (със словесно посочване) нито като юридическо (с посочване на правната норма). Съдът при проверката за законосъобразността на уволнението е ограничен в основанията, посочени в писмения акт, с който е прекратено правоотношението – с връчване на това волеизявление работодателят е упражнил потестативното си право едностранно да прекъсне правната връзка между страните като към този момент съдът проверява дали потестативното право е възникнало в полза на работодателя и дали същото е законосъобразно упражнено. Независимо от това обаче следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 334, ал. 1 КТ трудовото правоотношение по външно съвместителство може да бъде прекратено както на общите основания, предвидени в чл.325 и сл. КТ, така и на специалното, предвидено в чл.334, ал.1 КТ – с краткия 15 дневен срок на предизвестието. В случая такова писмено предизвестие не е отправено от работодателя до служителя, както и в уволнителната заповед не е посочено на служителя да се изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие, за да се направи извод за законосъобразност на уволнението. Освен това в разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 3 ЗЛЗ не е предвидено специално основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а тя предвижда, че управителите, съответно изпълнителните директори на лечебното заведение са работодатели на всички работещи в лечебното заведение като трудовите договори с лекарите-преподаватели и лекарите по дентална медицина-преподаватели се сключват и прекратяват след съгласуване с ректора на съответното висше медицинско училище, процедура, която в случая е спазена, който факт не се оспорва от страните. Спазената процедура по специалния закон обаче не обуславя законност на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. В заповедта като основание за уволнението е посочено писмо вх. № 132/13.01.2014 г. от изпълнителния директор на УМБАЛ [фирма] до ректора на МУ, с което го уведомява, че спрямо ищеца е образувана дисциплинарна процедура по прекратяване на основното му трудово правоотношение, чл. 69, ал. 2, т. 3 ЗЛЗ и поради „прекратяване на основания трудов договор с УМБАЛ „А.”, т.е. трудовото правоотношение по договора за външна съвместителство е прекратено, поради прекратяване на основния трудов договор на ищеца с УМБАЛ [фирма], което се явява незаконосъобразно, с оглед на дадения отговор на поставения правен въпрос по-горе, а именно че двете трудови правоотношения – основно и по договор за външно съвместителство, съществуват успоредно и независимо едно от друго, без изменението или прекратяването на едно от тях да рефлектира върху съдържанието на трудовия договор по другото като прекратяването на трудовия договор по основното трудово правоотношение не рефлектира върху трудовия договор за допълнителен труд, поради което и предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед основателността на иска по чл.344, ал. 1, т.1 КТ и липсата на данни по делото за обективни пречки, които да възпрепятстват възстановяването на ищеца на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност, предявеният иск по чл. 344, ал.1, т. 2 КТ също се явява основателен. Ищецът следва да бъде възстановен на длъжността „професор, висше училище” в Катедра „Хирургия” при ответника.
С оглед на незаконосъобразността на уволнението и наличието на причинна връзка между уволнението и оставането без работа, предявеният иск по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ също се явява основателен за претендирания от ищеца шестмесечен период – 13.01.2014 г. – 13.07.2014 г. От представеното Допълнителното споразумение №25/29.05.2012 г. се установява, че уговореното между страните основно трудово възнаграждение е 407 лв. месечно. Видно от фиша за м. декември 2013 г. към този момент ищецът има 21 години трудов стаж. Съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение е шесткратният размер на основното трудово възнаграждение от 407 лв., увеличено с допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 51,28 лв., или общо 2749.68 лв. и в този размер следва да бъде уважен ведно със законната лихва, считано от 05.03.2014 г. до окончателното й изплащане. Касаторът е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени в размер на 1064,40 лв. адвокатско възнаграждение за производството по делото. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 210 лв. по сметка на Върховния касационен съд, съгласно чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 17997 от 04.11.2014 г., постановено по в.гр.д. № 12431 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Н. К. Я., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], ул. „Генерал П. №., по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, предявен срещу Медицински университет, адрес: [населено място], [улица], , извършено със заповед №14/01.2014 г. на ректора на Медицински университет София.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Н. К. Я. на заеманата преди уволнението длъжност „професор, висше училище” в Катедра „Хирургия” при Медицински университет [населено място].
ОСЪЖДА Медицински университет [населено място] да заплати на Н. К. Я. на основание чл.344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 2749.68 лв./две хиляди седемстотин четиридесет и девет лева и 68 ст./, представляваща обезщетение за принудителна безработица за периода 13.01.2014 г. – 13.07.2014 г., ведно със законната лихва от 05.03.2014 г. до окончателното плащане и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1 064,40 лв., представляваща направените съдебни разноски.
ОСЪЖДА Медицински университет [населено място] да заплати по сметка на Върховен касационен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 210 лв., представляваща държавни такси.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :