О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 08.02.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №755 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 26.01.2012г., постановено по гр.д.№2008/2010г. на Софийски градски съд след частична отмяна на решение от 03.11.2009г. по гр.д.№12754/2008г. на Софийски районен съд е отхвърлен предявения от В. П. Б. срещу В. К. З. иск с правно основание чл.213, ал.2 КТ за периода 18.08.2005г.-21.04.2006г. за сумата 3 355,83лв. и е потвърдено решението в останалата част, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.213, ал.2 КТ срещу В. К. З. и [фирма] и е отхвърлен изцяло иска срещу Д. Й. Д..
Постъпила е касационна жалба от В. П. Б. срещу решението в отхвърлителната част.
Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не взема становище по жалбата на другата страна.
Ответникът В. К. З. не взема становище по жалбата.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено осъдителното решение по иска срещу него.
Жалботодателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не взема становище по жалбата на другата страна.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С обжалваното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от В. П. Б. срещу В. К. З. иск с правно основание чл.213, ал.2 КТ за периода 18.08.2005г.-21.04.2006г. за сумата 3 355,83лв., по съображения, че в този период не е бил изпълнителен директор на дружеството-работодател. Потвърдено е в останалата част първоинстанционното осъдително решение по предявения иск по чл.213, ал.2 КТ за солидарно заплащане на обезщетение от [фирма] и В. К. З. за частта от исковия период до 18.08.2005г. и от [фирма] за периода 18.08.2005г.-21.04.2006г. и е отхвърлен изцяло като недоказан иска срещу Д. Й. Д..
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят-ищец поддържа, че делото е решено в противоречие с представената съдебна практика, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, който счита, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС или при противоречива съдебна практика. Твърдението, че въззивният съд е разрешил спора в противоречие с представената съдебна практика, не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно от това следва да се посочи, че едно от представените съдебни решения е въззивно решение, което не е окончателно и за което няма данни да е влязло в законна сила, поради което то не представлява доказателство за противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят-работодател поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, по въпроса: „налице ли е незаконно недопускане до работа на ищеца В.Б. след 18.08.2005г. след като са отпаднали пречките за допускане на работника до работа и след като работодателят, представляван от новия изпълнителен директор, е предприел действия да уведоми работника с писмо да се яви на работа, но работникът не е намерен на адресите, посочени в трудовото му досие и не е предоставял на работодателя промяна на своя адрес”. Поставеният въпрос не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на посочената разпоредба трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по допускане на касационно обжалване касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Касаторът е формулирал въпрос, който предпоставя да е установена друга фактическа обстановка, различна от приетата за установена от въззивния съд, и правни изводи, различни от изводите на въззивния съд при установената от него фактическа обстановка. Проверката за законосъобразност на обжалваното въззивно решение се извършва при разглеждане на касационната жалба – ако бъде допуснато касационното обжалване.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.01.2012г., постановено по гр.д.№2008/2010г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: