О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
гр.София,
08.04.2019 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми април в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 1387 описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е Определение № 4105 от 15.02.2019 г., постановено по гр.д. № 56/2019 г. по описа на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу Определение № 545376 от 26.11.2018 г., постановено по гр.д. № 61756/2018 г. на Софийския районен съд.
Частният жалбоподател – Л. Ц. М., поддържа доводи за неправилност на определението и сочи, че касационно обжалване на определението следва да се допусне поради очевидната неправилност на въззивното опредление.
Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
С отговор на искова молба по гр.д. № 60290/2017 г. по описа на Районен съд – София на основание чл.211 ГПК, вр. чл.45, вр. чл.52 ЗЗД Л. Ц. М. е предявил насрещен иск срещу „Топлофикация София“ ЕАД за обезщетение на причинените му неимуществени вреди, причинени от неудобства, притеснения, загуба на време, средства и нерви, психически натиск и некоректно отношение от страна на длъжностни лица на „Топлофикация София“ ЕАД.
С определение от 14.09.2018г. по гр.д. № 60290/2017 г. 77-ми състав на СРС не приема за съвместно разглеждане предявения насрещен иск и постановява отделянето му за разглеждане в друго производство.
С разпореждане № 506605/11.10.2018г. по новообразуваното гр.д. № 61756/2018г. отделеният в самостоятелно производство насрещен иск е оставен без движение, тъй като е констатирано, че не отговоря на изискванията за редовност на исковата молба по чл.127, ал.1 и чл. 128 ГПК, като са дадени указания за отстраняване на неродовностите му. С молба вх.№ 5178662/05.11.2018г. ищецът Л. М., на основание чл.63 ГПК е отправил искане за удължаване на срока за изпълнение на указанията по горепосоченото разпореждане. С Разпореждане № 531457/12/11.2018г. срокът за изпълнение на указанията е бил продължен с 1 седмица, считано от изтичането на първоначалния срок. С Определение № 545376/26.11.2018 г. на основание чл.129, ал.4 , вр. ал.3 ГПК исковата молба е била върната и производството е прекратено поради неизпълнение на указанията в срок.
С обжалваното определение № 4105 от 15.02.2018 г., постановено по гр.д. № 56/2019 г. по описа на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение № 545376 от 26.11.2018 г., постановено по гр.д. № 61756/2018 г. на Софийския районен съд, с което на основание чл.129, ал.4, вр. ал.3 ГПК исковата молба е върната и производството по гражданско дело №61756/2018 г. е прекратено.
С обжалваното определение е прието, че доколкото актът постановен по чл.63 ал.2 ГПК, с който уважава искане за продължаване на срок за извършване на процесуално действие, не подлежал на самостоятелно обжалване, то препис от него не се връчва на молителя, нито той се уведомява изрично за произнасянето по искането му, а в тежест на молителя било да следи за наличието на продължаване на срока и предприемането на необходимите действия, в рамките на продължения срок, а неизпълнението на указанията в продължения срок, страната понасяла неблагоприятните последици от бездействието си.
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
В молба вх.№ 41252/26.03.2019 г., като основание за допускане до касационно разглеждане на частната касационна жалба, жалбоподателят твърди, че не е нужно да формулира конкретен материално или процесуално правен въпрос , а излага съображения, че в частната касационна жалба е посочил, основание за обжалване по чл.280, ал.2 /като очевидно неправилно/, както и чл.280, ал.1, т.3 като не е формулиран конкретен материално или процесуално правен въпрос.
Върховният касационен съд намира, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване на въззивонто определение. Същото е постановено в съответствие с константната практика на ВКС/обективирана в Определения № 79/ 04.02.2010 г. по ч. гр. д. № 24/ 2010 г. на ВКС, IV-то ГО, № 519/ 24.07.2012 г. по ч. гр. д. № 447/ 2012 г. на III-то ГО, № 158/18.03.2011 г. по ч. гр. д. № 145/ 2011 г. на III-то ГО, № 124/ 10.03.2011 г. по гр. д. № 84/ 2011 г. III-то ГО, определение № 208/ 20.10.2016 по ч. гр. д. № 4196/ 2016 г. на ВКС, II-ро ГО, №447 от 04.12.2018г. на ВКС по к.ч.гр.д. № 4451/2018г. на III – Г.О/. Според същата разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ГПК изрично установява момента, от който започва да тече новоопределеният (продълженият) срок: „…от изтичането на първоначалния срок“. Съдът няма задължението да съобщава определението по чл. 63 ГПК (и позитивното, и негативното), а на страната тежи задължението да го узнае, доколкото законният/ първоначално определеният срок я обвързва.
Тази практика настоящият състав споделя и намира, че не е налице очевидната неправилност, като основание по чл. 280, ал. 2 ГПК за селектиране на касационната жалба. Такава би била налице при тежко нарушение на закона-материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъде констатирани без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В случая не е налице посочения порок на въззивното определение.
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4105 от 15.02.2019 г., постановено по в. ч. гр. д. № 56/2019 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: