О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 09.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на четвърти май две хиляди и дванадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 805/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Св. К. като пълномощник на В. Й. Х. против решение № 214 от 13.05.2011 г. по в.гр.д. № 159/2011 г. на Русенския окръжен съд. В жалбата и допълнението към нея са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
Жалбоподателката счита, се са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроса дали силата на пресъдено нещо на решение от първата фаза на делбеното производство се разпростира върху процесуалната възможност на всяко лице – собственик на част от определен имот, да защити правото си на собственост в друго производство.
В. Й. Х. е обжалвала и решение № 370 от 06.07.2011 г., постановено по същото въззивно дело, с което по реда на чл. 247 ГПК е поправена очевидна фактическа грешка в решението от 13.05.2001 г., като е посочено вместо “Осъжда В. Й. Х. да заплати на И. Д. В. и Ц. В. С. разноски по делото за тази инстанция”, да се чете: “Осъжда В. Й. Х. да заплати на И. Д. В. и Ц. В. С. 1 550 лв. разноски по делото за двете инстанции”.
Ответниците по касация И. Д. В. и Ц. В. С. в писмен отговор, подаден чрез техния пълномощник адв. Е. К., изразяват становище, че не е налице соченото от жалбоподателката основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, както и че са неоснователни подадените от нея касационни жалби против първоначалното решение и решението по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 2081 от 06.12.2010 г. по гр.д. № 2452/2010 г. на Русенския районен съд в частта, с която И. Д. В. и Ц. В. С. са осъдени да предадат на В. Й. Х. владението върху 1/3 ид. част от гараж, находящ се в [населено място], представляващ самостоятелен обект с идентификатор 63427.4.1.3.3 с площ 22.40 кв.м, построен в поземлен имот по [улица] идентификатор 63427.4.1 и в частта, с която е отменен констативен нотариален акт за собственост № 141, т.VІІ, дело № 1287/ 22.12.2008 г. на нотариус с рег. № 034, вместо което е постановено друго, с което предявените от В. Й. Х. искове по чл. 108 ЗС и по чл. 537, ал.2 ГПК са отхвърлени. Въззивният съд е приел, че ищцата не се легитимира като собственик на идеална част от процесния гараж на заявеното от нея основание – наследствено правоприемство. Мотивирал се е с това, че с влязло в сила решение по гр.д. № 5205/2005 г. на Русенския районен съд е бил отхвърлен иск от В. Й. А. против И. Д. В., Н. Ч. Г. и Н. И. М. за делба на гараж № 3 с площ 22.40 кв.м., построен в дворно място по [улица], преустроен с разрешение за ползуване в аптека за готови лекарствени форми. По това дело е било прието, че през 1992 г. родителите на ищцата са й прехвърлили собствеността върху 1/3 ид. част от дворното място, ведно с притежавания от тях първи /партерен/ етаж от жилищната сграда, но не и собствеността върху построения в дворното място гараж. Последният е бил съсобствен между съсобствениците на дворното място – Д. и Ц. Н., Й. и И. Х., Н. В. и Н. М.. С решение от 13.12.2006 г. по в.гр.д. № 1023/06 г. на Русенския окръжен съд това решение е оставено в сила, а с решение № 1444 от 06.03.2008 г. по гр.д. № 570/07 г. на ВКС е потвърдено въззивното решение, като е намерен за неоснователен доводът на ищцата за собственост върху гаража, възникнала по силата на наследяване, тъй като по делото не са ангажирани доказателства за открито наследство от Й. Х. и И. Х.. Въззивният съд е приел, че с влизане в сила на решението по чл. 282, ал.1 ГПК/ отм./, са преклудирани всички спорове за собствеността, за лицата, участвуващи в съсобствеността и техните права, поради което е недопустимо да се повдига отново спор за собственост въз основа на правопораждащ факт / наследяване/, който е бил наведен в делбеното производство.
Касационната жалба против основното решение е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Атакуваното с нея въззивно решение е постановено по два обективно съединени иска: за ревандикация и иск по чл. 31, ал.2 ЗС. Искът за ревандикация има за предмет 1/3 ид. част от недвижим имот, чиято данъчна оценка, видно от представеното на л. 43 от първоинстанционното дело удостоверение, е 6 109.50 лв. Следователно, неговата цена, определена по правилото на чл. 69, ал.1, т.2 ГПК е в размер на 2 006 лв. Искът по чл. 31, ал.2 ГПК е с цена 1 740 лв. При това положение цената на всеки от двата иска е под предвидения в чл. 280, ал.2 ГПК критерий за допустимост на касационното обжалване.
Съгласно чл. 247, ал.4 ГПК решението за поправка на очевидна фактическа грешка може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване и решението. След като въззивното решение по изложените по- горе съображения не подлежи на касационно обжалване, то решение № 370 от 06.07.2011 г., с което същото е поправено, също не подлежи на касационно обжалване. Поради това и подадената от В. Й. Х. жалба против решение № 370 от 06.07.2011 г. по в.гр.д. № 159/2011 г. на Русенския окръжен съд също следва да бъде оставена без разглеждане.Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационна жалба, подадена от адв. Св. К. като пълномощник на В. Й. Х. против решение № 214 от 13.05.2011 г. по в.гр.д. № 159/2011 г. на Русенския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба от В. Й. Х. жалба против решение № 370 от 06.07.2011 г. по в.гр.д. № 159/2011 г. на Русенския окръжен съд
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 805/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: