О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 30.12.2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4295/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. И. И., Г. И. И. , Ц. Ц. И. , К. Л. И. , Е. Л. И. , Р. И. К. , С. И. Н. , Н. Д. Н. , М. Н. Д. и И. Д. Н. , всички от град С., подадени от адвокат Д адвокат Е. Х. , срещу въззивно решение от 16.05.2008 г. по гр. дело № 2066/2007 год. на Софийския градски съд. С него е оставено в сила решение от 23.03.2007 г. по гр. д. №6924/2004 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и „М”ЕООД искове за установяване право на собственост на основание възстановяване по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ върху недвижими имоти, находящи се в град С.. С. въззивния съд по делото е установено по безспорен начин,че процесните имоти са отчуждени по ЗПИНМ/отм./, поради което не са налице предпоставките за възстановяване собствеността по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ.
Ответникът по касационната жалба „М” ЕООД, град С., оспорва жалбата.
Ответникът по касационната жалба държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не е заявил становище.
Третото лице помагач „В”ЕООД /в ликвидация/, град С., не е заявило становище.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІІ г.о. констатира следното:
В приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени доводи за произнасяне в решението по съществен процесуалноправен въпрос, касаещ приложението на разпоредбата на чл.188, ал.1 ГПК/отм./. Според касаторите въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото и по специално удостоверение от 27.10.1964 г., издадено от К. РНС, поради което не е стигнал до правилния извод, че процесните имоти не са били отчуждени, а впоследствие и са били освободени от отчуждаване по ЗОЕГПНС/отм./ Този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Конкретно се сочи ПП на ВС №5/1978 г.
Освен това произнасянето по съществото на спора от ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
За да бъде допуснато касационното обжалване на въззивно решение, трябва на първо място съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. В случая твърденията на касатора са за произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Съществен процесуален въпрос обаче е само този, който има отношение към правилността на решението и разрешението му е могло да се отрази на изхода на спора.
В разглеждания случай това не е така, защото необсъждането на соченото от касаторите удостоверение не се е отразило на правилността на решаващите изводи на въззивния съд за установено по безспорен начин, включително и с влязло в сила решение №1588/14.06.1974 г. на Върховния съд по гр. д. №1854/1973 год., отчуждаване на процесните имоти по ЗПИНМ/отм./, а оттам и за липса на предпоставките за възстановяване собствеността по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ и съответно за неоснователност на предявените установителни искове за собственост.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под точно прилагане на закона се разбира еднообразно му тълкуване, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или пък преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС. За да бъде налице основанието за допускане на касационно обжалване – от значение за развитие на правото, пък би следвало въобще да няма практика на ВКС по съществения въпрос. Това би наложило тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
В случая жалбоподателите само са посочили това основание, но не се е позовали нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна такава, но неправилна, нито на липсваща въобще практика.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивно решение от 16.05.2008 г. по гр. дело № 2066/2007 год. на Софийския градски съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.05.2008 г. по гр. дело № 2066/2007 год. на Софийския градски съд по касационната жалба на Х. И. И., Г. И. И. , Ц. Ц. И. , К. Л. И. , Е. Л. И. , Р. И. К. , С. И. Н. , Н. Д. Н. , М. Н. Д. и И. Д. Н. , всички от град С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.