ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 169
София, 30.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1031/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Д” АД – гр. С. срещу Решение № 239 от 30.VІ.2009 г. по гр.д. № 396/ 2009 г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено Решение № 24 от 17.ІІІ.2009 г. по гр.д. № 2289/ 2008 г. на Русенски районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на К. В. И. – от гр. Б. срещу “З” АД – гр. С. за обезщетение за неимуществе – ни вреди от настъпило на 7. ХІІ.2006 г. ПТП с тов.авт.”Ш”, д.к. №Н3318АК, за сумата 10 717 лв. и е постановено друго, с което за тази сума искът е уважен, със законната лихва, и решението е оставено в сила в останалата обжалвана от ищцата част. Касационната жалбата е срещу решението в частта, с която искът е уважен за 10 717 лв., с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че са разрешени съществени правни въпроси: І. когато са увредени голям брой лица 1. има ли значение застрахователната сума и допустимо ли е изплащането на обезщетения, надхвърлящи лимитната отговорност по з.з. ”гражданска отговорност” 2. застрахователят има ли право да определя по справедливост застрахователните обезщетения за смърт и телесни увреждания, 3. дължи ли застрахователят обезщетение за всички увредени лица или само за тези, заявили претенции и в какъв размер – за действително причинените вреди или в намален, с оглед броя на увредените лица и застрахователната сума, 4. следва ли да се заделят суми за обезщетения за лицата, които не са заявили претенции и за какъв период от време, 5. може ли заделената и неизплатена част от лимита на застрахователя, да е основание за присъждането й в полза само на едно от увредените лица, ІІ. при предявен иск по чл. 226 ал. 1 КЗ 1. може ли съдът да игнорира факта, че освен ищецът, и други лица са пострадали от същото застрахователно събитие, 2. какви са правомощията на съда по отношение правата на неучастващите в делото увредени лица с оглед ограничения лимит на отговорност, 3. може ли съдът да игнорира събраните доказателства при формиране на правните си изводи. По тези въпроси жалбоподателят поддържа, че възивният съд в противоречие с ТР №1/ 4.І.2001 г. на ОСГК на ВКС, не е извършил самостоятелна преценка на доказателствата, игнорирал е част от писмените доказателства и не е изложил фактически и правни констатации за релевантни за спора обстоятелства, като са незаконосъобразни изводите за лимитната отговорност на застрахователя – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Жалбоподателят излага, че изложените въпроси се решават противоречиво от съдилищата: Р. №520/16.V. 2005 г. по гр.д. № 827/2004 г. на ВКС, Р. от 15.ІІ.2006 г. по гр.д. № 994/2005 г. на САС, Р.от 8. ХІІ.2006 г. по т.д. № 439/2006 г. на ВКС, Р. №1191/26.VІІ.2002 г. по гр.д. №2076/2001 г. на ВКС, Р. № 38/2.VІІ. 2009 г. по гр.д. № 261/2009 г. на ВтАС, Р. №11/16.ІІ.2009 г. по гр.д. № 107/ 2008 г. на РОС и Р. №48/15.VІІ.2009 г. по гр.д. № 332/ 2009 г. на ВтАС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че решаването на изложените въпроси, е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на съдебната практика, тъй като при увредени голям брой лица правните отношения са специфични и създават значителни затруднения в практиката, поради което следва да се установи единна практика по тези въпроси – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба К. В. И. – от гр. Б. ищеца по делото, и С. Б. А. – от с. Л., обл. Шумен, понастоящем в затвора гр. В. трето лице -помагач на страната на ответника – не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск и е постановено друго, с което искът е уважен, и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е отменено първоинстанциноното решение в частта, с която искът по чл. 226 ал. 1 КЗ е отхвърлен за сумата 10 717 лв., за която е уважен. Въззивният съд е посочил, че на ищцата са нанесени увреждания, следствие ПТП, по вина на С. Б. А., за което е осъден с влязла в сила присъда и с оглед чл. 52 ЗЗД за претърпените неимуществени вреди следва да се определи обезщетение 30 000 лв. По съображения, че в ужасното ПТП, при което е увредена ищцата, са пострадали много хора и денят на ПТП е един от най-черните дни за България, съдът е посочил, че като независима и безпристрастна институция, следва да обезщети ищцата както във всеки друг процес за неимуществени вреди и че обезщетението не следва да се влияе от самото ПТП, като пострадалите не следва да се поставят в различно положение заради това, че са много. Съдът е заключил, че за него са валидни само реално претърпените и доказани вреди, като е без значение обстоятелството, че застрахователят има лимит по застрахователната полица на прекия причинител на вредата, който вече е разпределен между всички пострадали, тъй като на основание чл. 226 ал. 1 КЗ правото увреденото лице да търси обезщетение от застрахователя, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение и е функционално обусловено от него, затова застрахователят отговаря в обема, в който отговаря деликвента. По съображения, че определената сума 30 000 лв., е тази, която би платил и деликвентът, ако нямаше застраховка, съдът от нея е приспаднал доброволно платеното обезщетение и е уважил иска за 10 717 лв.
От изложените от жалбоподателя разрешени от съда правни въпроси, може да се изведе релевантният за спора материалноправен въпрос, който е: по иск за застрахователно обезщетение по чл. 226 ал. 1 КЗ, при увредени повече от едно лица, обвързан ли е съдът със застрахователната сума по договора, съгласно чл. 267 ал. 3 КЗ или може да присъди обезщетение за неимуществени вреди само съобразно критериите на чл. 52 ЗЗД и над застрахователната сума по договора, както и процесуалноправният въпрос: за задълженията на съда, като въззивна инстанция. Останалите изложени от жалбоподателя материалноправни въпроси, са подвъпроси на основния и са обусловени от него.
Материалноправният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с Р. № 520/16.V.2005 г. по гр.д. № 827/2004 г. на ВКС, Р. от 15.ІІ.2006 г. по гр.д. № 994/2005 г. на САС, Р.от 8. ХІІ.2006 г. по т.д. № 439/2006 г. на ВКС и Р. №1191/26.VІІ.2002 г. по гр.д. № 2076/ 2001 г. на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Въззивният съд е постановил решението си в противоречие с приетото в тези решения, което е в смисъл, че при повече увредени лица, съдът следва да държи сметка за застрахователната сума по договора и че съгласно чл. 267 ал. 3 КЗ обезщетението по ал. 1 не може да надхвърля застрахователната сума, следователно при недостиг на сумата съдът следва съразмерно да намали обезщетенията, като държи сметка и за пострадалите, които още не са заявили претенциите си. Налице е противоречива съдебна практика – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Останалите посочени от жалбоподателя решения Р. №38/ 2.VІІ.2009 г. по гр.д. № 261/2009 г. на ВтАС, Р. № 11/16.ІІ.2009 г. по гр.д. №107/2008 г. на РОС и Р. №48/15.VІІ.2009 г. по гр.д. № 332/ 2009 г. на ВтАС, не са влезли в законна сила, поради което не могат да бъдат съобразени.
Посоченият разрешен от съда процесуалноправен въпрос, е решен в противоречие с практиката на ВКС, изразена и в т.19 от ТР № 1/ 2001 г. по т.гр.д. № 1/ 2000 г. на ОСГК на ВКС за характера на въззивното решение, като решение по съществото на спора. Когато страната се позовава на въпрос, за който поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, не е необходимо съдът изрично да се е произнесъл с решението по някой процесуален въпрос, а е достатъчно да е процедирал неправилно, като процесуалният въпрос трябва да има отношение към правилността на решението. Безспорно задължение на съда е да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства, и доводите на страните, съгласно чл. 235 ал. 2 ГПК. Като е процедирал неправилно по процесуален въпрос, който има отношение към правилността на решението, не е извършил самостоятелна преценка на доказателствата, не е обсъдил доводите на жалбоподателя за лимитната му отговорност и не е изложил фактически и правни констатации за релевантни за спора обстоятелства, въззивният съд е нарушил правото на защита на жалбоподателя. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 239 от 30.VІ.2009 г. по гр.д. № 396/ 2009 г. на Русенски окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя “Д” АД – гр. С. на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (Д.в. бр.22/28. ХІ.2008 г.), да внесе по сметка на ВКС и да представи по делото вносна бележка за внесена държавна такса 214.34 лв., след което делото да се насрочи за разглеждане на касационната му жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: