О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.169
гр.София, 06.03 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 5223/2008 година, по описа на V г.о.
Производството е по чл.288 ГПК.
С. Н. С. от с. К., обл. Ямбол е подал касационна жалба вх. № 1* от 01.09.2008 год. срещу въззивното решение № 159 от 22.07.2008 год. по в.гр.дело № 297/2008 год. на Я. окръжен съд. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочат: а/ противоречие с практиката на Върховния касационен съд, с позоваване на решение № 174 от 18.03.2004 год. по гр.дело № 577/2003 год. на І г.о. на ВКС и на т.6, б.”г” от П. № 7 от 28.11.1973 год. на Пленума на Върховния съд; б/ противоречива практика на съдилищата и в/ съществен материалноправен въпрос по приложение на закона.
Ответницата по касация М. Н. З. от гр. Я. е на становище, че не следва да се допусне разглеждане на жалбата, а в противен случай, намира същата за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Решението не противоречи на решение № 174 от 18.03.2004 год. по гр.дело № 577/2003 год. на ВКС, І г.о.
Жалбоподателят се позовава на цитираното решение, в подкрепа на довода си за допуснато съществено нарушение с отказа на първоинстанционния съд да конституира като съделители частните правоприемници по нотариални актове за покупко-продажба № 74, т.V, рег. № 7* нот.дело № 604 от 16.07.2007 год. – Веселинка С. С. и № 1* т.V, рег. № 7* нот.дело № 632 от 20.07.2007 год. – Нанко С. Н. В процесния случай правоприемството е настъпило след влизане в сила на решението за допускане на делбата – № 1* от 29.09.1995 год. по гр.дело № 2216/1994 год. на Я. районен съд. Ето защо, приобретателите могат да заместят в процеса своя праводател само с изричното съгласие на страните – чл.121, ал.2, изр.второ във връзка с чл.117, ал.1 ГПК/отм./, в какъвто смисъл е съдебната практика /срвн. т.1 от П. № 4 от 30.10.1964 год. по гр.дело № 5/1964 год. на Пленума на Върховния съд и тълкувателно решение № 79 от 30.12.1977 год. по гр.дело № 68/1977 год. на ОСГК на ВС/. Решение № 174 от 18.03.2004 год. по гр.дело № 577/2003 год. на ВКС, І г.о. обаче има предвид съвършено различна хипотеза, при която един от съсобствениците е прехвърлил притежаваните от него права на трето лице преди завеждане на иска за делба. В такъв случай третото лице-приобретател следва да бъде конституирано като съделител и спорът за принадлежността на правото на собственост върху имота да бъде разрешен и с негово участие в качеството му на задължителен необходим другар.
Въззивното решение не противоречи и на т.6, б.”г” от П. № 7 от 28.11.1973 год. на Пленума на ВС. В тази точка на тълкувателния акт е възпроизведено както общото правило, че длъжникът може да прихваща, така и частния случай, когато съделителят, комуто е възложено жилище, може да прихване вземанията си по сметките от другите съделители, срещу вноските, които им дължи за уравнение. Позоваването на П. № 7/1973 год. на Пленума на Върховния съд, т.6”г” обаче не е относимо към процесния случай и не подкрепя тезата му в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила пи определяне действителната стойност на допуснатите до делба имоти, на стойността на извършените в УПИ * в кв.16 по плана на с. К., обл. Ямбол подобрения, както и на размера на сумите за уравнение на дяловете. Оплакването в жалбата касае решаващите мотиви на въззивния съд, че претенцията по чл.286 ГПК/отм./ следва да бъде уважена в рамките на претендираните с молбата от 18.03.1996 год. 400 000 неденоминирани/400 деноминирани/лева, тъй като касаторът не е предприел надлежно изменение на иска за присъждане на стойността на извършени от него подобрения при условията на чл.116 ГПК/отм./. За да процедира така, въззивният съд приел, че в съдебното заседание на 17.10.2007 год. пълномощникът на касатора е пледирал, че поддържа искането по сметките, без да е поискано актуализиране на стойността на имотите. Добавено е, че и да е било направено такова искане, експертизата може само да даде оценка на извършените подобрения, но наследникът/съделителят/ е този, който трябва да посочи размера на искането и ответниците, срещу които то е насочено. Следователно, принципната възможност за съделителя, комуто е възложено жилището, да прихваща вземанията си по сметките срещу другите съделители със задължението за изплащане дължимите вноски за уравнение на дяловете, утвърдена с т.6”г” от ПП № 7/1973 год., не рефлектира върху решаващия извод на въззивния съд да възприеме за размер на претенциите по чл.286 ГПК/отм./, този, който е бил заявен с молбата от 18.03.1996 год. А след като с решението съдът се е произнесъл по начина на ликвидиране на съсобствеността – чрез разпределение по чл.292 ГПК/отм./, присъдил е суми за уравнение на дяловете и се е произнесъл по исканията по сметките по чл.286 ГПК/отм./, въпросът за евентуално прихващане чрез намаляване на уравнението с присъдените суми за подобрения, не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Цитираното тълкувателно разрешение, дадено от Пленума на Върховния съд не е относимо към формулирането от касатора оплакване, че бил нарушен чл.116 ГПК/отм./, тъй като искането да се присъди актуализираната стойност на подобренията следвало да се приеме като изменение и увеличение на иска по чл.286 ГПК/от./. Доколкото оплакванията визират приложението на чл.116 ГПК/отм./, то евентуалното приложение на чл.103, ал.1 и чл.104 ЗЗД при така възприетите от въззивния съд размери на претенциите по чл.286 ГПК/отм./ касаят правилността на обжалваното решение по същество, но не съставляват основание по чл.288 ГПК за допускане на касационен контрол.
Липсват и предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Противоречива практика на съдилищата по материалноправните и процесуалноправните въпроси, поставени с касационната жалба не е посочена. Основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК ще е налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Формулираните с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване въпроси не се обхващат от хипотезите, които има предвид чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Начинът на ликвидиране на съсобствеността в делбения процес, както и уреждането на сметките между съделителите не са затруднени от непълноти или неясноти на правните норми, нито се налага да се прави за първи път или да е свързано с изоставяне на едно тълкуване на закона и възприемане на друго.
В обобщение, липсват предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 159 от 22.07.2008 год. по в.гр.дело № 297/2008 год. на Я. окръжен съд по жалба вх. № 1* от 01.09.2008 год., подадена от С. Н. С. от с. К., обл. Ямбол.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: