О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
гр. София, 27.03.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 17 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Т” Е. , гр. Я. чрез процесуалния му представител адв. В срещу решение № 195 от 08.10.2008г. по в. гр. д. № 351/2008г. на Ямболски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е оставено в сила решение № 106/14.02.2008г. по гр. д. № 1953/2007г. на Ямболски районен съд в частта, с която „Т” Е. , гр. Я. е осъдено да заплати на „П” Е. , гр. Б. сумата 3 849,26 лв. по данъчна фактура № 602/17.06.2002г. и мораторна лихва в размер 2 066,88 лв. и възражението на „Т” Е. , гр. Я. за прихващане със сумата 3 849,26 лв. е отхвърлено.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК/ и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК/.
Ответникът „П” Е. , гр. Б. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въпреки редовността на касационната жалба от външна страна, настоящият съдебен състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /т. 1/, решаван противоречиво от съдилищата /т. 2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /т. 3/. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото.
За да остави в сила решението на Ямболски районен съд в обжалваната му част, въззивната инстанция е приела, че направеното от ответника по исковата молба „Т” ООД, гр. Я. възражение за прихващане на стойността на доставените от него на ищеца 4 170 литра дизелово гориво в размер 3 901,87 лв. със сумата 3 849,26 лв. по данъчна фактура № 602/17.06.2002г. е неоснователно, тъй като не е доказано насрещно вземане на ответника срещу ищеца. Изложени са съображения, че ответникът едновременно твърди, че с доставеното по експедиционна бележка от 21.05.2003г. гориво е изпълнил задължението си да плати цената по фактура № 602/17.06.2002г., както и че има вземане за цената на това гориво от ищеца. Според въззивния съд не са ангажирани безспорни доказателства за доставката на 4 170 литра дизелово гориво – от възлагателното писмо и експедиционната бележка не може да се установи валидна доставка от ответника на ищеца с произтичащо задължение за плащане на цената, тъй като възлагателното писмо е едностранно съставено от ответника, а в експедиционната бележка се сочи, че горивото е експедирано на „Т” ООД, гр. Я., а не на ищцовото дружество „П” Е. , гр. Б..
С оглед доводите на касатора същественият въпрос е процесуалноправен и се отнася до приложението на чл. 114 и чл. 128, ал. 2 от ГПК /отм./: длъжен ли е съдът да приложи последиците на чл. 114, ал. 3 и чл. 128, ал. 2 от ГПК /отм./, ако е задължил управителя на търговското дружество да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на определени въпроси на основание чл. 114 от ГПК /отм./, а той не се е явил.
Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ГПК /отм./ дава възможност на съда при всяко положение на делото по искане на една от страните да задължи другата да се яви лично и да отговори на конкретни въпроси от значение за делото. Страни по смисъла на чл. 15 от ГПК /отм./ са, както физическите, така и юридическите лица, от чието име и срещу които се води делото. Юридическото лице участвува в гражданския процес чрез представител, като законният представител и представителят по пълномощие нямат качеството на страна. Регламентираното в чл. 114 от ГПК /отм./ лично явяване на страната има предвид строго лични действия, по отношение на които представителство е недопустимо. Поради това се налага изводът, че само страна – физическо лице може да бъде задължена да се яви лично в съда и да отговори на конкретно поставени въпроси от значение за спора. След като не съществува възможност по отменения ГПК да бъде задължен управителят на страната – юридическо лице да се яви лично и да отговори на определени въпроси, то не могат да бъдат приложени и последиците на чл. 114, ал. 3 и чл. 128, ал. 2 от ГПК /отм./.
Независимо от обстоятелството, че въззивният съд е задължил на основание чл. 114 от ГПК /отм./ управителя на „П” Е. , гр. Б. да се яви лично в съдебното заседание и да отговори на конкретно поставени въпроси, като не е приложил последиците на посочените разпоредби и не е приел за доказани обстоятелствата, за които управителят на „П” Е. , гр. Б. не се е явил, Ямболски окръжен съд се е съобразил с практиката на ВКС, обективирана в решение № 132 от 28.02.2002 г. по д. № 950/2001 г., ВКС, V г. о., решение от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1994/2003 г., ВКС, Търговска колегия и др. Освен това следва да се отбележи, че прилагането на последиците на чл. 114, ал. 3 и чл. 128, ал. 2 от ГПК /отм./ не следва автоматично от неявяването на страната, а трябва да се преценява с оглед всички останали доказателства по делото. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд не е налице.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато същественият правен въпрос в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбите на чл. 114 и чл. 128 от ГПК /отм./ са ясни и формираната във връзка с тяхното прилагане практика не се налага да бъде променяна.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Ямболски окръжен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 195 от 08.10.2008г. по в. гр. д. № 351/2008г. на Ямболски окръжен съд, Гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.