ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 169
София, 30.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 29 декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 718-2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. С. от г. Пловдив срещу въззивното решение от 24.07.08г. по г.д. №306/08г. на АС-г. Пловдив, 1-ви с-в.
Оплакванията, релевирани в касационната жалба са за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, което е в противоречие с постоянната практика на ВКС/чл.280 ал.1 т.2 ГПК/, както и че с атакувания акт са решени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона/чл.281 ал.1 т.3 ГПК/.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК/отм./ от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване.
Касаторът развива съображения, че същественият материално правен въпрос, от който зависи изхода на делото е този относно съществуването на каузално отношение, послужило като основание за издаване на процесната запис на заповед/ЗЗ/. Развива съображения, че между страните има сключен договор за заем, обстоятелство обуславящо дължимост на сумата по ЗЗ от издателя, поради което приемането на противното от въззивният съд обуславяло неправилност на обжалваното решение, съответно наличие на основанията за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Предмет на делото е предявен на основание чл.254 ГПК/отм./ отрицателен установителен иск от “А”ООД-г. Пловдив срещу касатора К. Д. С. от г. Пловдив за признаване за установено, че дружеството не дължи на С. сумите 12400 щ.долара и 29000 лв. по ЗЗ с дата на издаване 7.02.02г., място на издаване с. Т., обл. Пловдив и с уговорен падеж на предявяване с краен срок до три години от датата на издаване. Като ремитент в процесната ЗЗ е посочен К. Д. С. от г. Пловдив. Въз основа на процесната ЗЗ е бил издаден изпълнителен .лист и въз основа на него е образувано изп.дело №9152/04г. на ІХ-ти р-н СИС при РС- г. Пловдив, обстоятелство породило правния интерес на ищеца “А”ООД-г. Пловдив за предявяване на иска по чл.254 ГПК/отм./
Основният въпрос, върху който се е концентрирал спора и който е същественият материално правен въпрос, от който зависи изхода на делото е този относно съществуването на каузално отношение, послужило като основание за издаване на процесната запис на заповед/ЗЗ/.
ВКС-ТК въз основа на данните по делото намира, че този въпрос е разрешен правилно от въззивният съд.
Както от приложения по делото списък на задълженията към доставчици към 30.04.03г., така и от приетите като писмени доказателства три броя разходни касови ордери/РКО/, а също и от приетата по делото СИЕ на в.л. Мима М. не се установяват предхождащи процесната ЗЗ каузални отношения, съответно такива произтичащи от сключен между страните договор за заем, както неправилно поддържа касатора.
Ето защо следва да се сподели крайния извод на съда за основателност на така предявения иск.
Приложеното по делото решение на АС-В. Търново №375/11.01.07г. не обосновава извод, различен от направения.
ВКС-ТК намира, че въззивното решение, чиято отмяна се иска е постановено в съответствие с трайноустановената съдебна практика, изразена в ТР №1/04г. на ОСТК на ВКС.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 24.07.08г. по г.д. №306/08г. на АС-г. Пловдив, 1-ви с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: