О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1698
София,23.12.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА AЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1489 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 07.07.2009 година, постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 1702/2008 година е оставено в сила решение на Софийски районен съд от 24.03.2008г. по гр.д. № 4112/2006 г., с което са отхвърлени субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД, предявени от Т. Н. Г. от гр. С. против Н. Г. Т., Г. Б. С. и Т. Б. А. Я. , всички от гр. С., за прогласяване нищожност на откази от наследство, вписани в особената книга на Софийски районен съд под № 187/2002 г. и № 188/2002 г. поради неспазване на предписана от закона форма и симулативния им характер. В решението е прието за установено, че ищецът е кредитор на Б. А. Т. , починал на 22.03.2002 година и оставил наследници по закон ответниците по делото – преживяла съпруга Н. Г. Т. и дъщери Г. Б. С. и Т. Б. А. Я. С молба вх. № 1* от 20.06.2002 г. Н. Г. Т. и Г. Б. С. са заявили отказ от наследството на Б. А. Т. , вписани в особената книга на Софийски районен съд под № 187/2002 година. Ответницата Т. Б. А. Я. е заявила отказ от наследството на баща си Б с молба вх. № 1* от 20.06.2002 година, вписан в книгата на съда под № 188/2002 година. Прието е, че отказите от наследство са извършени в предвидената в закона форма; че преди извършването на отказите ответниците не са извършили разпоредителни действия с имущество на наследодателя им, сочещи приемане на наследството; че липсват доказателства за привидност на извършените изявления за отказ от наследство, предвид което предявените искове за прогласяване нищожността им са отхвърлени като неоснователни.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Т. Н. Г.. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че обжалваният съдебен акт, постановен при неизясненост на делото от фактическа страна, е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 237 от 19.02.2001 година по гр.д. № 1521/2000 година, съгласно което неизясняването на фактите по делото поради нарушение на съдопроизводствените правила е основание за отмяна на решението. Поддържа се, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като по делото не са събрани доказателства, че ответниците не са се разпоредили с трудовото възнаграждение на общия им наследодател; че не са се разпоредили с личните му влогове; не са депозирали молба за заличаване на фирмата му на едноличен търговец в търговския регистър, нито молба за запазването и. Поддържа се, че решението е постановено в противоречие с решение № 429 от 22.04.1991 година по гр.д. № 227/1991 година на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение, съгласно което изтеглянето на влога на починалия съпруг от преживялата съпруга представлява действие на приемане на наследството. Изложени са доводи за постановяване на обжалвания съдебен акт в противоречие с практиката на съдилищата, съгласно която подписът върху писменото изявление за отказ от наследство следва да е нотариално заверен. Поддържа се и наличие на противоречива практика на съдилищата относно симулацията на отказите от наследство, във връзка с което твърдение е посочено решение № 1* от 13.11.1995 година по гр.д. № 931/1995 година на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение. Твърди се и наличие на противоречива практика относно обстоятелството съставлява ли симулация самото желание на наследниците да не отговарят за задълженията на наследодателя си.
Ответниците по касационната жалба Н. Г. Т., Г. Б. С. и Т. Б. А. Я. считат, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. № 1702/2008 година.
Повдигнатите в изложението към касационната жалба въпроси са разрешени в съответствие с установената практика на съдилищата, в т.ч. с практиката, формирана в решенията на Върховния касационен съд по гр.д. № 1521/2000 година и решение № 429 от 22.04.1991 година по гр.д. № 227/1991 година, приложени към касационната жалба. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 52 ЗН, съдът е приел, че твърдението за извършени от ответниците разпоредителни действия с имуществото на наследодателя им не е установено; че доказателствената тежест за установяване на това твърдение е върху ищеца; че липсата на доказателства за извършено разпореждане с трудовото възнаграждение на наследодателя им, с личните му влогове, както и с имуществото на предприятието му на едноличен търговец, обуславя извод, че ответниците не са извършили действия, от които несъмнено да се предполага намерението им да приемат наследството, поради което отказът от наследство е действителен. В съответствие с установената практика са и формираните в решението изводи, че отказите от наследство са извършени по реда, указан в чл. 49, ал.1 ЗН – с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, като приемането е вписано в особена за това книга на съда, с което формата за действителност на отказа е спазена.
Извод за наличие на предпоставки за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК не може да бъде изведен и от твърденията за противоречива практика при разрешаване на въпроса съставлява ли симулация самото желание на наследниците да не отговарят за задълженията на наследодателя си. В съответствие с трайно утвърдената практика по приложението на чл. 52 ЗН, във въззивното решение е прието, че отказът от наследство, има за последица не само невъзможността за отказалия се наследник да придобие включените в откритото наследство права, но и невъзможността да му се възложат задълженията, които се включват в същото наследство, като тези последици настъпват с обратна сила, т. е. счита се, че отреклият се от наследство никога не е бил носител на останалите след смъртта на наследодателя права и никога не е бил отговорен за неговите задължения; че нежеланието на наследника да не се ползва от правата, но и да не отговаря за задълженията на наследодателя си не съставлява симулация, а правно уредена в Закона за наследството възможност.
Приложеното към касационната жалба решение № 1* от 13.11.1995 година по гр.д. № 931/1995 година на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение няма отношение към съществените за изхода на делото въпроси. В решението, Върховния касационен съд се е произнесъл относно правния интерес на наследника да иска самостоятелно установяване на приемането на наследството или пък на нищожността на отказа – въпрос неотносим към обжалваното решение на въззивния съд.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.07.2009 година по гр.д. № 1702/2008 година на Софийски градски съд, Втори “Д” състав на въззивно отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: