О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1699
София, 23.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1271/2009 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
В. П. Н. и Е. П. Н. – П. , двамата с адреси в гр. Б., са подали касационна жалба срещу решението на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 740/2008 год.. Към жалбата са приложени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и копия от съдебни решения.
Ответниците по касационната жалба, ищци по делото, С. С. П. и Н. О. К. , двамата от гр. Б., не са взели становище по жалбата и по искането за допускане на касация.
След проверка, касационният съд установи следното:
Благоевградският окръжен съд, с въззивно решение от 27. 4. 2009 г. по гр. д. № 740/2008 г. е прогласил за нищожен, поради противоречие със закона, договор за покупко-продажба, удостоверен с нот. акт № 62/27. 8. 2004 г. на нотариус К. , с който В. и Е. Н. са продали на С. П. и Н. К. недвижим имот – ателие, образувано след след преустройство на таванско помещение, със застроена площ 31.29 кв.м., състоящо се от една стая и санитарен възел, заедно с таванско помещение № 5, със застроена площ 15. 50 кв.м., намиращи се в четириетажна жилищна сграда на ЖСК „М”, в УПИ ХІ, имот пл. № 5* в кв. 52 по плана на гр. Б., при описани граници на ателието и таванското помещение към него. С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение по делото, постановено от Благоевградският районен съд по гр. д. № 1502/2005 г., в частта, с която е отхвърлен искът на П. и К. за прогласяване нищожност на същия договор за покупко-продажба, поради невъзможен предмет.
Касационната жалба на В. Н. и Е. Н. е срещу въззивното решение в частта, с която е уважен иска за нищожност на договора поради противоречие със закона. Въззивният съд е уважил този иск, тъй – като е приел, че ателието с таванското помещение към него, представлвяват обект, забранен от закона, което води и до противоречие със закона на самия договор. Съдът се е позовал на безспорно установения факт, че сервизното помещение на ателието е разположено непосредствено над жилищното помещение на апартамента на четвъртия етаж на сградата, което е в нарушение на строителните правила и норми – чл. 40, ал. 2 ЗУТ и чл. 110, ал. 3 от Наредба № 7.
Искането на жалбоподателите за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, е обосновано с твърдението, че произнасянето на въззивния съд относно момента на преценяване на валидността на сделката, противоречи на друго решение на състав на касационния съд, с което е прието, че това е моментът на скючване на сделката. Изложените доводи са необосновани. Самото естество на иска за обявяване нищожност на договора обуславя преценката за изискванията на закона в момента на сключването му. По този начин е процедирал и Благоевградският окръжен съд, като се е позовал на нормативната уредба по ЗУТ и Наредба № 7, действаща при сключването на договора на 27. 8. 2004 г.. Съдът е коментирал настъпилите впоследствие фактически обстоятелства – заповед от 12. 5. 2005 г. на началника на РДНСК – Благоевград, с която са отменени одобрените проекти и разрешението за строеж за промяна на предназначението на таванско помещение в ателие, само като потвърждение на извода му за незаконност на изградения обект – ателие, а не като правнорелевантен факт, обуславящ искането за нищожност на договора. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателите, че неучастието им в административното производство по отмяна на цитираните строителни книжа, представлява въпрос от съществено значение за спора, който не е бил зачетен от въззивния съд в нарушение на закона и в противоречие на съдебната практика – решение на ВАС по адм. д. № 7057/1999 г… Предмет на настоящото дело е валидността на договор за продажба на недвижим имот и произнасянето на гражданския съд е обусловено от самостоятелната му преценката за спазването на законовите изисквания относно предмета на договора. Тази преценка не е пряко обусловена от действията /или бездействията/ на техническата администрация, компетентна да налага и изпълнява мерки във връзка със законността на строителството.
В искането по чл. 280, ал. 1 ГПК се твърди нарушение на съдопроизводствените правила относно участието на ответницата по иска Е. Н. в производството по делото. Това твърдение може да бъде основание за касационна отмяна на решението, след допуснато касационно обжалване или основание за извънредна отмяна по чл. 303 ГПК, но няма съдържанието на основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1 ГПК
По изложените съображения Върховният касационният съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 27. 4. 2009 г. по гр. д. № 740/2008 г. на Благоевградския окръжен съд по жалбата на В. П. Н. и Е. П. Н. – П.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: