3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
София, 10.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шести януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Ц.
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 849 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 12.02.2010 година по гр.д. № 2312/2009 година на Софийски апелативен съд е отхвърлен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от С. К. Р. против М. Х. К., двамата от гр. София за сумата 7000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от морални страдания, претърпени от ищеца в резултат на неоснователни жалби, с които ответницата е сезирала органите на полицията и прокуратурата на Република България. В решението е прието за установено, че страните по делото са бивши съпрузи; че след развода ищецът С. Р. е отправял към ответницата М. К. заплахи и закани и е изнесъл от дома и част от придобитото по време на брака им имущество, а друга част е повредил; че ответницата е сезирала с оплаквания за тези му действия органите на полицията и прокуратурата. Образуваните прокурорски преписки по повод подадените от ответницата жалби са били прекратени поради липса на данни за извършено от ищеца престъпление от общ характер. По повод предприетите от органите на полицията и прокуратурата действия във връзка с подадените жалби, изразяващи се в призоваването му и снемане на обяснения, ищецът е преживял морални страдания. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск за неимуществени вреди от непозволено увреждане е неоснователен. Приел е, че извършените от ответницата действия не са противоправни, а израз на правото и да поиска защита на свои законни права и имуществени интереси.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен е постъпила от С. К. Р.. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос: противоправно ли е действие, с което е осъществен състава на деянието „набеждаване” или е нарушена забраната по чл. 57, ал.2 от Конституцията, е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата и в частност – в противоречие с приетото в определение № 25 от 26.02.2010 година по гр.д. № 7/2010 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Ответницата по касационната жалба М. К. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решението по гр.д. 2312/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Въззивното решение е постановено в съответствие с трайно установената съдебна практика, съгласно която отговорността за непозволено увреждане предпоставя вреди от деяние, което е неправомерно. В съответствие с установената практика е и изводът, че сезирането на надлежните органи на властта с искане за защита на лични права и имуществени интереси не съставлява противоправно действие; че прекратяването на прокурорска преписка поради липса на данни за престъпление от общ характер не обуславя извод за извършено противоправно деяние от подалия тъжбата; че право на всеки гражданин е да сезира органите на властта с искане за защита на правата му, когато счита, че те са застрашени или накърнени от другиго; че сезирането на органите на властта с искане за защита само по себе си не съставлява „злоупотреба с право”.
Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос: противоправно ли е действие, с което е осъществен състава на деянието „набеждаване” не е обуславящ изхода на делото. Предмет на делото не са вреди, произтекли от престъпление по чл. 286 НК, установено с влязла в сила присъда на наказателния съд – не са въведени твърдения за извършено от ответницата престъпление „набедяване”, установено по надлежния ред.
Извод за наличие на противоречива практика не може да бъде изведен и от приетото в определение № 25 от 26.02.2010 година по гр.д. № 7/2010 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. Извън обстоятелството, че определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК не формира съдебна практика, то и възприетите в определението изводи не са в противоречие с тези в обжалваното въззивно решение. С посоченото определение на Върховния касационен съд не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение по гр.д. № 1068/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлен иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от тъжби до полицейските органи, производството по които е било прекратено поради липса на данни за извършено престъпление. В определението по чл. 288 ГПК е прието, че действие по подаване на сигнал до разследващи органи с твърдения за престъпление би могло да е деликтно, ако се установи състав на набедяване или злоупотреба с право и че за да се приеме за противоправно подобно поведение, състав на набедяване, респ. злоупотреба от страна на тъжителя следва да бъде установена субективна страна, а не да се предполага умишлена вина; че сезирането на правоохранителни органи от страна на гражданите е тяхно право и в случай, че не се установи от субективна страна умисъл, криминализиран в съставите на гл.VІІІ раздел ІІІ от НК, нито злоупотреба с право, няма основание за възникване на гражданска отговорност за вреди от деликт.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Софийски апелативен съд от 12.02.2010 година по гр.д. № 2312/2009 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ