Определение №17 от 10.1.2012 по ч.пр. дело №1003/1003 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 17

гр. София, 10.01.2012 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1003 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Мюсюлманско настоятелство – Мюсюлманско изповедание – [населено място]”, [населено място] чрез процесуален представител адв. К. С. срещу определение № 675 от 14.10.2011г. по ч. т. дело № 627/2011г. на ВКС, ТК, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на „Мюсюлманско настоятелство – Мюсюлманско изповедание – [населено място]”, [населено място] срещу определение № 245 от 19.08.2011г. по ч. т. дело № 211/2011г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1 от 26.07.2011г. по ф. дело № 870/2003г. на Окръжен съд Сливен. С потвърдения съдебен акт Окръжен съд Сливен е спрял производството по заявление вх. № СД – 04-01-4148/16.06.2011г. по ф. дело № 870/2003г. на същия съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението на ВКС поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи, че съдът не е съобразил, че за разлика от търговците, подлежащи на вписване от несъдебен орган по реда на ЗТР, „Мюсюлманско изповедание” е религиозна институция по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Закона за вероизповеданията, вписана в публичния регистър на СГС по реда на § 2 ПЗР на ЗВ, а „Мюсюлманско настоятелство – Мюсюлманско изповедание – [населено място]” е местно поделение на религиозната институция, регистрирано в Сливенски окръжен съд. Излага съображения за допустимост на касационната жалба, доколкото с акта на регистърния съд, за разлика от отказа за спиране, се прегражда производството по вписване на заявени промени по партидата на Настоятелството. Поддържа становище и за неправилност на определението на въззивния съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в преклузивния по чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без разглеждане частната касационна жалба срещу въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционно определение на Окръжен съд Сливен, с което е спряно производството по заявление вх. № СД – 04-01-4148/16.06.2011г. по ф. дело № 870/2003г. на същия съд, съдебният състав на ВКС, ТК, Първо отделение е приел, че същата е недопустима, тъй като определението за спиране или отказ за спиране на регистърно производство по чл. 536 ГПК не подлежи на инстанционен контрол. Изложил е съображения, че обжалваното определение не попада в хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК– не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е обявено от законодателя за изрично обжалваемо, независимо, че чл. 540 ГПК препраща към общите правила на ГПК. Изводът за необжалваемост на определението за спиране на охранителното производство е аргументиран с разпоредбата на чл. 536 ГПК и с липсата на предвидена в нея възможност за обжалване на определенията, с които регистърният съд се произнася по искания за спиране на охранителното производство.
Определението на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за вероизповеданията, регистрацията на религиозните общности като юридически лица се извършва от Софийски градски съд по реда на Глава 49 „Общи правила“ на Част 6 „Охранителни производства“ от ГПК. Препращането в посочената разпоредба от Закона за вероизповеданията предопределя приложимостта на съдържащите се в ГПК правила за охранителното производство, вкл. и тези за спиране на производството, спрямо производствата за регистрация и вписване на промени по партидите на религиозните общности. Нормата на чл. 536 ГПК не съдържа изрично разпореждане за обжалване на определението, с което съдът се произнася по искане за спиране на охранителното производство, както в хипотезата на спиране при наличие на някое от визираните в т. 1 и т. 2 основания, така и когато се оставя без уважение искането за спиране, ако тези предпоставки не са налице. Изрична или препращаща норма, регламентираща обжалваемост на определенията по чл. 536 ГПК, не е предвидена и в останалата част на Глава 49 „Общи правила“ на Част шеста „Охранителни производства“ от ГПК. В чл. 539 ГПК е уредена единствено възможност за обжалване на определението на регистърния съд за прекратяване на охранителното производство, което се различава по правни последици от определението за спиране или отказ от спиране на производството по чл. 536 ГПК.
Обжалваемост на определението за спиране на охранителното производство не може да бъде обоснована и с разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочената правна норма урежда реда за обжалване на определенията, постановени в хода на исковото производство, но не и реда за обжалване на постановените в охранителното производство актове, проверката за чиято законосъобразност е предмет на самостоятелна правна регламентация. В горепосочения смисъл са определение № 551/12.07.2011г. по ч. т. дело № 521/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 856/02.12.2010г. по ч. т. дело № 785/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и определение № 151/24.02.2011г. по ч. т. дело № 75/2011г. на ВКС, ТК, І т. о.
При отсъствие на законова норма, регламентираща реда за обжалване на определенията по чл. 536 ГПК, направеният извод за недопустимост на частната жалба е законосъобразен. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че неправилното посочване на разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗТР не представлява съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, което да обоснове извод за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Следователно определението – предмет на настоящата частна жалба е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 675 от 14.10.2011г. по ч. т. дело № 627/2011г. на ВКС, ТК, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top