О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
гр. София 10.01.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 18 октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 543 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците Р. Д. Д. и А. Г. И., двете чрез адв. В. П. против решение от 05.04.2012 г. по в. гр. дело № 74/2012 г. на Монтанския окръжен съд, с което е потвърдено решението на районен съд [населено място] от 10.01.2012 г. по гр.дело № 262/2011 г. на Монтанския районен съд, с което е отхвърлен иска, предявен от жалбоподателките против Г. Т. Г. с пр.осн.чл.109 ЗС и искане последният да бъде осъден да прекрати действията, с които пречи и смущава упражняването на правото им на собственици като неоснователен. Жалбоподателките поддържат основания за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК – неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите: 1. може ли да се извършва производствено ремонтна дейност, свързана с генериране на черезмерен шум и миризми в имоти, които по градоустройствен статут са с предназначение за жилищно застрояване/за жилищни нужди/ и ако такава дейност се извършва – тя в нарушение ли е на чл.8 от ЗУТ, чл.19 ЗУТ, чл.38,ал.5 ЗУТ и чл.108 ЗУТ, както и чл.55, т.1 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони и оттам нарушават ли се правата на ищците по негаторния иск по чл.109 ЗС, така както са заявени с исковата претенция, 2. нарушава ли се закона при използване на част от съседен имот, предназначен за задоволяване на жилищни нужди чрез използване на част от същия/непосредствено до регулационната граница с ищците/ като паркинг за леки и товарни автомобили, собствени на търговско дружество и използвани в търговската му дейност, решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са решение № 133 от 29.12. 88 г. на ОСГК на ВС, решение № 819/29.06.2007 г. по гр.дело № 723/2006 г. на ВКС IV г.о.
Ответникът по жалбата Г. Т. Г. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че предявения иск с пр.осн.чл.109 ЗС от жалбоподателките е неоснователен.
От фактическа страна е прието, че жалбоподателките-ищци Р. Д. и А. И. и ответникът по жалбата са собственици на съседни имоти. Жалбоподателките-ищци са собственици на поземлен имот, находящ се в [населено място], [улица] идентификатор * по КК на [населено място] с изградена двуетажна масивна жилищна сграда, а ответникът е собственик на съседен имот с административен адрес [населено място], [улица] идентификатор * с изградени масивна жилищна сграда на три етажа, два навеса, магазин за промишлени стоки, с издадено разрешение за строеж за всеки обект. Общата граница е западната граница за имота на ответника, а за ищците – източната.
Прието е, че ответникът е управител и съдружник в търговско дружество [фирма] [населено място] с предмет на дейност, проектиране, изграждане и поддържане на газови и отоплителни инсталации и адрес на управление [населено място], [улица].
Съдът е приел, че на бетонова площадка с площ от 60 кв.м. до границата с имота на ищците ответникът паркира четири автомобила – два леки автомобила, един лекотоварен, собственост на посоченото търговско дружество и товарен автомобил, собственост на друго дружество. Прието е, че едно помещение в приземния етаж на жилищната сграда на ответника е обособено като склад за материали, свързани с търговската дейност на дружеството. Две помещения на първия етаж на сградата се ползват за офис, съблекалня и склад за инструменти. В двора откъм [улица]има и постройка с предназначение магазин за промишлени стоки, за което е издадено разрешение за ползване от [община].
Прието е от съда, че за периода септември 2008 г. до май 2011 г. ищците са подавали многократно жалби до [община] и РДНСК М. с твърдения, че в имота ответникът извършва производствена дейност и обособил частен паркинг. По повод жалбите са извършвани проверки в имота от органите за строителен контрол, пожарна безопасност, пътна полиция и РИОКОЗ, от които не е установено извършване на производствена дейност в имота на ответник и наличието на обособена работна площадка за това.
Съдът е приел, че са складирани материали и инструменти за търговската дейност на дружеството в помещения на приземния и първия етаж на сградата, в имота на ответника както и паркирането на четирите автомобила. Прието е, че на 03 и 04.06.2010 г. РИОКОЗ е извършила проверки и не е констатирала производствени дейности – рязане на тръби, заваряване и др. и не е измерен шум от такива дейности. Извършвани са проверки от органите на ОД на МВР М., Център за пожарна безопосност и спасяване на 09 и 16 юни, на 14 и 15 юли 2010 г. и не е констатирано извършване на производствени дейности в имота – установено е складирани материали – тръби, изолационни материали, фитинги, радиатори и други в складово помещение на приземния етаж и инструменти в помещение на първия етаж на сградата, както и съхраняване на бутилка кислород 40 л., която е премахната след предупреждение.
Съдът е приел за безспорно установено паркирането на автомобилите до границата с имота на ищците и използването им за извършване на търговска дейност на дружеството.
Възоснова на събраните по делото доказателства е прието, че не са налице данни в имота на ответника да се извършва производствена дейност, да се режат и заваряват тръби.
Като е обсъдил заключението на вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза съдът е приел, че към момента на огледа в имота на ответника на 25.07.2011 г. е установено наличието на три паркирани автомобила, в приземния етаж – югозападно помещение обособен склад за материали-тръби за газ, изолационни материали, фитинги и др., на първия етаж в стаята над склада и още една стая са обособени като офис, съблекалня и склад за инструменти, в двора пред външната тоалетна до границата със съседа от юг складирани материали, като разстоянието до оградата с ищците е 10 м., откъм съседа от юг навес с маси и столове за хранене и не е установено извършване на производствена дейност.
От правна страна съдът е приел за установено правото на собственост на ищците върху имота, съответно и правото на собственост на ответника върху съседния имот. Прието е, че и двата имота са с жилищно предназначение съобразно подробния устройствен план на [населено място]. Съдът е приел, че в имота си ответникът паркира четири автомобила – три от тях собственост на [фирма] и един на друго лице с вероятно предназначение да обслужват търговската дейност на дружеството. Прието е за установено, че едно помещение на приземния етаж и две на първия етаж на жилищната сграда са обособени като складови помещения за материали, инструменти, офис и съблекалня, всички с обслужваща търговската му дейност предназначение. Съдът е приел, че обособяването на три от помещенията в жилищната сграда на ответника като такива с търговско предназначение не променя характера й на жилищна сграда по смисъла на пар.5, т.29 от ДР на ЗУТ. Според съда с обособяване на трите помещения за други нужди, а не за жилищни не се нарушават нормите на ЗУТ за използване на сградата и имота по предназначението по плана. Прието е, че изискването за съответствие на застрояването с конкретното предназначение на имота, определено с ПУП касае основното застрояване според чл.20,ал.2 ЗУТ. Основното застрояване в конкретния случай е с триетажна жилищна сграда и не е променяно основното предназначение на имота като жилищен.
Съдът е приел, че ползването на три от помещенията на жилищната сграда не като жилищни, а като такива с търговско предназначение – складови, офис и съблекалня е съобразено с разпоредбите на чл. 38 ЗУТ. Според чл. 38 ЗУТ такова преустройство е допустимо при спазване санитарно хигиенните изисквания, противопожарните и други технически изисквания. Прието е, че при извършваните проверки от органите на държавен здравен контрол, органите за пожарна безопасност, от органите за строителен контрол не са установени нарушения на санитарно хигиенните, противопожарни и технически изисквания при ползването на помещенията за търговска дейност.
Съдът е приел за установено, че в имота на ответника не се извършва производствена дейност – рязане, заваряване, боядисване, използване на пробивни и режещи инструменти, за което няма и обособена работна площадка. Прието е, че липсват ограничения в закона адресът на управление на търговско дружество да е на адреса на жилището на собственика на капитала.
Прието е от съда, че фактите работниците на търговското дружество да идват на работа в офиса на фирмата, че вземат от там работни инструменти и превозни средства не засяга, застрашава или ограничава възможността ищците да ползват собствения си имот съобразно предназначението като жилищен. Посочените действия според съда не водят до замърсяване и не предизвикват шум над допустимите за жилищен район норми, не нарушават правилата за пожарна безопасност и правилата за устройство на територията. Съдът е приел, че паркирането на четири броя автомобили в регулационните граници на имота, собственост на ответника не създава пречки ищците да упражняват правото си на собственост върху своя имот в пълен обем. Прието е за неустановено като последица от паркирането на автомобилите в двора на ответника да се създава шум или замърсяване над допустимите норми и по този начин да препятстват ищците да упражняват пълноценно правото на собственост върху своя имот.
Като е взел предвид изложеното съдът е приел, че по делото не е установено ответникът като собственик на описания имот да извършва в него действия, с които да създава пречки за ползване на имота, собственост на ищците. С оглед на това е направил и решаващия извод за неоснователност на предявения негаторен иск.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателките за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставените правни въпроси в изложението. За да е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване според тълкуването в т.3-та на ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
С решение № 133/29.12.21988 г. на ОСГК на ВКС е прието, че дейност, пораждаща шум над допустимия размер по санитарно хигиенните норми може да представлява действие, което пречи на собственика на жилище да упражнява своето право на собственост. Със същото решение е прието, че неоснователно действие по смисъла на чл.109, ал.1 ЗС е невземането на мерки за обезшумяване на машините, както и определянето на специален режим на работа. Според съда занаятчийската дейност, упражнявана в избеното помещение в жилищната сграда и отделяща наднормен шум се извършва в нарушение на изискванията на чл.164,ал.2 З./отм./, както и нарушение на изискванията на ЗНЗ за осигуряване на благоприятна жизнена среда на населението, че наднорменият шум пречи на собственика да упражнява правото си на ползване на жилището съобразно неговото предназначение.
Поставените правни въпроси от жалбоподателките не са разрешени в отклонение с даденото разрешение в посоченото решение на ВКС, тъй като съдът се е произнесъл по казус, различен от настоящия, поради което и правните изводи са различни. В настоящият случай както се посочи не е установено извършване от ответника на производствена или друга дейност в собствения му имот, която да предизвиква шум над допустимите за жилищен район норми, съответно да нарушава правилата за пожарна безопасност и правилата за устройство на територията, която да създава пречки ищците да упражняват правото си на собственост върху своя имот в пълен обем.
С решение № 819/29.06.2007 г. по гр.дело № 723/2006 г. на ВКС IV Б отделение по предявен иск с пр.осн.чл.109 ЗС е прието, че приложното поле на осъдителния негаторен иск за преустановяване на въздействия върху собствен имот е изключително широко и не може да бъде ограничавано в никакъв случай от наличието или не на изключителната и специална компетентност на администрацията, на влезли в сила административни актове или на административно разрешаване и контрол на търговска дейност. Застъпено е и становището, че във вилните зони не съществува принципна забрана за извършване на автотенекиджийска и автобояджийска дейност.
С това решение не са разрешавани правните въпроси, поставени от жалбоподателките, поради което същото не обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените правни въпроси. Според тълкуването в т.4-та от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Поставените правни въпроси от жалбоподателките касаят приложението на чл.109 ЗС, чл.55,т.1 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, чл. 8, чл. 19 ЗУТ, чл.38, ал.5 ЗУТ, чл.108 ЗУТ, които норми са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, данни за осъвременяване на която не са установени, поради липса на промени в законодателството и обществените условия.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като не се установява предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 05.04.2012 г. по в. гр.дело № 74/2012 г. на Монтанския окръжен съд по касационна жалба вх. № 1541/16.05.2012 г., подадена от ищците А. Г. И. и Р. Д. Д. и двете с адрес [населено място], [улица], чрез адв. В. П., [населено място], [улица].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: